За спонтанен аборт се счита загубата на желана бременност в първата половина на бременността. В различните страни в зависимост от напредъка на медицината границата, от която не говорим за аборт, а за преждевременно раждане е от 20 до 28 гестационни седмици (5ти до края на 7ми лунарен месец) Вероятността една бременност да завърши с аборт е свързана най-вече със самия срок на бременността и с възрастта на жената. Смята се, че около 30 до 50 % от ембрионите са губят в първите дни или седмици от бременността.

В много от тези случаи жените дори не разбират, че са били бременни – кървенето протича като редовна менструация или малко по-обилна, с или без няколко дневно закъснение. До третия месец 12 - 15% от всички потвърдени с преглед бременности завършват с аборт. С напредване на бременността риска от аборт намалява значително. Възрастта също е от значение – докато при жените на 20 години средният риск се движи около 12 %, над 40 г. той става 26%.

Причините водещи до спонтанен аборт са различни и е трудно да се установят във всеки конкретен случай. И в най-добрите клиники разполагащи с най-модерна апаратура на практика в не повече от половината бременности завършили с аборт може да се каже, защо това е станало. Въпреки че на индивидуално ниво е трудно (а в повечето случаи и ненужно) да се определи причината, медицината днес знае кои фактори водят до спонтанния аборт.

На първо място, особено в ранната бременност това са генетичните аномалии в самия плод. Те могат да се дължат на предадени от родителите дефекти, но най-често става въпрос за случайни грешки в подреждането на генетичния материал на плода получили се в момента на оплождането. В този смисъл аборта може да се разглежда като защитна реакция на организма срещу раждането на нежизнеспособно или с тежки увреди потомство. С това се обяснява и липсата на ефективно лечение на абортите в началната бременност и липсата на намаление на честотата им.

Друга група причини са аномалиите на матката. По правило те са отговорни за по-късно настъпващите аборти – след трети месец. В тази група са маточните септуми (прегради), които се лекуват ефикасно по хирургичен начин, някои форми на миома, цервикалната недостатъчност (разширение на маточната шийка). За последното се препоръчва правенето на серклаж (пристягане с конец или специална лента на маточната шийка), но тази процедура от често извършвана през 70-те години днес е доста дискутабилна и със сигурност трябва да се запази за стриктно ограничен брой случаи.

Хормонални нарушения също могат да предизвикат спонтанен аборт – особено важен хормон за бременността е прогестрона. Въпреки че и на него в миналото са се възлагали по-големи надежди, днес лечението с прогестерон има определено място, особено след методите на ин витро оплождане.

В малък процент от случаите (под 5%) инфекциозните агенти (вируси и бактерии) са обвинявани за прекъсването на бременността.

Друга група причини са имунологичните. Въпросите там са сложни и далеч не напълно изяснени. Плодът по същество се явява чуждо тяло за майката, но благодарение на специални механизми тя не го отхвърля. Нарушенията в тези механизми могат да доведат до аборт. Универсални диагностика и лечение в случая няма.

Промени в съсирваемостта на кръвта са отговорни за част от спонтанните аборти. Съществуват някои заболявания или генетични дефекти у майката водещи до повишено кръвосъсирване. Това от своя страна може да доведе до запушване на кръвоносните съдове хранещи плода и като резултат – аборт или мъртъв плод в по-късните срокове на бременността. Лечението е прилагане на лекарства намаляващи кръвосъсирването още от началото на бременността.

Като причинители на спонтанни аборти могат да се обединят токсините от околната среда – например диоксина – група от множество химични вещества отделящи се при изгрянето на отпадъците (горящи кофи за боклук), йонизиращата радиация, лекарства, наркотични вещества (марихуана), и много други.

Общи заболявания на майката като диабет, съдови и ендокринни болести са доказано свързани с по-висока честота на спонтанните аборти.

            В мнозинството случаи спонтанният аборт въпреки сериозния си психо-емоционален ефект върху семейството трябва да се разглежда като мал шанс и не изисква някакви специализирани изследвани. След разумен срок на изчакване (около 6 месеца) може да се опита нова бременност, която обикновено завършва успешно. В малък процент от случаите (0,5 до 5%) може да се наблюдават повтарящи се (хабитуални) аборти. По дефиниция това са пациентки имащи 3 последователни спонтанни аборта, но когато жената е над 30 - 35 години, може да се приемат 2 аборта за достатъчни за започване на изследвания.

В следващия материал ще стане въпрос за признаците на спонтанни аборт, как се поставя диагнозата и какво може да се лекува.