Напоследък често чувам да се говори за листа на чакащите. Вървят приготовления, променят се наредби. Някак си оставаме с усещането, че целта на реформите е да се формират листи на чакащите, с които да се намали потреблението на болнични услуги и по такъв начин да се балансира здравната система. Странно, много странно виждане. Ако има нещо, с което обърканото ни здравеопазване спокойно може да се похвали, това е лесния достъп до болнични услуги и де факто липсата на листи на чакащи пациенти. А такива има в страни, с далеч по-добри здравни системи и най-важното, носещи далеч по-голяма удовлетвореност на ползващото ги население. Тънката разлика обаче е в това, че листите на чакащи при тях са съпътстващ (нежелан) феномен на иначе добре работещи механизми, а не фактор който кара сам по себе си системата да работи добре.

Казано другояче болниците са достатъчно наситени с пациенти, за които получават адекватни приходи, че (почти) не им се налага да хоспитализират измислени случаи, фалшиви пациенти или да правят онези магарии, за които всички знаем. Обратно – у нас неадекватно голямата, раздробена и неспираща да се разширява мрежа от болници се разпростира върху намаляващото население и води до пряк конфликт между ограничените ресурси на касата и естественото желание на болничния собственик за печалба или просто оцеляване. Изкуственото въвеждане на листи на чакащите чрез налагане на финансови рестрикции върху болниците не е решение на проблемите, а обратното - екзацербация (изостряне). Бедата не идва от това, че касата дава високи бюджети, та да си мислим, че като ги намалим ще нормализираме нещата. Бедата е в това, че е отворена вратата за гарантиране на сигурни доходи на всеки, който пожелае да се закачи към единствената здравна каса и естествено мераклиите не спират да го правят, без връзка с потребностите и възможностите на обществото. Няма административна регулация, няма реална пазарна регулация. Та ако някой иска да прави истински реформи (т.е. да преминаваме към по-добро) е хубаво да се захване с корените на проблема, а не да чопли поникналите настрани стръкчета. Или задължителна здравна карта (всички опити за въвеждането и от 2000г. са неуспешни, пише го един от опиталите) или демонополизация на касата с конкуренция между каси и лечебни заведения за договори с тях (никога не е имало политическа воля за подобен ход, пише го един от проверилите).