Наскоро имах пациентка на 74 години, която беше изпратена за пробно абразио поради установен абнормен резултат от цитологичния скриниг (ПАП 3). Първото, което ме учуди беше защо на 74 годишна жена някой прави цитологичен скриниг? Оказа се, че е по желание на пациентката, която нямаше оплаквания.
Направих сепарираното пробно абразио без да бъда убеден от абсолютната му необходимост. От оскъдния материал дойде хистологичен резултат carcinoma in situ на цервикалния канал. Последва обикновена тотална абдоминална хистеректомия (неподходящи условия за вагинална – стеноза на влагалището, пациентката не беше раждала), която потвърди и окончателно реши случая. Този общо взето незабележителен случай от практиката обаче е повод за някои размисли относно поведението ни и възрастовите граници на скринига. Според последните препоръки на ACOG и ASCP възрастта, до която трябва да се прави скрининг е 65 години. Контингента подлежащ на скрининг в България според Националната скринингова програма (проект „Спри и се прегледай“) е ограничен до 60 годишна възраст. Очакваната продължителност на живота според НСИ на жена на 60г. е 18,78г., а на 65 - 17,08г. Имайки предвид тези данни и препоръки изглежда логично възрастовото ограничение за скрининг – така на жените биха били спестени ненужни изследвания или хирургични интервенции за заболявания, които с оглед не особено бързото си развитие няма да станат причина за смъртта им в очакваната продължителност на живота. В същност обаче трябва да се има предвид, че препоръките, на които се позоваваме идват от страни, които от години имат работещи системи за скрининг. А България повече от две десетилетия не може да се похвали с подобно нещо. Ако обърнем внимание на самите препоръки ще забележим, че ограничението до 65 години важи за случаите, когато жената има адекватна история на профилактични прегледи, т.е. на нея и са вземани редовно цитонамазки във възрастта преди 65г. В случая с който започнах пациентката имаше предходна цитонамазка от 2001г. (13 години без цитологичен скринг!). Освен това говорейки за средна продължителност на живота не бива да забравяме, че това е само статистическо предвиждане. Пациентката от моя пример беше в добро общо състояние, без сериозни заболявания въпреки възрастта й и никой не може да предположи каква ще е продължителността й на живот. Ако се позовем на общата суха статистика, на 74 годишните жени предполагаемата продължителност на живот ще е още 10,39г, време повече от необходимото carcinoma in situ да премине в инвазивен рак. Точно тази индивидуална оценка беше причина да се предложи и извърши хистеректомия.
Допълнителна обективна информация относно скрининга при възрастните жени откриваме в ново голямо проучване* от Англия и Уелс. От него става ясно, че жените имали адекватен скринг във възрастта 50-64г. имат шест пъти по-малка вероятност за развитие на рак на маточната шийка във възрастта 65-83г., спрямо тези, които не са били скринирани. Тези и други данни подкрепят идеята за преразглеждане на горната граница до която се предлага скриниг у нас, имайки предвид огромната вероятност жените над 65г. да не са били наблюдавани адекватно през последните 20 години и знаейки, че продължителността на живот се увеличава.
