Разни неща казани или написани в търсене на истината и правилния път из лабиринтите на родното здравеопазване и всичко свързано с него...
Да започнем с боклука. Не политическия. Той достатъчно добре е застъпен в новините и предполагам ви е омръзнал.
„Човешки тъкани и кръв: РИОСВ и РЗИ не откриват нарушения за болничните отпадъци“ е заглавие от национална телевизия. По рано кметът на София Терзиев би аларма, че заводът за преработка приема голямо количество опасни отпадъци. Ние по обясними причини не сме фенове на 4П, което се проектира върху фигурите, дето тя лансира. Обаче на черното не може да кажем бяло. Прав е градоначалника – смесването на болничния отпадък с битовия е потенциален източник на зараза за всички, особено за персонала, който го третира. Сезирал институции, ДАНС, министерство на здравеопазването. Обаче в предаването за продуктово позициониране на висши ръководители „Защо, господин министър?“ д-р Кондева отсече – проблем няма. Направо се раздвоихме. С очите си видяхме чували с надписи на „Пирогов“, „Майчин дом“ и „Александровска“, институциите обаче – не. На сайта на Министерство на околната среда и (липсващите) води пък директно оповестяват резултата от проверка на едно от лечебните заведения и потвърждават - нарушение няма. Същата болница обаче си призна, че има. Виновен бил санитар. Удобно, почти толкова, колкото разкриването на клошаря „Червения пират“ за заплахите към съдия. Харесват ни похватите в политиката. Истинските политици, за да направят малко медийно мръсно на опонента си, са готови да направят много реална пакост на цялото население. В случая баш така реагират МЗ и останалите по държавната верига. Разбираемо - едните са сложени на поста от две партии, пардон двама шефове на такива, пък кмета не е от тях. За това - съгласяваме се, че проблеми няма.
Спрели разрешителното на хеликоптерната площадка в Русе след годишна инспекция, установила несъответствия по условията на регистрация. Чували сме, че МЗ насърчавало всякакви инициативи за правене на подобни площадки, дори ако болниците не искали и нямали нужда от тях. Казват – имало келепир в тази работа. Не знаем. В Русе е изградена от общината и нещо явно не са догледали. Ама да не се тюхкат, че така или иначе, единственият медицински хеликоптер спрял да лети, информира телевизора. Сещате се – проблема с черната кутия. Не могли до сега да я сертифицират и последното временно разрешително изтекло на 12 ноември. Много се разбързали тези от Гражданска въздухоплавателна администрация! 10 месеца е крайно недостатъчно време за такава тежка задача…..Който не вярва – да пита Елон Мъск. За площадките не знаем, ама за медицинските хеликоптери келепир със сигурност е имало. Не само заради бавещите се доставки, липсващата комплектовка и всичко, дето сме чули на ухо. В показанията си бившата шефка на Агенция митници Петя Банкова споменала закупуването на тези летателни средства в рубриката злоупотреби. Направо е впечатляващо, че въпреки усилията на администрацията, до сега има изпълнени 42 мисии. В момента военните помагат със самолет. А в болницата им за седмицата бяха направени две чернодробни трансплантаци.
Радостна новина! „Не сме се отказали от Протонния център“ – заглавие от сайта на МЗ.
Историческа дата. Но коментарът ни няма да е свързан с нея. Ще се ограничим до изминалата седмица.
Отново опряхме до Конституционния съд. След успешното включване на съдебната система в здравеопасния фронт през пролетта, тази седмица действието се повтаря. По вече утъпкания път. Жалба –> Върховен административен съд –> Конституционен съд. Есенното жалене отново е по инициатива на частните болници, с малки добавки. Протестът е един, но срещу две различни неща, дето по неизвестни причини са обединени. Оспорена е възможността касата да плаща допълнително средства на определени, наречени приоритетни болници, както и задължението лечебните заведения, сключили договор с НЗОК, да приведат основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти в съответствие с определените такива в действащия колективен трудов договор. ВАС пак открива, че тези неща противоречат на конституцията. Което е причина да пита Конституционния съд дали откритието е правилно.
Когато се приемаха текстовете, вкарващи темата за заплати в НРД , въобще в договори между каса и болници, имахме възможност да споделим, че това не е нито редно, нито смислено. И обяснихме защо. Забелязали сме обаче, че в битката между логика и популизъм обикновено печели второто, тъй че финалният резултат не ни изненада. Сега съвсем на кратко, да разберете за какво пишем, ще дадем пример. Представете си, че сте отишли в мандра за да си купите сирене. Какво ще търсите – цена, вкус, качество. Някога да сте питали колко плаща собственика на работниците и от това да зависи, ще си купите ли сиренето и на каква цена? Сигурни сме, не сте го правили. Обаче НЗОК беше законово задължена точно така да действа. Мандрите в случая са болниците, а клиентът - касата, която по закон закупва медицински услуги от името на здравноосигурените. Примерът ни може да не е най-точен, щото вие в мандрата ще се интересувате от качеството на продукта, а касата, освен на хартия, такъв интерес няма. Ама всичко друго си е баш така. Та промените в закона за здравното осигуряване нито имаха особен смисъл, нито се целеха в корените на реалния проблем с ниските основни заплати в сектора. Бяха си козметика, малко пушилката и повече PR за политици, плуващи по повърхността. Ама това никога не е противоречало на нашата конституция, за това сме учудени, че нещата опират пак до нея. За нас по-интересна обаче е другата част на внесения въпрос, дето е свързана с финансирането на т.нар. приоритетни болници. Не знаем на чия идея дължим туй наименование, но изобретателят му сякаш изначало е искал да заложи проблем. Преди много години ние сме говорели за структуроопределящи болници. Смислено е да говорим и за защитени такива. Ама приоритетни? В какво приоритетни, пред кого приоритетни? Както и да е, названието е маловажно. Днес се атакува възможността НЗОК да финансира допълнително персонала в тези болници. ВАС вика – нерегламентирана държавна помощ, получаване на икономическо предимство, засягала се конкуренцията на пазара, даже европейска практика някаква извадили да се докаже, че е това било чисто стопанска дейност. Според съдиите разпоредбите противоречели на принципа на правовата държава и свободната стопанска инициатива гарантирани от основния закон. Замислихме се. Доста опасна е тази работа. Ако се вземе на сериозно Чл.4 ал.1 от Конституцията , има реална опасност да трябва да закрием цялата държава. Щото там пише, че „Република България е правова държава.“ Пък ние си знаем колко вярно е това.
Знаем, че днес масово мислите да гласувате и не ви е до темите от здравния фронт. Ама то така беше през цялата предизборна кампания – нямаше дебат за здравеопазването, не усетихме то да е приоритет на някого, да се предлагат решения. Значи всичко върви както трябва. Може да направим седмичния обзор.
Интервю с новоизбрания председател на БЛС. „На първо място продължаващото медицинско обучение трябва да стане задължително“. Ние принципно подкрепяме такава постановка. Винаги сме се старали да четем, гледаме и слушаме какво ново се случва в медицината. Обаче забелязахме нещо интересно – в кариерно отношение съвсем не тези качества се оказаха най-важни за успеха. Хора, дето не си падаха много по четенето стигнаха до позиции на обучаващи. Та в тази връзка изразяваме притеснение, да не започнат и нас да обучават, при това продължаващо. Живеем в пазарна икономика, където всичко се купува и продава. Въпросът в крайна сметка опира до това дали ще може да си „купим“ продължаващо медицинско обучение от избрани от нас „продавачи“, или ще трябва да ни фиксират точно определени такива. Второто малко ме смущава, щото знам кой каква стока има на тезгяха.
Докато размишлявахме по тези въпроси ни изскочи материал в новинарски сайт, където заглавието с големи букви информираше: „Проф. д-р О……….: …….. – следващо поколение имунна защита“ . Ние като гинеколог не отбираме много от имунология, но сме любознателни. Та се зачетохме. Оказа се реклама на хранителна добавка. За това сме поставили многоточие вместо името ѝ. На нас не са ни платили да я рекламираме. Професорът беше истински – шеф на катедра, дето се обучават бъдещите млади лекари на А и Б в медицината. Поставена даже снимка. Говори едни хубави неща – „японски научен пробив в управлението на имунното здраве“, „..Осъществява интересна симбиоза на чревната микробиота с имунната система….Предотвратява адхезията на патогенни организми в лумена на червата… не напряга имунната система, а действа само при наличие на инфекция… и т.н“ . И най-важното, признава професора : „В ежедневната си работа назначавам …… на своите пациенти“ . Потърсихме повече информация за научния пробив, ама стигнахме само до разни рекламни сайтове. Уж много научни публикации имало, пък нито една връзка към тях. После ни дойде на ум, че както често се случва днес, някой е злоупотребил с името на човека. Но не, сайта беше сериозен. Е, не до толкова, че да си напише „платена публикация“, а по-изтънченото – била част от партньорство. Няма лошо в рекламите, дори ако са леко замаскирани като някакви научни материали. Обаче се чудим, толкова ли финансово са го закъсали българските професори, шефове на катедри, та трябва да прибягват до участие в подобни публикации? Не са, със сигурност не са. Просто такава е играта, някои не се усещат и преминават границата. Ядене, пиене, воаяжи до топли страни за сметка на фармацевтични фирми (все повече не лекарства, а хранителни добавки), маскирани като обучения. Ама толкова добре маскирани, че колеги вече си вярват, как това са реални обучения и там научават смислени неща. Като сложиш и благодарността за направените разходи – ето как се модифицира поведението на лекарите, повярвайте далеч не в интерес на пациентите. Сега разбирате ли нашето притеснение от едно продължаващо медицинско обучение, съобразно родните условия? Вероятността най-продължително хранените да се окажат с най-сериозните тапии за знания е съвсем реална.
На здравеопасния фронт – нищо ново. Или почти. Точно както при отминалите избори.
С оригинален начин за точене на здравната каса ни запознава разследване на Nova. „Кашкавал и салам срещу фиктивен прием в болница“. Заглавието казва всичко, но нас лично ни очароват детайлите в изработката. В Специализираната болница за рехабилитация в Баня, община Карлово взели, та затворили цикъла. Вместо рисковото вписване на непознати мъртви души, ползвали собствения персонал за запълване на креватите. Къде по НЗОК, къде по НОИ. За извършваните действия, които едва ли са били част от трудовите характеристики на работещите в болницата, се полагало ДМС. 1,6 кг кашкавал за лежане по клинична пътека, 8 кг - по НОИ. Последните получавали също шишчета, шпеков салам и луканка, ама май не винаги и не за всички. Схемата се въртяла от години под строгия поглед на контролиращите институции, към които имало сигнали. Вероятно от разочаровани от качеството на кашкавала. Хора с лицата си застават пред камера и разправят по колко пъти на година са били „лекувани“, докато в същност са на работа, управителката вика – абсолютна лъжа. Ние знаем, че кой лъже и кой казва истината може да бъде проверено в рамките на два часа. Всяка хоспитализация е свързана с тонове електронни и хартиени данни, позволяващи бързо да се разбере, какво се е случило. Обаче също знаем, че заключението на всяка проверка зависи от това, какво са наредили от горе да бъде установено. Очаквали МЗ да се самосезира. Ех, преди десетилетие журналистите щяха да въртят на шиш здравния министър. Никакво очакване нямаше да има. Но сега далеч по-големите зулуми в държавата правят установеното в подобни разследвания да изглежда като невинна детска залъгалка. Общо взето - сиромашка история. Санаториумът въртял някакви си 3500 души на година. Касата плащала под милион и половина. През 2022г. сме имали в страната 2 083 959 хоспитализации. Всеки трети човек у нас се води лежал по един път в болница, казва статистиката. Приемаме го като повод за национална гордост – в Европа сме водещи по този показател. Малка болница – малко точене. Голяма – болница – голямо точене. Така е на здравеопасния фронт. Всеки маневрира според възможностите си. Големите битки обаче сме забелязали, че се печелят не с продукти от малката потребителска кошница, а с финикийски знаци. При това не за персонала.
Тази седмица имах вземане-даване със здравната система като пациент. Не съм болен. Профилактика. Реших да се погрижа за себе си, като изрядно здравноосигурено лице. Ако трябва да определя област, където здравеопазването ни има явен прогрес, то това без съмнение е електронизацията. Секунди след като личният лекар ми даде направление за изследване, получих нотификация от приложението на телефона. Същото се случи, когато отидох в лабораторията и ми взеха кръв, а няколко часа по-късно – когато излезе резултата. После пак на телефона сравних резултатите с тези от предишни години. Преди месец дарявах кръв – кръвната група, информацията от свързаните с действието изследвания са там. Всичко е лесно и интуитивно с приложението еЗдраве. Някак въпреки пълният политически идиотизъм, бавно поглъщащ държавата ни, има острови, където се случват хубави неща. Почти ежедневно ползвам друго приложение - eRx, с което издавам електронни рецепти на пациентите си, а ако искам да се ориентирам за цената на дадено лекарство у нас - MedicinePrice. Като казах за електронните рецепти, спомняте ли си, при въвеждането антибиотиците задължително да се изписват електронно, какъв вой беше? Е, апокалипсиса въобще не се състоя. Напротив. Може да си припомните кой какви позиции тогава зае. Ще ви е полезно, за да знаете кого да слушате днес, евентуално утре. Ама знам, че няма да го направите. Ние сме горд народ, трудно вадещ изводи от миналото, още по-трудно ги ползва за строежа на бъдещето. Всеки ден в Националната здравноинформационна система (НЗИС) се регистрират над 220 000 прегледа, 9500 хоспитализации, 134 000 направления, 110 000 електронни рецепти. Внушителна информация, безценна за всеки, който иска да подобри здравеопазването. Проблемът е само да се намери такъв човек. В същност проблемът е да се намери политическа партия която да застане зад гърба му. Не само на хартия. Иначе има мегдан за развитие на НЗИС. Да имам цялото си медицинско досие в джоба, като ми е на разположение винаги е безспорно улеснение. Но още по-полезно ще е, ако като лекар имам достъп до електронното досие на пациент, когото лекувам. И който ми е дал това право, естествено. Ще стане, въпрос на време.