Прости ограничения vs истински реформи

15. 01. 28
Създадена на 28 Януари 2015

vs2Напоследък често чувам да се говори за листа на чакащите. Вървят приготовления, променят се наредби. Някак си оставаме с усещането, че целта на реформите е да се формират листи на чакащите, с които да се намали потреблението на болнични услуги и по такъв начин да се балансира здравната система. Странно, много странно виждане. Ако има нещо, с което обърканото ни здравеопазване спокойно може да се похвали, това е лесния достъп до болнични услуги и де факто липсата на листи на чакащи пациенти. А такива има в страни, с далеч по-добри здравни системи и най-важното, носещи далеч по-голяма удовлетвореност на ползващото ги население. Тънката разлика обаче е в това, че листите на чакащи при тях са съпътстващ (нежелан) феномен на иначе добре работещи механизми, а не фактор който кара сам по себе си системата да работи добре.

Казано другояче болниците са достатъчно наситени с пациенти, за които получават адекватни приходи, че (почти) не им се налага да хоспитализират измислени случаи, фалшиви пациенти или да правят онези магарии, за които всички знаем. Обратно – у нас неадекватно голямата, раздробена и неспираща да се разширява мрежа от болници се разпростира върху намаляващото население и води до пряк конфликт между ограничените ресурси на касата и естественото желание на болничния собственик за печалба или просто оцеляване. Изкуственото въвеждане на листи на чакащите чрез налагане на финансови рестрикции върху болниците не е решение на проблемите, а обратното - екзацербация (изостряне). Бедата не идва от това, че касата дава високи бюджети, та да си мислим, че като ги намалим ще нормализираме нещата. Бедата е в това, че е отворена вратата за гарантиране на сигурни доходи на всеки, който пожелае да се закачи към единствената здравна каса и естествено мераклиите не спират да го правят, без връзка с потребностите и възможностите на обществото. Няма административна регулация, няма реална пазарна регулация. Та ако някой иска да прави истински реформи (т.е. да преминаваме към по-добро) е хубаво да се захване с корените на проблема, а не да чопли поникналите настрани стръкчета. Или задължителна здравна карта (всички опити за въвеждането и от 2000г. са неуспешни, пише го един от опиталите) или демонополизация на касата с конкуренция между каси и лечебни заведения за договори с тях (никога не е имало политическа воля за подобен ход, пише го един от проверилите).

Linkedin