Скорошно проучване публикувано в PLoS ONE се опитва да идентифицира рисковите фактори за преждевременно раждане (<37г.с.) при нераждали жени. От изследването, при което са били проследени 3184 нераждали здрави жени с едноплодна бременност става ясно, че рисковите фактори за преждевременното раждане със запазен околоплоден мехур (ПРЗОМ) се различават от тези при преждевременното раждане с пукнат околоплоден мехур (ПРСПОМ), което е основание да се предполага, че патофизиологичните механизми при тези два случая са различни.

Също така става ясно, че възможностите да се предскаже опасността от преждевременно спонтанно раждане на база клинични характеристики са твърде скромни.

Независимите рискови фактори за ПРЗОМ са: скъсена дължина на маточната шийка, абнормен доплер на утеринните артерии, употребата на марихуана, общо усещане от пациентката, че „не се чувства добре“, кавказка етническа група, майка с диабет и или анамнеза за прееклампсия и раждания на деца с ниско тегло.
Независимите рискови фактори за ПРСПОМ са: скъсена дължина на маточната шийка, нисък ръст, бременната да не е първо родено дете в семейството, по-продължителен период с опити за забременяване, бременната не се събужда през нощта, наличие на хормонално лечение за инфертилитет (без кломифен цитрат), лека хипертензия, фамилна обремененост с повтарящ се гестационен диабет, анамнеза от страна на майката на бременната за спонтанни аборти (намалява риска!).
За някои от установените рискови фактори е твърде трудно да се даде обяснение по какъв точно механизъм биха влияли за преждевременното раждане и тепърва е необходимо да бъдат потвърдени. Обратно – други два изглеждат безспорни, тъй като се явяват общи и за ПРЗОМ и ПРСПОМ – скъсената маточна шийка и ниския индекс на телесна маса (последният почти удвоява вероятността от ПРСПОМ).
Преждевременното раждане е често усложнение на бременността. В САЩ броят на родените преди 37г.с. се движи между 11-12% от всички раждания. За първите три месеца от въвеждането на Информационната система на ражданията (в края на 2011г) броят на новородените с тегло под 2500г. в България беше 9% от общия брой новородени. Липсата на достатъчно надеждни клинични методи за идентификация на риска от преждевременно раждане не се компенсира и от параклинични методи. Наличието на фетален фибронектин във вагиналния секрет се използва след 22г.с., но появата му може да стане твърде кратко преди преждевременното раждане, което намалява практическата полза от теста.