Ракът на маточната шийка е сериозно заболяване налагащо тежко оперативно лечение, лъчетерапия или комбинация от двете. Последиците за здравето и живота на пациентките са значителни. За щастие изясняването на механизмите, по които се развива този вид рак в последните години ни дадоха нови възможности за установяваме отклоненията, които предшестват болестта. Така тя може да бъде избегната, като рисковите случаи се откриват и лекуват много преди същинското заболяване да се е развило. От десетилетия като метод за „пресяване“ (скрининг) се използва вземането на цитонамазка при гинекологичен преглед. Традиционният съвет е това да се прави ежегодно за всяка жена, която има или е имала полови контакти. И наистина, данните от страни, в които се провеждат подобни профилактични изследвания недвусмислено доказват, че случаите на рак на маточната шийка намаляват, поради простата причина, че жените биват „улавяни“ и излекувани в още предраковия стадий ( медицинският термин е дисплазия). Обратно – в почти всички случаи на пациентки, достигнали до лечение на напреднал рак става въпрос за жени, които не са посещавали гинеколог в течение на години, дори десетилетия.
Разкриването на връзката на заболяването с човешките папиломни вируси (HPV) и появата на тестове за тяхното откриване промениха значително традиционните препоръки за ежегоден скрининг. Комбинацията от цитонамазка и изследване на HPV предлага нови, много по-дълги интервали, на които жените трябва да бъдат изследвани. Изключително интересно е скорошно голямо проучване от Холандия, според което при нормална цитонамазка и отрицателен тест за HPV интервалът между изследванията може да бъде удължен над 5 години, без да се компрометира сигурността за пациентките.
Там дори обсъждат при жени над 40 годишна възраст, нормална цитология и отрицателни за HPV, прегледите да са на 10 годишен интервал. Особено важно е да се подчертае значението на тестването за онкогенни човешки папиломни вируси – жените с подобна инфекция са с 29 пъти по-висок риск от появата на тежка дисплазия (CIN 3), а рискът от развитие на рак е 12 пъти по-голям спрямо жените с отрицателен тест за HPV, дори в цитонамазката да няма отклонения !
Казано с други думи – ако комбинирате цитонамазка с тест за HPV и двете са отрицателни, вие ще може да си спестите тези изследвания за период от 5 до 10 години. Във всички останали случаи толкова дълъг интервал е неприложим и рисков.
Ето актуалните препоръки от American Cancer Society (2016):
- Всички жени над 21 год. възраст трябва да бъдат обхванати от скрининг за рак на маточната шийка. От 21 до 29г. възраст интервала за цитонамазка е 3 години. Рутинното използване на HPV тест не се препоръчва, то може да се използва при проследяване на пациентки с отклонения в цитонамазката
- След 30г. възраст при комбиниране на цитонамазка и HPV тест интервала е 5 години, до 64 г. възраст. При липса на HPV тест цитонамазките да се правят на 3 години.
- Жени над 65г. възраст могат да спрат скрининга, при условие че редовно са го правили в последните 10 години и не са имали дисплазия в последните 20 години
- Ежегоден скрининг не се налага, независимо от възрастта
- Ваксинираните срещу HPV също трябва да се съобразяват с посочените препоръки (не бива да имат лъжливо чувство за сигурност!)
Какви са препоръките у нас?
Проект на Министерство на здравеопазването определя за жените над 30 г. възраст - ежегодно да се прави цитонамазка, а след две негативни цитонамазки - веднъж на 3 години. Подобна препоръка не е достатъчно адекватна, защото е пропусната цялата група жени под 30г. възраст, а едно десетилетие е достатъчно дълъг период, през който инфекция от HPV да предизвика трансформация в клетките и премине всички стадии до инвазивен рак. От друга страна използването само на цитологичното изследване, при това на три годишен период е допустимо само при наличие на достатъчно на брой и компетентни цитолози, което може да бъде проблем у нас с оглед малкия брой и възрастта на лекарите патолози, които гледат цитонамазките. Поради тези причини е разумно по-широко да се използват тестовете за HPV или по-консервативно да се подхожда към скрининговия интервал с правене на цитонамазки, което реално би гарантирало откриване на всички случаи с предракови изменения.