Ако разлистим старите учебници по оперативна гинекология в главата за следоперативни грижи ще прочетем, че захранването на болната започва най-рано на втория ден или след възстановяване на чревната функция. Препоръчва се също така за по-бързото възстановяване на моториката на червата правенето на клизми – солена на втория ден и очистителна - на третия. Тази практика все още е широко разпространена, но поне аз не съм видял проучване, което да подкрепя ползата от подобен подход. Нещо повече - личното ми мнение е, че рутинното правене на клизми освен дискомфорт за пациента, който понякога може да се представя с доста силни болки, не носи никакви ползи. Следоперативната пареза на червата е естествено състояние причинено от отварянето на корема и в мнозинството случаи е въпрос на време и малко търпение перисталтиката да се възстанови спонтанно. Вместо клизма, по-ранното захранване може да бъде естествения стимулатор за възстановяване на чревната перисталтика.
Скорошна публикация в Cochrane Library сравнява резултатите от ранното въвеждане на храна и течности при пациентки след големи абдоминални гинекологични операции и водене на постоперативния период по класическия начин. Критерий за ранно захранване е приема на храна или течности в първите 24 часа след операцията, независимо от състоянието на чревната функция. За късно захранване са приети случаите на започнал прием на храна или течност след 24 часа и само при възстановена перисталтика.
Единствения отбелязан негативен ефект при ранното захранване е по-честото гадене (относителен риск 1,79), но за сметка на това е свързано с по-ранна поява на перисталтика (с половин ден), първия прием на твърда храна е бил по-рано със средно 1,47 дни и се откроява явна тенденция за по-кратък болничен престой (до 2 дни по-малко) при пациентките захранени по-рано. Не се наблюдава достоверна разлика в честотата на постоперативния илеус, повръщането, подуването на корема, първото пускане на газове, времето на дефекация, честотата на постоперативно поставяне на назогастрална сонда, фебрилитет, усложнения от страна на раната и постоперативна пневмония.
Заключението на авторите е, че ранното постоперативно захранване след големи гинекологични абдоминални операции е безопасно и въпреки че е свързано с по-често гадене би могло да има предимства поради намаления болничен престой. Избора на поведение трябва да се решава индивидуално при всеки пациент.