Медицинската терминология дели спонтанните аборти на заплашващи, прогредиентни (в ход), непълни и пълни. Така се посочва степента на напредване на процеса и неговата обратимост.
Симптомите на заплашващия аборт са най-често кървене от половите органи и болка. По принцип наличието на болка ниско в корема без кървене в началните месеци на бременността трудно може да се приеме като израз на заплашващ аборт. Болезнените усещания са сравнително чести при бременните и далеч не винаги свързани с някаква заплаха за бременността.
Те не рядко стават причина за лечение в болница или прием на медикаменти, но това по-скоро се дължи на презастраховане на медицинския персонал, от колкото на доказала полезността си процедура.
В същност до колкото голяма част от спонтанните аборти в началните месеци от бременността се дължат на „грешки” в генетичния материал на плода, а не на състояния на майчиния организъм, до толкова лечение на спонтанните аборти няма. Все пак наличието на кървене от половите органи през бременността в повечето случаи изисква болнично наблюдение. При наличие на плод с видима на ехограф сърдечна дейност прогнозата като цяло е добра – кървенето и болките спират, покоят е достатъчен. У нас широко се използват инжекциите с медикаментите Папаверин и Но-Шпа, но те могат единствено да намалят болката. На практика никога не е доказвано със сериозни проучвания полезността от приложението им – например като намаление на броя загубени бременности. Отново става въпрос по-скоро за традиция, от колкото за доказан ефект. С различна степен на успех се използват препарати на базата на естествения хормон поддържащ бременността – прогестерона или медикаменти стимулиращи отделянето му. Ако ползата от рутинното им приложение е спорна, то поне със сигурност не са вредни.
При бременностите с кървене, при които няма видим ембрион прогнозата е по-лоша. В тази група попада т.нар. кухо яйце – става въпрос за запазен плоден сак, в който зародишът е загинал в ранен стадий от развитието си и е невъзможно да се види дори и с добър апарат. Най-голямата опасност в случая е да се приеме за кухо яйце нормална бременност, която не съответства на последната менструация (по-малка е – например при жени с по-дълъг от 28 дена цикъл или просто забременели по-късно). За това златно правило е, при най-малкото съмнение да се изчака и след няколко дни да се повтори ехографията, за предпочитане от същия лекар и на същия апарат.
Ролята на генетичните аномалии с напредване на срока на бременността намалява, за сметка на всички фактори водещи до по-голяма маточна активност (т.нар. маточни контракции) За това в по-късните срокове на бременността се използват най-вече медикаменти целящи „успокоение” на маточната мускулатура. Такива са магнезиевият сулфат, стимулаторите на бета рецепторите (напр. Гинипрал), лекарства от групата на калциевите антагонисти (нямат официално одобрено приложение). Отново трябва да се подчертае, че сама по себе си болката не е достатъчно основание да поставим диагнозата заплашващ спонтанен аборт. Необходимо е и друга, обективна находка. Особено важна е дължината на маточната шийка (определена с гинекологичен преглед или ехограф), наличието на разширение или регистрирани с апарат регулярни маточни контракции. При жени с безболезнено разширение на маточната шийка, особено, ако преди това са имали късни спонтанни аборти лечението е серклаж – частта от маточната шийка намираща се във влагалището се пристяга с конец – той се сваля няколко седмици преди очакваното раждане. При пациентки с аномалии в развитието на матката – например двурога матка лечението също е в успокояване на мускулатурата. В случай на неуспех остава утешението, че всяка следваща бременност се развива по-дълго от предходната. Хирургичното лечение на двурогата матка е с лоши резултати и трябва да се избягва. Обратно – в случаите на маточна преграда, миомни възли към кухината на матката или полипи – хирургичното им отстраняване извън бременността е ефикасна профилактика на последващи аборти. Операцията се извършва с хистероскоп без отваряне на корема.
В случаите на доказана тромбофилия (повишена съсирваемост на кръвта при майката) за лечение се използва аспирин в ниска доза в комбинация с хепаринови препарати. Лечението започва от най-ранна бременност. При заподозрени имунологични причини се правят вливания със специални серуми и други продукти, но въпросът е доста дискусионен. При изолиране на явно болестотворни микроорганизми, те следва да се лекуват, до колкото съществуват подходящи медикаменти за това. Все пак това са от редките случаи и посочването на инфекция (вирусна или бактериална) като причина за аборттрябва да става само след изключване на други фактори и прецизна диагностика.
Болните от общи заболявания (особено диабет и заболявания на щитовидната жлеза) трябва преди забременяването да са в стабилно състояние и с възможно най-близки до нормалното показатели.
При вече развиващ се аборт (прогредиентен) няма какво друго да се направи, освен да се ускори и завърши по медицински път процеса, с цел по-малка кръвозагуба и по-малко усложнения. В този случай, както и при непълния аборт, процедурата завършва с кюретаж (абразио) – под краткотрайна обща упойка се отстраняват остатъците от бременността от матката, защото те причиняват кръвотечения и са добра среда за развитие на бактерии, т.е. входна врата за инфекция. Кюретажа можа да бъде последван или неот антибиотична профилактика .
Пълният аборт е състояние, при което спонтанно организмът се е освободил напълно от бременността. По-рядък от непълния, диагнозата му се поставя с преглед и вагинална ехография и по принцип не изисква лечение. Мнозинството лекари у нас предпочитат винаги да извършват абразио след спонтанен аборт, което не е грешка, стига да се прави внимателно и не прекалено енергично.
В заключение: абортът в началните месеци на бременността почти винаги започва с кървене. Само след преглед от лекар и направена ехография може да се определи степента на развитие, както и да се даде ориентировъчна прогноза. Няма лечение, което по безспорен начин да е с доказан по-добър ефект от обикновения покой (с изключение на някои особени форми на аборти, особено повтарящи се). Дори относно покоя като лечебно средство има дискусии и не липсват критични анализи поставящи под съмнение ефективността му. Никой никога не е доказал, че продължителното приковаване на легло на бременната води до по-добри крайни резултати.
