В свое съвместно указание American College of Obstetricians and Gynecologists и Society for Maternal-Fetal Medicine (SMFM) насърчават медицинския персонал да дава повече време на раждащите през първи и втори период на раждането, като по този начин жените се предпазват от цезарово сечение при първа бременност, което на практика води до цезарови сечения при следващи бременности. За времето от 1996г. честотата на цезарови сечения в САЩ е нараснала с 60% (от тях 60% са при първораждащи) и въпреки че, операцията може да е животоспасяваща за плода и за майката, в медицинските среди се засилват опасенията че, секциото се използва прекомерно, без ясни доказателства за подобрени майчин и фетален изход.
В Williams Obstetrics, 22 издание, 2005г. четем, че за начало на активното раждане се приема разширение на маточната шийка от 3 до 5 см, или повече и наличие на маточни контракции. Съответно средната продължителност на втори период на раждането е определена като 50 минути при примипари и 20 мин. при мултипари.
В Наръчник по Акушерство, 7-мо издание, Evans, Arthur T., 2007 г. краят на латентната фаза е определен при дилатация на шийката 4см., времето за напън на първескини – 1 час, а за мултипари - 30 мин. Подчертано е обаче, че при липса на специфични майчини или фетални индикации, оперативните интервенции трябва да се отложат при първескини без епидурална аналгезия за след 2 часа, при наличие на епидурална – 3 часа. За мултипари изчакването трябва да е 1 и съответно 2 часа.
Все повече са доказателствата обаче, че днес раждането прогресира по-бавно от това, което сме мислили в миналото (Aaron B. Caughey, MD, член на комитета, участвал в разработката на препоръките).
Какви са новите моменти в указанието от 2014г.?
- да се разреши по-продължителна латентна фаза на раждането
- да се приеме разширение на маточната шийка 6 см (вместо 4) за начало на активната фаза на раждане
- да се остави повече време за прогрес на раждането през активната фаза
- да се позволи на жените да напъват поне два часа, ако са имали предходно вагинално раждане и три часа, ако това им е първото раждане, дори повече при определени ситуации (напр. с епидурална анлгезия)
- да се използват техники за асистиране на вагиналното раждане, което е предпочитан метод, когато е възможно. Например вакуум екстрактор, форцепс
- да се насърчават пациентките да избягват прекомерното увеличени на теглото през бременността
Разбира се, всичко това се отнася за преобладаващите случаи на ниско-рисковите бременности, където цезаровото сечение е възможно да крие по-големи рискове, от естественото раждане. В крайна сметка лекарите са тези, които трябва да намерят баланса между рискове и ползи в интерес на раждащата и плода и.
В България относителния дял на цезаровите сечения бележи още по-стремглав ръст. За 2012г. е 36,01% , а за 2013г. стига 38,40% . Това прави темата за изчаквателното поведение по време на раждане при нискорискови бременни още по-актуална у нас.
Източник: ACOG, Obstetric Care Consensus #1 “Safe Prevention of the Primary Cesarean Delivery”
