Тихо нагнетяване на напрежение – това е работния режим на българското здравеопазване в предизборната обстановка. Дали ще последва взрив на есен, дали с контролирано изпускане на налягане (управлявани протести, смени във властта ) или с разширяване на съда (разбирай бюджета на НЗОК) налягането в системата ще спадне е трудно да се каже. В момента обаче то устойчиво се покачва.

Парите

Средствата за здравеопазване в България са малко, всички го повтарят. И наистина - клиничните пътеки са недофинансирани, парите за болниците не достигат, те трупат дългове, лекари и сестри заминават за чужбина в търсене на по-добър живот. Картината на един непривлекателен сектор в стагнация. Непривлекателен ли? Съвсем не. В здравеопазването ежегодно се инвестират милиони под формата на появяващи се нови болници.

Вероятно ще помислите, че родолюбиви наши съграждани влагат парите си с цел подпомагане здравето на народа. Но ако го направите ще сбъркате. Става въпрос за бизнес. Влагането на милиони в сектора се прави, за да се получат още повече милиони от него. Проста сметка. И този бизнес работи, защото каквито и приказки да се изприказваха за броя на болниците, каквито и заплахи да имаше за намаляването им, каквито и проекти за закони да се появяваха, това нито за секунда не отклони или разколеба инвеститорите от сектора. Защо ли? Много просто – защото в здравеопазването всяка година има гарантирани над 3 милиарда лева, а почти още толкова хората са готови да извадят от джобовете си при нужда. Ключовите думи тук са гарантирани средства, не толкова размерът им, който няма как да не се съгласим, в сравнение с други страни е малък. Дори при очертаващ се дефицит от половин милиард лева в бюджета на НЗОК за 2014г. откриването на нови болници продължава.

Пазарът

Инвестициите в здравеопазването с цел печалба стават още по-привлекателни, когато имаме комбинация от липса на истински пазар и инсуфициентна регулация. Тогава всяка форма на влияние, нерегламентираните практики, дори обикновените инициативност и хитрост стават първостепенна предпоставка за успех. Зад големите инвестиции не стоят лекари. Зад лицата, афиширани като собственици често стоят капитали на кръгове управляващи цялото общество. Те не се състезават на пазара. Те измислят правилата (или ги рушат), по начин, който им е удобен. У нас има само една здравна каса, задължена да сключва договор с всяка новопоявила се болница и да и осигурява бюджет. Виждате ли нещо пазарно тук? Къде е конкуренцията за нашите здравни вноски, къде е конкуренцията между болниците за договори с институцията, която събира нашите здравни вноски и трябва да избира най-доброто от наше име? Да, болниците се конкурират. Но не с качеството, което остава на заден план, на първо място е бройката преминали през тях пациенти. А отчетената бройка и качеството не са едно и също в здравеопазването по ред причини. Стимулира се ненужната хоспитализация и числата го доказват – близо два пъти увеличение на преминалите през болница само за десетилетие. И това в държава, която се топи по население. Има обаче друг, много по прост механизъм, елиминиращ пазарът и конкуренцията, защото тотално ги заобикаля - това са субективно определяните бюджети.

Регулацията

В България няма регулация на броя на болниците. Има нормативни изисквания за квадратура, апаратура, персонал и т.н. на лечебните заведения. Всеки, който ги покрие трябва да получи разрешение от МЗ за откриване на болница. Всеки, който има разрешение, може да поиска бюджет от НЗОК и такъв трябва да му бъде отпуснат. НЗОК определя бюджетите на болниците месец за месец, често те разбират какви са им били бюджетите в края на самия месец. Какви средства се изплащат на различните заведения е строго пазена тайна, което икономисва необходимостта касата да обяснява по какви правила формира бюджетите на болниците. На всичко отгоре в съвсем „топлото“ Постановление на МС № 94 от 24 април 2014г. се дава пълна свобода на НЗОК да отказва плащания на болниците над тайнствено определения им бюджет, или да им удовлетворява подобни желания по решение на Надзорния съвет на институцията. Как ви се струва подобна „регулация“? От месеци се играе следната сценка: на болниците се определят бюджети с 20-30% по-малки от предходната година, без те да работят по-малко. После част от изработените 20-30% им се плащат като надлимитна дейност (едва ли не бонус!) със закъснение и по правило след нискоефективни бюрократични проверки. Резултатът е увеличение на дълговете на лечебните заведения, спиране на развитието им. И покачване на напрежението в тях, макар не толкова афиширано към момента. Но дали тази „регулация“ важи за всички болници? Може само да гадаем. Съдейки обаче по щедрото раздаваните средства от някои от тях за реклама и лобиране, бихме предположили, че корупцията побеждава регулацията.

Кадрите

Те са неудовлетворени. Някои напускат и заминават за чужбина, други работят на 2-3 места за поддържане на някакъв стандарт. Ситуацията е особено алармираща по отношение на медицинските сестри, акушерки, лаборанти, където застаряването и недостига на кадри са особено изявени. Какво ни се предлага? Увеличен прием за обучение на сестри и лаборанти! Това със сигурност би било прекрасно решение, ако имаше наплив от желаещи за работа в родните ни болници, а обучаващите институции не смогваха да го удовлетворят. Но картинката не е такава. Младите не желаят да работят при тези условия и възнаграждение у нас. Бълването на новоизлюпени сестри , лаборантки, акушерки е директна подкрепа за изпитващите недостиг на такива кадри далеч по-богати държави от Европейския съюз. Или с други думи бедната България спонсорира по-богатите. Пътят не е в „производството“ на повече кадри. Усилията трябва да са насочени към задържането им у нас. А това става с по-добри условия, заплащане и предвидимост. Не с несигурност, месечни бюджети и безидейност.

Дупките

Защо дефицита в НЗОК се увеличава? Безспорно неефективната политика по отношение на болниците и въобще цялото здравеопазване играят важна роля. Други видими големи пробойни на бюджета са медицинските изделия и лекарствата. Интересите при тях и натиска за увеличение на разходите са огромни. Медицински изделия заплащани от НЗОК на цени в пъти по-високи от пазарните или скъпи лекарства реимбурсирани от касата без никакъв анализ за съотношение – цена/ефект са истинските дупки, от където се източва бюджета на касата. Въпреки че в България генеричните лекарства са около четири пъти по-евтини от оригиналните продукти (при равна ефективност!), 75% от бюджета на НЗОК отива за оригинали. По тяхното изписване сме сред първенците в Европа, където 54% от изписаните лекарства са генерични. Шумните кампании за „понижаване“ цените на лекарствата (които като цяло не са от високите в Европа) доведе до отпадане на десетки евтини лекарства от позитивния лекарствен списък поради нерентабилност на продажбите, което не попречи разходите за медикаменти да нарастват за сметка на иновативни и скъпоструващи лекарства, по правило налагани след кампании от странно финансирани организации в съдействие с изтъкнати медици. Разбира се, напълно безкористно…

Предизборни локуми и липсващи решения

Безплатни лекарства за всички деца, безплатни лекарства за всички възрастни, двойно вдигане на процента за здраве от БВП, да се въведат безплатни здравни услуги за неосигурените пациенти в държавните и общинските болници – това са обещанията на борещият се за поста нов Месия на републиката, излъчвани по време на богато спонсорираните му обиколки из страната. Сериозен дебат по проблемите на здравеопазването отсъства, дори сред партиите, които не може да наречем генно-модифицирани. То вярно, че изборите за европейски парламент не предполагат това да е основна тема, но защо пък здравеопазването да не бъде обект на национална дискусия и да се търси консенсус? До кога контролирано ще изпускаме напрежението? До кога ще се сещаме, че може да изградим нещо, едва след като сме разрушили всичко?