Днес раждането може да стане по два начина. Единият е – през естествените родилни пътища на жената,  другият – чрез операция през корема. В медицината раждането през естествените пътища се разделя от своя страна на две групи – нормално  и анормално.  Първото се характеризира с това, че раждането протича по определени  за човешкия вид механизми, до като при анормалното раждане има отклонение от тях, поставящо здравето на жената и плода под заплаха и изискващо по правило  намеса. В същност много често се използват определени  намеси от страна на медицинския персонал по време на раждането, без това да го прави анормално.  Изразът „естествено раждане“  няма общоприета дефиниция. В тесен смисъл то би следвало да се разглежда като процес, при който жената ражда без всякакво вмешателство (диагностично или лечебно)  от страна на други лица.  Наистина, повечето жени оставени без наблюдение могат да родят сами. Съществуването на човешкия вид го доказва - ако не беше така, отдавна да сме изчезнали. Но другата част от истината е, че само поради усложнения на раждането, част от новородените и майките са получавали сериозни увреждания или загивали. „Положителният баланс“ хилядолетия се е поддържал с висок брой раждания и ...естествения подбор.  В съвременното  общество рисковете свързани с подобен „натуралистичен“ подход са неприемливи. За това под естествено раждане имам предвид процес,  при който  лекар (или медицински специалист) наблюдава нормалното развитие на раждането и не предприема действия, освен с цел поставяне на диагноза, облекчаване на болката и коригиране на дребни последици в резултат н раждането (например разкъсвания).  В същност  голямото майсторство в акушерството  е да се прецени дали всичко върви добре и да не се намесваме в  хода на родилния процес без  да има причина. За съжаление, с разширяване на познанията ни, напредване на техниката и появата на медикаменти, с които можем да предизвикаме или управляваме раждането,  не рядко лекарите биват изкушени да бъдат активна страна,  поемайки управлението на процеси, които биха протекли и без тяхно участие.  Не рядко подобна свръхактивност има обратен ефект, който погрешно се приписва на „анормалното“ раждане или отчита като усложнение. Без да си даваме сметка, че е предизвикан от бързане и ненужна инициативност.

Раждането има определени периоди със своята продължителност, зависеща от много фактори – първораждаща или вече раждала, използвано ли е обезболяване и какво, едър ли е плода, размерите на таза на жената,  каква е възрастта и и т.н. Много важно е лекарят да даде реалистична прогноза и ясно да обясни на жената какво следва,  и в какъв времеви порядък се очаква да се случи. От своя страна жената  трябва да сподели какви  са нейните желания и очаквания,  от какво са продиктувани. Не рядко бременните настояват за цезарово сечение водени от погрешна или непълна информация  - например, че при секцио няма болка или,  че винаги раждането с операция е по-благоприятно за бебето. Макар и рядко се среща и обратния вариант – пълен отказ от всякакви манипулации, обезболяване и оперативни намеси, които ненужно  удължават страданието на пациентката или водят до заплаха за здравето й и това на плода. Ето защо всеки случай трябва да се разглежда индивидуално, при което може  да се предложи най-доброто поведение.

Кои състояния не са подходящи за „естествено раждане“?

Тежки заболявания на майката, или определени състояния  свързани с бременността предполагат активни действия от страна на лекаря, тъй като оставянето на  естествения ход на събитията е твърде рисковано.  Уточнявам,  че „активните действия“ не са равни на раждане с цезарово сечение.  Например високото кръвно налягане през бременността, изоставането в растежа на плода, седалищното предлежание, спонтанното пукване на околоплодния мехур без наличието на контракции, многоплодната бременност и др. обикновено изискват активно отношение на медицинския персонал. Същото важи когато жената има определени заболявания – например диабет, проблеми с очите (въпреки че с диагнозата късогледство се злоупотребява изключително много като показание за цезарово сечение),  сърдечни заболявания, операции и др.

Някои неща, които ще ни върнат към естественото

Точна преценка, дали раждането на жената наистина е започнало

 В последните седмици и дни на бременността маточната шийка се скъсява, може да се получи разширение (особено често при вече раждали), без раждането реално да е започнало. Ако проявим нетърпение, или неточно преценим подготвителните маточни контракции  като започнала родилна дейност,  рискуваме да приемем в болницата жена, която вероятно ще роди след няколко дни. Подобни случаи често завършват с включване на система за предизвикване на контракции, което далеч не винаги води до по-добри резултати, или дори до по-бързо раждане. И лишаваме жената от възможността да роди по „естествен“ начин.

Позиция на бременната по време на раждането

 Днешните електронни системи дават възможност да се следи непрекъснато сърдечната дейност на плода, с което оценяваме състоянието му. Проблемът е, че това „следене“ обикновено изисква жената да е в легнало положение. А това съвсем не е нормалната позиция, която раждащата трябва да заема в продължение на часове. Още по-лошо – понякога в резултата на лежането, особено по гръб, се получава влошаване на детските тонове (сърдечната дейност), което неправилно изтълкувано става причина за други активни действия от страна на медицинския персонал, стигащи дори до оперативно раждане. Това е класически пример как една (добра) технология може да има обратен ефект и да доведе до ненужни  действия. Резултатът – свръхмедикализация на раждането. Далеч по правилно е,  състоянието на плода да се оцени с преглед  и един начален запис, след което да се позволи на раждащата да заема такава позиция, каквато тя предпочита – да се разхожда в родилната зала, да седи или лежи. Природата твърде добре подсказва най-доброто за всяка пациентка. Периодичните контроли под формата на прегледи и проверка на детските тонове ни ориентират дали всичко върви добре. И ако е така – не пипаме повече!

Пукането на околоплодиня мехур

 Вероятно ортодоксалните привърженички на естественото раждане ще изключат подобна манипулация като приемлива за тях.  В същност изкуственото отваряне на околоплодния мехур при определени положения може да ускори хода на раждането и да спести време с болки и дискомфорт на раждащата. Но може да бъде и обратното. Прекалено ранното му извършване, без подходящи условия  вместо помощ,  е вероятно да има обратен ефект и да стане причина за допълнителни дейности отдалечаващи ни от естественото раждане.

Система с Oxytocin

 Нормално развиващото се раждане няма нужда от допълнителна стимулация. Окситоцинът е изключително полезно лекарство в акушерството,  но включването му с обяснението да засилим, да подсилим раждане, което и без него си върви нормално е несериозно  и потенциално вредно.

Обезболяване на раждането

Тук вероятно ортодоксалните привърженички на естественото  отново ще изразят несъгласие с възможността едно раждане да се разглежда като такова, ако се прави обезболяване.  Но болката при раждане е една от най-силните и винаги, когато е възможно, трябва да се стремим да облекчим жената от нея. За възприятието на болката има значение психическото състояние на жената. Уплашената родилка, виждаща за първи път лицата на медицинския персонал реагира много по-силно на болка, от колкото раждаща, която познава лекаря и е на ясно със състоянието си и това, което й предстои. По отношение на обезболяването – и тук от изключителна важност е да се прецени кога , какво и как да се прави.

Епизиотомия

Представлява разрез, който се прави с цел разширяване на долната част на родилните пътища. С него по принцип се предпазват външните полови органи,  долната част на влагалището и перинеума от разкъсвания, които могат да са с неправилна форма и съответно по-трудни за възстановяване. Практиката показва, че до епизиотомия се пребягва по принцип при първескини, а при вече раждали – обикновено не. Без да се отрича полезността на епизиотомията обаче трябва да се признае, че ако раждането не се форсира изкуствено (поставяне на жената на родилното легло да напъва, без още главата на бебето да е на изхода на таза например) и се изчака нормалното преминаване на главата на плода през влагалището, в една значителна степен епизиотомиите могат да бъдат избегнати. А дори да се получат  дребни разкъсвания (почти неизбежно при първескини), те могат да се възстановят по-лесно от една безсмислено широка епизиотомия. И тук опираме отново до два фактора – търпението и опита на медицинския персонал при преценка на ситуацията.

Отлепяне на плацентата

Трябва да се даде време плацентата де се отлепи спонтанно. Допустимо е финото опъване на пъпната връв (cord traction). Енергичните прибързани манипулации с натискане на корема на жената обикновено имат обратен ефект, да не споменаваме за дискомфорта, който причиняват.  След раждане на плода се поставя лекарство  (Oxytocin, Methergin), с което се намалява кръвозагубата и подпомага отделяне на плацентата. Тези лекарства са доказали полезността си и тъй като те само подсилват естественото свиване на матката след раждане, не би следвало да се отхвърлят като „неестествени“ от привърженичките на „естественото“.
 
И на края - малко обективни данни, хвърлящи светлина за това, как раждат жените днес в България

Подобно на много държави у нас броят на нормалните раждания намалява. През 2012г. в България 36,01% от ражданията са били с цезарово сечение, а през 2013г. делът им нараства на 38,4%.   През 2012г. ражданията без никаква оперативна намеса  са били 30,66% от общия брой, а през 2013г те са  29,12%.
Налице са съществени различия между отделни болници, както и между области и градове, видно от примерите в графиката по-долу.