Миома на матката е най-честия доброкачествен тумор, диагностициран от гинеколозите. Може да бъде открит случайно при гинекологичен преглед у безсимптомни жени, или да причинява оплаквания –  кръвотечения, водещи до анемия, болки, подуване на корема и др. След появата на ултразвука диагнозата е лесна и позволява да се определи броя на миомите възли, техния размер, разположение в мускулатурата. Обичайно възлите имат кръгловата форма с ясно видима граница, ултразвуковата им плътност е подобна на тази на миометриума, по-често по-ниско ехогенни, но при наличие на калциеви отлагания могат да се установят и хиперехогенни участъци – по капсулата или в самия възел. Когато нарастването на миомата не се съпътства с адекватно развитие на кръвоснабдяването ѝ в нея настъпват промени – най-често хиалинна дегенерация и по-рядко кистична. Това може да бъде свързато със симптоми (болки) или без каквито и да е оплаквания. Променената миома може да постави диагностични проблеми, особено при жени, без анамнеза за такъв тумор до момента.
Пациентка на 47 г. е диагностицирана с киста на яйчника и насочена за оперативно лечение. От няколко месеца се оплаква от по-обилни менструации,  установила подуване на корема в долната част. Има две раждания с цезарови сечения. Взета цитонамазка – ПАП 2,  туморните маркери CA 125 и HE 4 са в норма.

При прегледа - маточната шийка е без видими изменения. Установява се плътна формация в малкия таз достигаща до пъпа. Ултразвук – еднокамерна киста с гладки вътрешни стени, матката не може ясно да се визуализира, идвайки след менструация не може да се локализира маточната кухина по ехото на ендометриума (1). В дясно се вижда яйчник с нормални размери, в ляво не. Самата течност в кистата е с ехонегативност подобна на урината. Подозрението, че не става въпрос за тумор от яйчников произход се появи още при гинекологичния преглед – маточната шийка беше свързана с формацията и синхронно реагираше  при натиск, въпреки ограничената подвижност на тумора. Но това не може да се приеме като решаващо доказателство, поради възможността матка и аднекси да са в блок с адхезии помежду им. Невъзможността ясно да се визуализира маточна анатомия също наведе на мисълта, че кистата и околните меки тъкани в същност са самата матка – силно променена. Беше измерена дебелината на капсулата, която варираше в различните участъци от 9 до 15 и повече мм, което не е обичайно за доброкачествена яйчникова киста (еднокамерност, гладки вътрешни стени, ниски маркери). Вероятността за параовариална киста беше изключена поради дебелната на капсулата. Невъзможността да се визуализират двата яйчника все още обаче не изключваше тумор с яйчников произход. Като диференциална диагноза в съображение влизаха пиосалпинкс (малко вероятен поради липсата на анамнеза, клиника, размера, кръглата форма, бистрата течност), хидросалпинкс  - с изключение на ехогенността на течността също малко вероятно поради горните съображения. Наличието на две коремни операции – ражданията с цезарово сечение изключваше вероятността за маточна малформация  (рог с хематометра например, въпреки че ехогенността на течността беше различна от  тази на кръв). Вариантът за тумор на цервикалния канал (или истмус) водещ до акумулация на течност и раздуване на маточното тяло от нея беше отхвърлен поради наличието на редовни менструации, както и нормалната цитонамазка. В същност такъв вариант винаги  трябва да се обмисля, защото карцином на ендоцервикса изисква радикална оперативна намеса, а не семпла хистеректомия.
На пациентката беше препоръчано да направи ЯМР, като образно изследване даващо най-добра информация за структурата на матката, но поради необходимостта от дълго изчакване в крайна сметка е направен компютърен томограф (2а) (2b).  Без категоричност и там оценката клони към формация от маточен произход
В крайна сметка се прие диагноза миома с кистична дегенерация при  диференциална диагноза  - яйчникова киста. Това определи подходът за оперативно лечение – беше избрана лапаротомия със следните аргументи: 1. Не напълно ясна диагноза, 2. При положение, че  кистата е с произход от матката и с оглед размера ѝ, лапароскопска миомектомия не беше възможна (а и нужна, с оглед възрастта), 3 При хистеректомия матката не беше възможно да бъде екстрахирана през влагалището (големина на тумора, липса на вагинално раждане, липса на десцензус), морселацията в коремната кухина винаги е била въпрос на дебат, а при неяснота на диагнозата абсолютно трябва да се отбягва. 4. Лапароскопският подход не беше предпочетен и поради размера на тумора – достигащ до пъпа, което прави невъзможно поставянето на троакар умбиликално. Въпреки че такъв може да бъдат поставени по-горе в ляво, не се сметна за удачно решение именно заради проблема с изваждането на оперативния материал,а  правенето на допълнителен отвор само за диагностична цел не беше оправдано  от естетична гледна точка,  само допълнителен риск.
Поради това се предприе лапаротомия, разрез по Pfannenstiel в съответствие с предходните такива. Установи се общо уголемена матка с нормални яйчници.  Матката се екстериоризира, което винаги е предпочитано действие при ограничение от страна на разреза,  позволява операцията да се извърши без коремна валва (3). Адхезиите  с оментума бяха  отстранени, като последният парциално се резецира. Срастванията между пикочен мехур и предна маточна стена (4) се отстраниха по остър начин. Направи се тотална хистеректомия без аднексите, плюс онкопрофилактична двустранна салпингектомия. Яйчниците бяха с нормална големина. При разрез на извадения материал изтече бистра жълтеникава течност (5).На снимките след отварянето на киста маточната стена е доста по-дебела  - ин виво в същност кистата я разтягаше и компресираше. Инструментът е поставен в маточната кухина (6), също компресирана от мистичната миома, което прави отдиференциаренито ѝ, особено при ендометриум след менструация, трудно.
Операцията беше покрита от единична доза цефалоспорин интраопартивно. Следоперативния период протече гладко
Хистологична диагноза потвърди маточна миома.