Защо не е добра идея да си правите такива изследвания с цел скрининг*?
Туморните маркери са молекули или субстанции произвеждани от злокачествени туморни клетки, които ги отделят в кръвната циркулация и там могат да бъдат открити с определени тестове.
Звучи изключително примамливо загрижените за здравето си хора без оплаквания периодично да правят подобни тестове, като по този начин, установявайки повишени стойности на даден туморен маркер, да предприемат своевременно мерки за откриване на определен тип тумор, преди още да са се появили симптомите. Всички знаят, че колкото по-рано бъде диагностицирано едно раково заболяване, толкова по-успешно то може да бъде лекувано. Идеята туморните маркери да се ползват за скрининг* e привлекателна, но уви – към момента очакванията не се покриват от резултати. Защо? За да може да откриваме рано дадено злокачествено заболяване с някакъв тест, той трябва да е чувствителен – в идеалният случай ако тестът е положителен, това да означава, че 100% имаме съответното заболяване. Тестът също трябва да е специфичен - пак в идеалния случай, ако тестът е негативен - то със сигурност да може да се отхвърли точно определено раково заболяване. За съжаление всички туморни маркери са много далеч от подобни стойности. В същност голяма част от туморните маркери освен от злокачествени клетки могат да бъдат произвеждани от доброкачествени тумори, а също и от здрави тъкани при определени състояния. Отделно повечето туморни маркери могат да бъдат увеличени при различни видове рак, а не са свързани с точно определен тип. Рядко в ранните стадии на злокачествено заболяване те имат повишени стойности. Чувствителността им е ниска – нормалните стойности не изключват наличие на злокачествено заболяване. Всичко това ги прави неприложими за масов скриниг, защото повишените стойности не отговарят на въпроса дали даден индивид има раково заболяване, евентуално какъв вид рак, или повишаването е резултат на друго заболяване или моментно състояние на организма. В същото време нормалните стойности от своя страна не отхвърлят наличието на злокачествено заболяване. Изследвайки се за даден туморен маркер, без това де ви е назначено от лекар с ясна цел, рискувате да се озовете в ситуация, в която ще трябва да правите множество допълнителни изследвания, понякога инвазивни и съвсем не безопасни за здравето ви, за да установите защо стойността е такава. Или обратното – да получите фалшиво успокоение, че всичко в организма ви е наред при отрицателна стойности и да не потърсите лекарско мнение навреме.

Но след като повечето маркери са далеч от идеалното изискване за чувствителност и специфичност, за какво се ползват те в медицината?
В същност тези изследвания имат важно приложение, но само в контекста на точно определени случаи и обикновено в комбинация с други диагностични методи. Туморните маркери са полезни за разграничаване на различни болести. Например когато с ултразвуков преглед установим киста на яйчника, изследването на туморни маркери може да ни подскаже (но не 100% да определи) дали става въпрос за доброкачествено новообразувание или рак. Което помага за по-доброто планиране на лечението. Маже би най-използвани са туморните маркери за проследяване на ефекта от лечението и ранен сигнал, че болест, която е била в ремисия се завръща. Когато в следствие на лечение нивата на туморните маркери намаляват, това показва, че лечението постига целите си. Обратно, след веднъж постигнато ниско ниво след лечение, покачването им е сигнал, че болестта е започнала да напредва. По принцип покачването се установява преди да може с други методи да се установи растеж на тумора или появата на метастази. Изследването на туморни маркери служи също за предварителна оценка на вероятността даден вид тумори да се повлияят от дадена терапия или за вероятната им нечувствителност на нея.

Тук съвсем на кратко са представени най-често използваните туморни маркери в гинекологията:
• CA 125 Свързва се основно с диагностиката и лечението на рака на яйчниците, но може да бъде повишен и при други злокачествени заболявания (на панкреаса, гърдата, дебелото черво, бял дроб, матка и др.) Определено увеличение може да се наблюдава при неракови заболявания – доброкачествени тумори, ендометриоза, възпалителни заболявания в малкия таз, цироза и т.н. При рак на яйчника около 85% от пациентите имат увеличение на този маркер. Горната граница на приетата за нормална стойност е на база 99% от здрави индивиди, което подсказва, че в малка част от хората може да се намерят малко по-високи стойности, без реално те да имат заболяване. Много изследвания са правени с идеята СА 125 да бъде използван с цел скрининг, особено в съчетание с трансвагинално ултразвуково изследване, без ясно изразен положителен ефект върху смъртността. Поради това не се препоръчва рутинно здрави жени да си правят подобно изследване.
• HE 4 Открит по-късно от СА 125 този маркер се смята, че има по-голяма чувствителност по отношение на рака на яйчника. Неговото използване за целите на скрина също е обект на проучвания, без към момента да намира рутинно такова приложение. Нивото му може да бъде повишено при някои заболявания (бъбречна недостатъчност) без да е израз на раково заболяване. Съществува специален алгоритъм, в който са включени НЕ 4 и СА 125 в комбинация с менопаузалния статус, с който се изчислява вероятността за наличие на рак на яйчника. Нивата на НЕ 4 имат и прогностичен белег за развитието на това заболяване.
• СЕА - повишени нива се свързват с рак на дебелото черво, панкреаса, някои тумори на яйчника
• hCG (ЧХГ) – туморен маркер при хориокарцином, мола и др., това е хормон, който се синтезира през бременността, когато увеличението му е напълно нормално
• SCC – туморен маркер при рак на маточната шийка, който не е специфичен – установява се и при плоскоклетъчен карцином на шия, глава, хранопровод, бял дроб и др.
• CYFRA 21-1 – маркер при плоскоклетъчен карцином на маточната шийка
• CA 15-3 – използва се за мониториране на лечението на рака на гърдата
• Алфа фетопротеин – увеличен е при някои видове тумори и служи за уточняваща диагностика, прогноза и проследяване на отговора на лечението, но не и за скрининг

  ___

*Скрининг - (от англ. screening: пресяване, селектиране) е метод, при който здрави лица се изследват с цел да бъдат открити болести или изменения, които могат да доведат до болести, лечими успешно след откриването им. За да се ползва даден метод за скриниг той трябва да отговаря на редица изисквания – да може да се използва масово, минимално да зависи от разликата в уменията на извършващия го, да е достатъчно чувствителен и специфичен, да е икономически изгоден и най-вече – с ползването му реално да подобрява здравето и да удължава живота на хората.