...и може би е по-добре да изчакаме, преди да лекуваме
Скорошно проучване публикувано в Annals of Internal Medicine* показва, че високо рисковите HPV са широко разпространени. При изследване на 9 657 жени на възраст от 14 до 65 години с помощта на цитонамазка и Hybrid Capture 2 тест се е установило, че средно 23% са носителки на високо рискови типове от вируса.
При 8 055 от изследваните жени, чиято цитонамазка е била в границите на нормата в 17% от случаите хибридния тест е бил положителен. Най-важен фактор засягащ разпространението се оказва възрастта: 14-19 годишните са засегнати в 35%, докато 50-65 годишните - в 6%. При жени под 30г. възраст, чиято цитонамазка е била ASCUS (atypical squamous cells of undetermined significance) високо рискови HPV са установени в 53%. Интересно е, че при изследваните над 30г., които пък са имали нормална цитонамазка в 9% са установени високо рискови типове. Тези данни подсказват, че тепърва ще се преценява мястото и ползата от скрининговото използване на тестове търсещи онкогенни типове на папиломния вирус. Намалението на разпространението на HPV с възрастта пък демонстрира възможността на организма да се самоочиства от тях.
В тази връзка друго проучване (предварителна публикация в Journal of the National Cancer Institute**) препоръчва „изчакване с повишено внимание” при жени с нормална цитология, но носителки на високорискови HPV, тъй като в 55% инфекцията изчезва за 6 месеца, а за година „очистването” от вируса достига до 67%. Ако обаче инфекцията персистира над 12 месеца рискът от появата на CIN2+ до 30 месец нараства на 21%. Най-опасно се оказва наличието на HPV 16 при жени под 30г., при които вирусът персистира над 12 месеца – 53% риск от развитие на поне CIN2.
Заключението на авторите: В изработката на правила за поведение медицинската общност трябва да наблегне по-скоро на персистирането на цервикалната HPV инфекция, отколкото на изолираното установяване на папиломни вируси.
Източници: