Хайде на избори

14. 09. 27
Създадена на 27 Септември 2014

izbori20114Четенето на предизборни програми е слабо разпространена дейност сред електората. Не само, защото въпросните програми обикновено се появяват броени дни преди вота, пълни са с клишета и обещания в розово-мъглив цвят, а и защото по традиция не се изпълняват. Все пак, реших да направя кратък коментар на програмите на четири партии, подредени според прогнозираните от социолозите изборни резултати -ГЕРБ, БСП, ДПС и РБ. Нямам намерение да се занимавам с идеите на генно-модифицираните политически организми, на националистическите формации финансирани от чужбина, на политическите куртизанки практикуващи предизборен и следизборен партиен промискуитет, нито пък тези, изглеждащи по-нормално, но без реална тежест и гонещи единствено заветния процент с цел получаване на трохи от партийната субсидия.

ГЕРБ

Четейки „Програма за реформи“ на ГЕРБ у мен се събуждат противоречиви чувства. От една страна изпитвам задоволство, че основните разбираеми идеи, в иначе написания по всички правила на предизборната префърцуненост и неопределеност документ, в същност са били дадени по времето когато ходех на работа на площад "Света Неделя" 5. Това са преминаване към плащане по диагностично-свързани групи (т.е. изхвърляне на клиничните пътеки), създаване на интегрирана информационна система свързваща в реално време институциите, включването на парамедици в спешната помощ, въвеждане на конкуренция между лечебните заведения, като касата сключва договори само с най-добрите от тях, развитие на системата от дежурни кабинети, въвеждане на дневния стационар, развитие на еднодневната хирургия. Теми предложени от нас, по които бяха направени много конкретни действия към оня момент. Това няма как да не ме радва, защото е индиректно признание за свършеното, в противоречие с оценките давани от партийни кадри на скромната ми безпартийна личност. Само че, радостта ми е до тук. След нея идват въпросите. Първият от тях е – какво пречеше на ГЕРБ, когато „ножа и хляба“ бяха в ръцете им да оказват активна подкрепа за тези политики? Защо бяха унищожени проектите за интегрирана информационна система (и загубено европейското финансиране), защо след 2012г. спря работата по въвеждането на ДСГ, идеята за селективно договаряне от страна на касата беше бламирана от парламентарната група, „неотложните кабинети“ не мръднаха на сантиметър от въвеждането им и т.н.? Каква е гаранцията, че ако си имал възможност да го направиш и си избрал да не го направиш, утре ще работиш в подобна посока с вероятно по-малък брой депутати спрямо 2009-2013г? Още по-объркващо обаче е разминаването между обещанията и идеите на кандидат-народните представители, с които се представят по медиите и написаното в предизборната програма. В нея няма нито намек за задължително разделяне на здравната вноска към частни фондове, въобще не се говори за „демонополизация“ на НЗОК и промяна на осигурителния модел . Там четем за „стабилизирана финансово здравна система“,за „задължителна здравна карта с цел осигуряване на достъп, оптимално планиране на ресурса и инвестициите“, неща между другото пак предлагани, предъвквани и …неполучили подкрепа, при предходни управления (включително и на ГЕРБ).

Учудващо от кандидат народните представители обаче научаваме други неща. Не само противоречащи на собствената им програма, но дори като виждания на отделните личности. Едни ще правят ведомствени осигурителни фондове! (на МО и МВР например), предлагат диференцирано заплащане според това дали болницата е общинска, областна, университетска (между другото – това е в пряко противоречие на философията за плащане по ДСГ за които уж ще работи партията), говорят за забрана частните болници да сключват договори с НЗОК, университетските болници да определят политиката в даден регион (а химерната здравна карта за какво ще е?), други пък обещават да работят в парламента за „демонополизация“ на НЗОК, свободен избор на осигурителен фонд и болница. Не липсват и галещите ухото обещания за „намаляване на данъците за лекари“, което за по-голяма реалистичност се анонсира като вече получило благословията на лидера.

Остава впечатление, че програмата е писана от хора с едни идеи, лансираните водещи лица в здравеопазването имат други, а трети ще бъдат плънката за разнообразие в Народното събрание. Този предизборен бульон от партията с най-висок шанс да ни управлява не дава ясни послания и не чертае пътя за големи промени в здравеопазването, което не изключва дребни подобрения. Но определено липсата на по-голяма конкретност в отделените за здравеопазване 4 страници в програмата и противоречивите залпово хвърляни интервюта в медиите от лицата на ГЕРБ, са сериозен симптом, че готовност за реформи отсъства или те не са на дневен ред за следващото Народно събрание. Налага се извода, че основно ще се залага на импровизацията, а не на предварително начертания план. Което е сигурна гаранция, че няма да се пристъпи към необходимите дълбоки реформи, а парата ще отива за дребни, но ефектни акции, любезно възвеличавани от познати приятелски медийни групи.

БСП

По подразбиране не трябва да се гласува за БСП, независимо какво пишат и обещават. Това не е екстремистка позиция на фанатик, а мнение на човек видял какви провали за държавата може да доведе тяхното управление. Но така или иначе партията има популярност сред определени слоеве, което задължава да се разгледа предизборната и програма. Не е тайна, че за успешни реформи в здравеопазването е нужен консенсус, за това нека видим какво предлагат от БСП.

Документът, с който отиват на избори се нарича „Достоен живот в справедлива държава“. В него по стара партийна традиция са чертани някакви „червени линии“, от които няма да се отстъпва. Доста по-удачно щеше да бъде, ако по отношение на здравеопазването се мислеше на за линия на „отбрана“, а ясен план за „нападение“.Без да ни интересува цвета на линията.  В 18-те страници на платформата визията за развитието на здравеопазването е представена в 10 реда, предимно с характер на лозунг. Единствените конкретните обещания са свързани с думата „запазване“ (на намалена потребителската такса за пенсионерите и целевите субсидии за общински болници в труднодостъпни райони.) Човек би казал, че имаме перфектна безпроблемна здравна система, защото отсъстват всякакви идеи за подобрение – нито като развитие на здравноосигурителния модел, нито като начин на финансиране, нито преструктуриране на болничната помощ, нищо. Само ще запазваме двете споменати неща. В програмата откриваме доволно общия абзац: „Здравеопазване, което засилва обществения характер на системата чрез по-силно ангажиране на държавата, изравнява достъпа в различните региони, въвежда ясни стандарти за медицинските дейности и равностойни финансови условия за различните лечебни заведения“. Как точно се комбинират обещанията за субсидиране на общински болници с обещанието за финансова равнопоставеност на лечебните завадения не става ясно. Не знам въобще за какво въвеждане на равностойни финансови условия за различните лечебни заведения призовават от БСП, при положение, че по закон те са равнопоставени от край време. Някак по-логично щеше да ми звучи от лява партия да призоват за диференцирани финансови условия за различните лечебни заведения в зависимост от социалната важност, която имат в обществото. Не малко западни държави прилагаха такава политика, наскоро Гърция борейки се с кризата ограничи определени плащания към частния сектор запазвайки ресурс за публичните структурите. Но в същност цитираният от мен текст е чудесна илюстрация за двойствената същност на БСП – хем е за засилване на ролята на държавата, хем прави точно обратното обслужвайки корпоративни и части интереси. Единствената нова идея, лансирана в предизборната програма е „Създаване на фонд за финансиране на здравната помощ за социално слаби граждани“ Последното е трудно да се коментира, защото липсват всякакви детайли, обяснения, изчисления. Склонността на тази партия да раздава чужди парите обаче ме кара да съм подозрителен към подобни „благородни“ инициативи. И при БСП изявите на кандидат народните представители надхвърлят скромността на официалната им предизборна платформа. Едни обещават, че ще се премахват лимитите и делегираните бюджети на болниците, което директно може да причислим към наглия популизъм, защото за година управление те не само не ги премахнаха, но засекретиха информацията и направиха разпределението им възможно най-непрозрачно за обществото. Други пък точно обратното – говорят за връщане към бюджетното финансиране на здравеопазването.

Като цяло – предизборната програма на БСП е в пълен унисон със слабата кондиция на самата партия. Положителен момент е обещанието да се работи по темата за информационна система на здравеопазването, което може да бъде мост за общи действия с останалите парламентарни формации, стига партийната дисциплина да допусне подобно сътрудничество.

ДПС

ДПС е единствената партия, която системно в програмите си през годините е искала радикална промяна на здравно-осигурителния модел чрез преминаване от една към много здравни каси. Нещо повече – по време на предходната тройна коалиция те положиха усилия парите от увеличената здравна вноска от 6 на 8% да потекат към частни фондове. В крайна сметка това не се случи, а темата дали щеше да е добро решение за гражданите или поредното задоволяване на корпоративни интереси може дълго да се дискутира. Добро или лошо обаче то показа, че ДПС има дълготрайни цели, които преследва отвъд предизборните обещания.  Така е и в актуалната предизборна платформа на партията - идеята за „демонополизация“ на НЗОК е застъпена отново. Но не е споменато нищо повече. Отсъства яснота към какъв точно модел се стреми движението – на конкуриращи се равностойни здравни каси, или такива, в които ще попада част от здравната ни вноска под формата на задължително допълнително осигуряване, а НЗОК ще покрива основен пакет? Няма и намек, за механизмите по който би се постигнала исканата „демонополизация“, а подобен сложен процес изисква много сериозна подготовка на обществото за стъпките, които се предлагат. Учудващо е обаче, че и ДПС искат прословутата „Национална здравна карта“, която да е със задължителен характер. Освен, че в Народното събрание никога до сега те не са подкрепяли подобно решение, тук вече се появява принципно противоречие. Единствената полза за България към днешния момент от появата на няколко конкуриращи се здравни фонда е в това, доставчиците на здравни услуги (по-специално болниците) да влязат в конкуренция помежду си за договор със съответните фондове. А съответните фондове да изберат най-доброто качество на най-добра цена. Процес, от който НЗОК (почти умишлено) е лишена. Обратно, т.нар. здравната карта има смисъл, когато имаме една каса и трябва много внимателно да се планират какви потребности с какви ресурси да се осигурят на територията на страната. Т.е. административно да се каже на касата с кого и за какво ще сключва договор по региони. Какъв би бил смисълът от множество частни фондове, ако някой им определя предварително договорните партньори? Неизвестността породена от икономичната форма на предизборната платформа може да доведе до спекулации с каква цел в същност се говори за „демонополизация“ и какво точно се очаква от множеството здравни каси. ДПС няма шансове да бъде водеща партия по силата на народния глас, но пък ролята, която е играло в обществения живот в последните години винаги е надхвърляла значително изборните му резултати. И със сигурност се готви този процес да продължи и в бъдеще на базата на икономически, медийни и други лостове с които се е въоръжило в изобилие. Теоретично силното влияние може да бъде използвано за постигането на добри цели, но реалността показва, че обикновено целите са користни.

РБ

Реформаторският блок предизвиква симпатии на фона на големите политически партии, доказали какво могат да направят и още повече - какво не могат. Изглежда в следващото НС няма да има партия с абсолютно мнозинство, а дори и да има за успешното прокарване на реформи в здравеопазването ще са нужни значително повече от заветните 121 депутата. Това прави формации като РБ особено интересни като потенциален балансьор, съюзник, коректор. Още повече, че към подобна функция са се устремили и други, сред които има генномодифицирани политически тръни, търсещи благоприятна почва за размножаването си в Народното събрание.

Програмата за здравеопазване на РБ започва с нещо интересно – „Постепенно преминаване от заплащане за услуга към заплащане за резултат“. Въпросът е важен, защото у нас не само се заплаща за услуга, без да се отчита резултата, но дори категоризацията на лечебните заведения правена чрез медицинските стандарти използва като критерии не резултатът , а предлаганите услуги (дори само обещанията за такива – когато лечебното заведение е ново!). И ако преминаването към плащането за резултат не е еднозначна тема, далеч не лесна за реализация, то със сигурност определяне на категорията на лечебното заведение (или на негова структура) лесно може да стане на база резултат от дейността, а не на това дали има определена апаратура, брой лекари, маси, столове и т.н. РБ говори за преструктуриране на болничната помощ, парливият актуален въпрос умело избегнат в програмите на „големите“ партии. Посочени са бегло различните механизми, включително и създаване на регионални консорциуми. От документа става ясно, че РБ залага на модел с една здравна каса (което с категоричността си не звучи особено дясно), но пък е синхронно с идеята за задължителна здравна карта и преструктуриране на болничната помощ. Вторият интересен момент лично за мен в програмата е изразът „Промяна на статута на НЗОК с цел превръщането й в инструмент на държавата“ Той привлече вниманието ми, защото от години в общественото пространство знайни и незнайни капацитети повтарят точно обратното, че НЗОК трябвало да „върне обществения си характер“, да има „раздържавяване на НЗОК“ . В същност няма как при система с една здравна каса държавата да избяга от отговорността за нейното управление. Намирам за много по-почтено да се заяви, че НЗОК се управлява от държавата (поемайки отговорността за успехи и неуспехи), от колкото мъгливата формулировка на обществена организация с Надзорен съвет в който влизат и излизат фигури със съмнително представителство и пълна невъзможност да бъдат контролирани от гражданите. Хубава или лоша, държавата ни е отражение на това, което сме ние, по силата на ясни демократични процедури по веригата избори – Народно събрание – правителство. Което не изключва неправителственият сектор да има участие гарантирайки прозрачността. Но въпросът кой носи отговорност за НЗОК трябва да получи по-ясен отговор от давания в момента. Между другото в страни с една каса успешното им управление се постига точно с ясен управленски ангажимент на държавата.

В програмата за здравеопазване на РБ има някои силно дискусионни въпроси, а също и странни предложения от типа на „Въвеждане на 2-ри доброволен стълб от конкуриращи се частни фондове, покриващ сегашните дефицити на НЗОК“. Би следвало на авторите да е ясно, че няма как да въведат нещо, което в момента съществува. Всеки може да си направи доброволна здравна осигуровка/застраховка в конкуриращи се частни фондове. А подобна застраховка няма как да покрие дефицита на НЗОК, защото дефицитът е финансов, не на услуги. И той идва от несъразмерно големия пакет спрямо ресурсите на касата и несъразмерно големия брой желаещи да го изпълняват. С малко по-прецизен изказ вероятно щяхме да разберем какво са имали предвид реформаторите.

Към силно спорните предложения  спада „Премахване на системата на направленията в сегашния й порочен вид чрез въвеждане на индивидуален здравноосигурителен пакет за доболнична помощ.“ Това като цяло е наивно и погрешно решение, зачеркващо принципа на солидарността, който се използва на практика в цяла Европа. Индивидуалните здравни пакети могат да галят ухото на гражданите в добро здраве, които внасят големи суми на базата на добри доходи, но са неприложими за масовия случай. Много по-голяма рационалност има във варианта за въвеждане на определено доплащане, като алтернатива за регулация на търсенето, вместо индивидуалната сметка. Иначе напълно съм съгласен, че сегашната система с направленията е порочна.

В програмата има и дребни популистки предложения, като „Формиране на фонд съфинансиращ лекарствената терапия на българските граждани в пенсионна възраст“, не е пропуснато и машиналното обещание за „въвеждане на индивидуална електронна здравна карта“, без да се навлиза в същността на темата електронно здравеопазване. Сама по себе си електронна здравна карта не решава нищо. То и сега може да получим ПИН с идентична на картата функция.

Като цяло въпреки твърде краткото представяне на предизборните намерения програмата на реформаторите дават определена яснота към какво биха се стремили, а белезите на определена незрялост в някои от предложенията могат да бъдат преглътнати. Във всеки случай заслужават внимание от избирателите, които със сигурност ще бъдат повече, ако отделят по-голямо време за развитие и представяне на идеите си, от колкото да обясняват с кого биха и не биха се коалирали.

Какво да кажем като заключение?

Всички партии искат качествено и достъпно здравеопазване. Никой (изключвайки ДПС под условие) не обмисля по-мащабни реформи засягащи самата структура на модела (една или няколко каси,здравно осигуряване или бюджетно финансиране и т.н.). Като цяло програмите са твърде кратки и общи, а където има писано повече, то обикновено е баласт от хубави думи и пожелания. Въпреки това могат да се открият нюанси, които ако не ни дават ясен отговор за наболелите проблеми на сектора, поне загатват кой до колко сериозно би погледнал към тях. Всички искат „Национална здравна карта със задължителен характер“. Но ималите възможност да я реализират на практика винаги са бламирали приемането на действащи текстове в закона. Като обща тема, по която партиите нямат различия изпъква електронното здравеопазване – било то интегрирана национална информационна система или наречено по-повърхностното електронна здравна карта. Дали обаче общо заявените цели могат да прераснат в общи действия в родната политическа джунгла – това е съвсем отделен въпрос. Надявам се след 5 октомври да разберем. И за да не сме безкрайно изненадани и разочаровани, да не оставяме платеният вот да решава вместо нас, да отидем до урните! Независимост от резервите към предлаганото от една или друга партия.   

Linkedin