Гледам по сайтове и социални мрежи млада лекарка от спешна помощ, вдигнала над главата си надпис „Не викайте спешната помощ за глупости!“. Колежката е симпатична и поради това одобряваме популяризиране на снимката ѝ. Даже може да се помисли спешните центрове да отпечатат календари с такива месечни послания. Ако имат млади кадри де. Щото никой не иска да гледа мои набори по цял месец. Отвъд първичните естетически чувства естествено се размислихме за ефекта от посланието. Уви, той няма да бъде по-голям от този на един човек в розов халат, дето вдигаше картони с някаква мъдрост на тях. Просто проблемът е закодиран в самата здравна система и решаването му не е въпрос на съвест, а на правила и промени. Предложения веднага почнаха да се появяват.  Лекар от спешна помощ изказва идея, да се въведе такса от 10 лева за викане на линейка, когато състоянието се окаже, че не е спешно. Да ви кажа, 2010г. получих доклад, където беше изчислено, че едно излизане на линейка с екипа ѝ струва някъде около 100лв. От тогава доста инфлация се насъбра, та сумата трябва да е набъбнала. 10 лв. такса ще е направо супер промоция, подканваща към неограниченото ползване на спешната помощ. Да не говорим за нелоялната конкуренция  на всички таксиметрови превозвачи. А с последните шега не бива. Те за разлика от медицинското съсловие лесно се палят и  правят протести. Та ако трябва да се плаща за безпричинно викане на линейка, то цената следва да е реална.

Преди време колега ми разказа за Израел, жена му бременна, изтекли и водите и тя викнала линейка да я закарат в болницата. Родила. След това  дошла една доста прилична сметка, която трябвало да плати. Причината – жената родила на следващия ден. Демек, нямало спешност, линейката е използвана  без причина. Така е в държавите, дето имаме за пример като ефективност. А сега си представете, това да се случи у нас. После ми покажете партията и името на  политика  в нея, дето ще въведе подобен подход тук. Как си представяте някой да посегне на свещеното право на любимите на всички наемни гласоподаватели да ползват неограничено и  безплатно това, което всички ние финансираме с данъците си? Никой няма да предложи подобни реформи. Ще бъде за секунди  оплют в централните медии, имам представа как със сълзливи репортажи се обръща истината наопаки. За това ще има повиквания за повишена температура , за сверяване на апарата за кръвно налягане, ухапване от комари или просто второ, трето, n –то мнение. А някой спомня ли си, какво разправях преди 13-14 години и каква спешна помощ призовавах да развием? Доста по-елегантно решаваше тези проблеми. Просто махаме лекарите от линейките и слагаме здрави момчета парамедици в тях. И никой нямаше да звъни за безплатна лекарска консултация, просто защото нямаше да може да я получи. Тогава една колежка, нещо като полусиндикалистка се опълчи : „Аз цял живот съм мечтала да бъда в линейка, няма да ме сваляте от нея“. Е, свалиха ли я, тя ли слезе, вече не е в линейка.  А пък от социалната партия, дето днес не могат да се разберат кой да ги регистира остроумничеха „С парамедици към парамедицина“. Отплеснах се. Спомени. Истината е, че тъпчем на едно място. И проблемите едни и същи. Депутат пита министър Кондева кой трябва да носи пациентите, опрели до спешна помощ. И тя правилно отговаря – преместването на спешен пациент от дома му до линейката е сред задълженията на спешните медици. Обаче и колегите правилно възразяват – ние не сме носачи, нямаме в трудовия договор записано  задължение да носим. Разбирам ги. Не си представям 60 годишна колежка да хване носилката. И 30 годишна не си я представям в тази роля. Пак опираме до нуждата от реформи в работната ръка и организацията. Представяте ли си пожарникари, дето викат на хората в горящата сграда да си организират свалянето на трудно подвижните, щото те са само по гасенето на огъня? Няма какво да си представяте. Има държави, където пожарникарите получават определено медицинско обучение и изпълняват функции и на парамедици.

Нека затворя темата по-балансирано –  повикванията за неспешни случаи може да са много (някои казват 60%), но за сметка на това пък баш спешните случаи не търсят  такава. Доц. Росен Калпачки преди време беше казал, че само двама от десет души се обаждат на линейка в началото на симптомите на инсулт. Тази седмица четох интервю в по-положителна светлина - едва 50% от хората с инсулт стигали до болница с линейка в първите часове.

Радостна новина от седмицата. Гражданите масово се сдвояват. Вече 4300 души са го направили за три дни, само първия ден на кампанията били 500. Това няма отношение към демографията, оставаща все така плачевна. Сдвояват се приложение за телефон със здравноинформационната система, не хора с хора. Освен това възрастта на участващите в сдвояването не предполага възможен принос в посока репродукция. Май ще се окажа прав, преди няколко седмици предвиждах сериозен ангажимент за администрацията. Изнесени пунктове. Няма лошо. Винаги съм подкрепял електронизацията, стига да носи ползи  и удобството. Последното в същност трябва да е основното. Мотото на кампанията „Ти контролираш системата“ обаче е твърде  претенциозно. В държава, където стотици милиони ежегодно изтичат от здравното осигуряване по съвсем законен път, да вярваш, че бай Иван с мобилното си приложение ще е големия контрольор на системата е прекалено наивно. Миналата седмица обясних защо. Освен това  много се разчита на бройката хора, които ще си проверяват здравното досие редовно. 2011г. бях в Естония. Прекарах 1-2 дни в компанията на Хано Певкур, изключително приятен млад човек, който по това време беше министър на здравеопазването и социалните дейности. Та от него си спомням, че само 4-5% от естонците влизали редовно да си проверяват досието. А тяхната система тогава беше така развита, каквато нашата евентуално ще стане след много години….

Д-р Симидчиев разправя, че предстои в НЗИС да бъдат включени  всички образни изследвания, надявал се до края на годината това да се случи. Не съм сигурен какво има предвид – тяхното описание или самите изследвания. Щото последните не рядко са в размер гигабайти. Знам, че технологиите напредват, но такива бази с данни и съответно трафик са сериозно изпитание. Пак на Естония се връщам. Там бяха организирали хранилища за образни изследвания  в най-големите болници. Срещу някаква такса файлове можеха да се изпращат за съхранение и от периферни лаборатории и кабинети. Ама най-важното – електронното здравно досие беше на разположение на всички лекари , за които пациентът е дал съгласие.  Пациентът определяше и коя информация да е видима, коя не. При това всеки можеше да провери точно кой и кога му е отварял досието и какво е гледал. Дори имаше осъдени за неправомерно разглеждане на здравно досие. Връщам се 13г. по-късно  у нас. Здравният министър през седмицата  увери, че от Нова година личните лекари щели да имат достъп до досиетата на пациентите в листите си.

„УМБАЛ „Св.Георги“ с 12 млн. лв. печалба за полугодието“. Пловдивската болница е най-голямата в България. Явно отпуската ме кара този път да наблягам на спомени. През 2010г. финансовата картинка в „Св. Георги“ беше плачевна. Имаше ново ръководство, което полагаше усилия проблемите да се решават. Обаче съвсем не всички му бяха фенове. Виден депутат от управляващата партия искаше от Борисов директорът да бъде сменен. Един от редките случаи, когато министър-председателят ме е търсил за мнение  беше точно за този пост.  Застъпих се за директора, който до ден днешен е на същата длъжност, само академичната му титла е друга. После помагах с каквото мога на болницата – имаха проблеми с кредитори – класическата схема с фармацевтичните доставчици, с общината, разправии с лъчетерапията, бункери, изваждане на апаратура и сменяне с нова.  Доста години по-късно, вече като директор на онкологията пак живота ме срещна с тази болница – имахме общ казус с калпава поддръжка  на скъпа апаратура. Положих много усилия проблемите да се решат в интерес на пациентите. Решихме ги. После изядох доста шамари, както си му е реда в нашата държава.

СЗО обяви – ползването на  мобилни телефони не е свързано с рак на мозъка. Това показва систематичен преглед на 63 проучвания в периода 1994-2022 от 22 страни. В същото време  в изследване публикувано тази седмица в канадско списание по кардиология се установява зависимост между времето на говорене по мобилен телефон и вероятността от сърдечно заболяване. Ако говорите по телефона седмично от 1 до 3 часа, то рискът  от сърдечно заболяване се увеличава с 13% спрямо тези, които говорят до 5 минути. А ако седмичното време е 6 часа или повече, то рискът се увеличава с 21%. Мисля прибързано е да се правят изводи за причинно-следствена връзка. Може просто говорещите повече по мобилен телефон да водят по-стресов начин на живот и това да е общото обяснение.  За това спокойно – ползвайте си телефоните. Още повече, че с новите устройства като смарт часовници вече не само кръвно и пулса могат да ви се измерват, а дори да се диагностицират определени болести и състояния.

Армията от продаващи гласа си – идат избори. Стига сте се задоволявали с кебапчета и по 50-100лв. на човек. Помислете за здравето. Да вземат  по един умен часовник да ви подарят, за да си следите състоянието. Че ако и вие изчезнете, кой ще ходи да гласува? Трябва да ви пазим и обгрижваме.