Това изследване е представено и дискутирано по време на 49 Общата Асамблея на UPIGO провела се в Хамамет, Тунис  през 2007г.

Международния Професионален Съюз на Акушер-Гинеколозите (UPIGO) е създаден през 1953г в Париж от представители на 14 национални дружества.

Няколко месеца по-късно – през 1954г в Женева е създадена Международната Федерация на Акушер Гинеколозите (FIGO) В идеите на създателите си UPIGO се разглежда като професионално крило, докато на FIGO се възлага основно научна дейност.

UPIGO има основна роля в учредяването на UEMS (Съюз на Европейските Лекари Специалисти). Като международна неправителствена организация UPIGO има съвещателен статут в Съвета на Европа.

Анкетата е координирана от G. Shlaeder (главен секретар на UPIGO) и се базира на въпросник изготвен в сътрудничество между G.M. Cousin (президент на френския синдикат на акушер-гинеколозите SYNGOF) K.Koenig (вице-президент на немския синдикат Berufsverband der Frauenarzte) и J.Stencl (ректор на медицинския университет в Словакия)

Списък на 17-те страни участвали в проучването и сътрудниците във всяка една от тях:

Албания (AL): G.Theodosi

България (BG): Ст. Константинов

Германия (D): K.Koenig

Гърция (GR): A.Kalogeropoulos, L.Mamas, N.Tsatsaris

Дания (DK): S.Lenz, H.H.Wagner

Испания (E): E.Lopez De La Osa

Италия (I): P.F. Tropea, R.Sposetti

Литва (LT) A.Arlauskiene

Люксембург (L): A.Conzemius

Мавритания (MAU): B.Ly

Мали (MAL): M.Diakite

Сенегал (SEN): R.WardiniHachem

Словакия (SK):J.Stencl, A.Bohacikova

Тунис (TN): N.Ben Zineb

Франция (F): G.M. Cousin, R.Belaiche, G. Shlaeder

Централно Африканска Република (CAF): A.Sepou

Чехия (CZ): M.Kudela

По-долу са представени основните тенденции и резултати. Детайлите могат да бъдат намерени на уеб сайта на UPIGO www.upigo.org

За някои от данните (като плодовитост или процент на разходите за здравеопазване в зависимост от брутния вътрешен продукт - БВП) са ползвани международни източници като СЗО* или OECD.

*според данните на СЗО процентът от БВП заделян за здравеопазване в България е 8%, това се анонсира и в други документи представяни пред международната общност. В същото време по официални данни на финансовото министерство държавата заделя 4,2% от БВП за здравеопазване. Това е и процентът дискутиран най-често у нас (бел.С.К.)

• Макроикономически данни

Условията, при които работят акушер-гинеколозите варират в значителна степен в зависимост от страната. В Европа, в т.нар. „западни страни” ситуацията е относително добра. D,DK, E,GR,I и L отчитат БВП от над 20 000 $ на глава от населението, като в  Люксембург тази стойност достига до 65 630 $. В бившите страни „от източния блок” AL, BG, CZ, LT положението е по-трудно, техният БВП на глава от населението се движи от 2 600 до 11 000 $.

Особено тежка е ситуацията в Африка. Като изключим Тунис с 2 900 $ на глава от населението, останалите четири страни отчитат БВП под 800$ на човек.

Разглеждайки разходите за здравеопазване установяваме, че процентът, който се заделя за тях от БВП в по-бедните и лишени от ресурси страни е по-нисък от процента, заделян за здраве в богатите страни.

• Демография

Плодовитостта в Европа е слаба – под 2 деца на жена (с изключение на Албания, където този показател е 2,2).

В Африка стойностите по отношение на плодовитостта се движат между 4,9 и 6,8 деца на жена, като Тунис отчита данни подобни на европейските – 1,9 деца на жена.

Наситеността с гинеколози е твърде неравномерна. В Африка дори няма 1 на 100 000 души население (0,13 до 0,85 на 100 000). Тунис отново е изключение с брой от 7/100 000.

В Европа навсякъде броят на гинеколозите е над 6 на100 000 души. Достигат се дори стойности от 15 в Испания, 17 в България до 34 в Италия.

• Начин на работа

В повечето страни съществуват успоредно два варианта: Работа на заплата, най-често в болница и частна или свободна практика, която се осъществява най-вече в кабинета.

Специалността все повече се феминизира. В много от страните над 50% от акушер – гинеколозите са жени. Отбелязват се стойности от 65% в Албания и Дания и 80% в Литва.

• Някои финансови показатели

Сумите плащани за консултация при акушер гинеколог варират в широки граници:

В Африка – цената на консултацията в Тунис е от 10 до 20 евро. В останалите страни се движи от 1,6 до 15 евро, достигайки до 30 евро в Сенегал при частен прием.

В Европа консултациите се движат от 7 до 43 евро, но могат да достигнат 100 € в Италия и 150 € в Гърция.

Заплатите на гинеколозите работещи в обществени болници също са твърде различни. Най-добрите месечни възнаграждения се срещат в Люксембург – 6 500 € стартова заплата достигаща до 15 000€ в края на кариерата. В Дания сумите са от 4 000 до 8 000€, във Франция 3 650 до 6 350€.

Най-ниски заплати в Европа се отчитат в Албания – 120 - 160€, България 270 - 600€, Литва 318 - 521€.

В Африка в края на кариерата си гинекологът получава 1000€ на месец в Тунис, 450€ в Мали, 500€ в Централна Африка и само 100€ в Мавритания.

Цитираните суми се отнасят за нето възнагражденията месечно с изключение на числата касаещи Люксембург, където сумата представлява заплатата бруто.

В изследваните страни минималната работна заплата варира също в широки граници. В Европа тя се движи от 92€ в България до 1570€ в Люксембург. Три европейски страни нямат официално минимална работна заплата – Германия, Дания и Албания.

В Африка минималната заплата се движи около 50 - 60€ на месец с изключение на Тунис - 180€.

•  Заплати на медицински сестри

В Европа медицинските сестри започват работа със заплата от 230€ чисто в Литва, 2 750€ в Дания и 3000€ в Люксембург (брутно).

В Африка в началото на кариерата си медицинските сестри получават 61€ в Мали и 270€ в Тунис.

• Натовареността на гинеколозите като часове за работа е голяма във всички страни

Много от колегите работят по 50-60 часа седмично, дори повече. Нощният труд е значителен за тези, които се занимават с акушерство. Само малка част от тях са на мнение, че имат достатъчно свободно време за непрекъснато медицинско обучение.

• Кой плаща разходите за здравеопазване?

В Европа медицинските грижи се поемат най-вече от здравно-осигурителните каси и в по-малка степен от застрахователни дружества. В Африка пациентът плаща основната част от лечението. В Тунис обществени фондове покриват болничните разходи, а пациентът заплаща лечението в частните структури.

Достъпът до акушер-гинеколог е най-често свободен – осъществява се директно при желание от страна на пациентките. За някои страни като България и Дания достъпът е индиректен – чрез общопрактикуващия лекар. Такъв е случаят и в Германия, в по-малка степен.

• Застраховки професионална отговорност

В много от страните (D,F,I,LT) премиите на застраховката професионална отговорност се явяват пречка за набирането на млади акушер – гинеколози. В Испания сумата се движи около 2 100€ на година, в Люксембург от 5- 6 000€, в Италия 6-10 000€ и даже 15 000€ годишно във Франция.

• Конфликти

Много от колегите се оплакват от конфликти с техните правителства и здравно осигурителни каси. Почти всички, с изключение на тези от Западна Африка, са се оплакали от прекомерна бюрокрация.

Медицинската тайна повече или по-малко се зачита. В България, Испания, Италия, Люксембург и Мавритания смятат, че се зачита лошо.

Относително чести са конфликтите със съседни специалности:

Операции на млечните жлези се извършват често от общи хирурзи, уринарната инконтиненция – от уролози. Ендокринолозите посягат на лечението на менопаузалните оплаквания и понякога на инфертилитета, онколози негинеколози се заемат с лечение на гинекологичните тумори. Рентгенолози извършват акушеро-гинекологични ехографии.

В случай на перинатален инцидент е възможно акушер-гинеколози и неонатолози взаимно да си прехвърлят вината. В някои страни акушерките влизат в конфликт с гинеколозите. Според делегати на UPIGO понякога те излизат извън границите на професионалната си компетентност по отношение на пренаталното наблюдение.

На въпроса „Имате ли професионален синдикат (на акушер-гинеколозите б.пр.)?” В седем страни отговорът е не. Дори при наличие на подобна професионална организация някои колеги не я намират за достатъчно активна.

• Обучение по акушерство и гинекология

В зависимост от страните продължителността на обучението е от 4 до 5 години. Докато преди време някои страни не изискваха определен минимум от практически умения (брой операции, раждания), днес цари единомислие по въпроса дали да се изисква даден минимум от практически манипулации по време на стажуването. Контролът на теоретичните познания става също по-систематизиран.

Още през 1993 бившият EBGO (European Board of Gynaecology and Obstetrics) съвместна структура между UPIGO и секцията на UEMS по специалността представиха серия от препоръки относно обучението по акушерство и гинекология, които бях включени в Хартата на Специалистите (издание на UEMS 1995). По-късно EBGO се сля със своя хомолог ECOG – структура създадена под давлението на Royal College of Obstetricians and Gynaecologists. Така се създаде EBCOG (European Board and College of Obstetrics and Gynaecology).Тази организация претърпя впечатляващо развитие.

Директивите на EBCOG определят много ясно и точно етапите на теоретично и практическо обучени на бъдещия гинеколог. Повече от половината страни участвали в анкетата на UPIGO прилагат тези директиви.

В почти всички страни се извършва обучение даващо определена хирургична компетентност. Само една страна прави изключение – Франция. Успоредно с класическото обучение по АГ включващо оперативна дейност, правителството там е сметнало за удачно въвеждането на будещата противоречия специалност „Медицинска гинекология”

Постепенно се появяват подспециалности. Майчино-фетална и перинатална медицина,  гинекологична онкология, репродуктивна медицина, уро-гинекология. Не всички страни признават подспециалностите. Съществуват понякога „акредитации” или изискване за определени „компетентности”. Така например застрахователните компании често изискват „компетентност” по отношение на ехографската диагностика, за да могат да покриват съдебномедицинските рискове произтичащи от погрешна фетална диагноза.

• Валидност на дипломите по АГ

Теоретично дипломата е достатъчна за всички дейности извършвани в специалността. На практика ограниченията стават все по-многобройни с появата на под специалностите. Друго сравнително скорошно ограничение – изискването за непрекъснато медицинско обучение. За половината страни участвали в анкетата то не е задължително. За тези, които са го въвели като задължително непокриването на критериите от страна на лекарите само в редки случаи води до санкции, поне за сега.

• Някои коментари на европейските делегати  

Албания: смятат обучение от 4 години за недостатъчно, биха искали да се структурират подспециалности, както и непрекъснато медицинско обучение. Отчитат негативно липсата на професионален синдикат.

България: недостатъчни възнаграждения в обществените болници, застаряваща материална база и оборудване, огромна бюрокрация, нерегламентирани плащания водещи понякога до съдебни проблеми. Предлагани решения: повишаване на процента заделян за здравеопазване от БВП, реструктуриране на болничния сектор, остойностяване на всички медицински дейности, подобряване на законодателството.

Германия: не одобряват затварянето на малките болници далеч от градовете. Болниците в големите населени места са прекалено многобройни и често с бюджетен дефицит. Конфликтите със съседни специалности са доста чести (ендокринолози, хирурзи, онколози, акушерки).

Гърция: прекалено голям брой гинеколози и липса на тяхната регулация, административна и фискална бюрокрация, недостиг на болнични легла предназначение за обучаването на акушер - гинеколози. Оплакват се от впечатляващия ръст на съдебните процеси и увеличението на присъжданите обезщетения. Желателно е политическо решение, но държавата се колебае да го поеме.

Дания: критикуват огромната разлика във възнагражденията между работещите в частния и обществените сектори.

Италия: биха искали обучението на специалистите да е по-добре структурирано, обучаващите звена да са оценявани според директивата на EBCOG. Съдебните процеси във връзка с лекарската отговорност отклоняват младите лекари от акушерството. Желателни са политически решения на различните организационни въпроси.

Испания: цените на застраховката професионална отговорност за много високи, съдебните процеси срещу лекари стават многобройни. Заплатите в болниците са прекалено ниски.

Литва: икономическите условия са трудни. Специалистите трудно получават покритие от страна на застрахователите по отношение на професионален риск. В случай на проблем пациентът е частично обезщетяван от страна на болницата или от страна на поликлиничната амбулаторна структура. Биха искали промяна в политиката на държавата (правителството) в смисъл на подобряване на статута на лекаря, по-добро заплащане и покритие чрез професионално застраховане.

Люксембург: наблюдава се прилив на лекари от съседните страни, които започват работа предимно в доболничната сфера и отбягват болниците. Пациентите са все по-взискателни. Гинеколозите се опасяват от съдебномедицински рискове и напускат подспециалностите като урогинекология и ехография. Контролът от страна на държавата се засилва. Няма частен сектор. За подобряване на ситуацията е нужно да се регулира броят на гинеколозите, да се намали държавната намеса и подпомогнат частните инициативи. Субспециалностите трябва да се организират по професии с ясни акредитации. На тенденцията за увеличение на съдебномедицинските рискове може да се противодейства с въвеждане на “no fault” системата използвана в Скандинавия. При нея неблагополучията за пациента се покриват от обществото независимо дали става въпрос или не за лекарска грешка.

Словакия: голям проблем е изтичането на специалисти към чужбина веднага след получаване на диплом. Необходимо е подобрение на ситуацията на специалистите, особено на ниво болнични заплати.

Чехия: финансирането на обучението на специалисти е недостатъчно.

Накрая част от коментара направен от главния секретар на UPIGO Guy Schlaeder:

„За справяне с проблемите на професията силният и представителен съюз е първостепенна необходимост. Съюз, който по призвание трябва да бъде неизбежен събеседник на вземащите политически решения и управляващите здравното осигуряване: във всички конструктивни преговори трябва да знаеш да даваш, за да получиш.

Професията трябва задължително да се ангажира в процеса на подобряване на качеството. Тя трябва да участва активно в организацията на непрекъснатото медицинско обучение. Трябва също е длъжна да може да даде доказателства за качеството на здравните услуги предлагани от всеки от членовете и.

В замяна тя е в пълното си право да изисква задоволителни условия на работа, добро ниво на възнагражденията и определен минимум на свобода в избора на начин на лечение. Нашата отговорност може да бъде ангажирана само ако имаме свободата да избираме необходимото за пациентите си лечение и разполагаме с подходящото технически оборудване.”