Хистеректомия

Последно обновена на 22 Ноември 2014
Създадена на 04 Април 2014
Посещения: 51598

 

Хистеректомията (hysterеctomia) е операция за отстраняване на матката. Матката е мускулест орган при жената имащ една единствена функция – да износва бременност. За това тя има определено развитие през жизнения цикъл, а при полово зрелия индивид търпи и месечни промени, изразяващи се в подготовка на органа за евентуална бременност. Ако такава не настъпи цикъла започва от начало, като „нулирането“ се проявява с настъпващата менструация. След менопаузата матката загубва функцията си, но чрез връзките си участва в поддръжката на влагалищния свод.

В България ежегодно се извършват около 8000 хистеректомии.

Причините да се наложи отстраняване на матката са различни. Най-честата от тях е миомата – широко разпространен доброкачествен тумор, изискващ лечение когато достигне определени размери, или води до оплаквания, които не могат да бъдат лекувани успешно по друг начин. Хистеректомия поради миома най-често се извършва при жени между 40 - 50г. възраст, нежелаещи повече бременности. След менопаузата причините за отстраняване на матката обикновено се свързват с наличието на злокачествено заболяване – най-често от които е карцином на ендометриума (рак на маточната лигавица), но хистеректомия в тази възраст се прави и при други злокачествени заболявания – напр. рак на яйчника. Ракът на маточната шийка е причина за разширени хистеректомии и при по-млади жени, когато предраковите изменения не са установени своевременно чрез профилактични прегледи. Друга честа причина за отстраняване на матката е нейното смъкване или изпадане (пролапс). Засяга най-често жените след менопауза. Важно е обаче да се знае, че само по себе си премахването на матката е доказано рисков фактор за развитие на смъкване на влагалищните стени. Хистеректомията може да бъде извършена по спешност – например при застрашаващо живота кървене след раждане, неподаващо се на лечение с други средства, или при пробив на матката при някаква манипулация. Но най-често операциите се извършват в планов порядък.

В зависимост от начина по който се извършва хистеректомията тя бива абдоминална (през корема), вагинална (през влагалището) и лапароскопска (чрез няколко отвора в коремната стена). Абдоминалната хистеректомия се извършва при злокачествени заболявания и големи тумори. Следоперативното възстановяване при нея е най-бавно. Вагиналната хистеректомия е предпочитано лечение за смъкване на матката, но опитния оператор може да отстрани при определени условия и матка с миома през влагалището. Пациентите понасят много добре вагиналните хистеректомии и възстановяването обикновено е много бързо, при това без да остават никакви белези по тялото от операцията. У нас за разлика от практиката в много държави вагиналната хистеректомия не е достатъчно популярна и използвана от лекарите. Лапароскопските хистеректомии имат предимството, че пациентът се възстановява много бързо, но изискват специална апаратура и консумативи, за които пациентът обикновено трябва да доплаща. Белезите от нея са минимални – на мястото на отворите за инструменти.

ХистеректомияХистеректомията може да бъде тотална (цялата матка – с шийката) или суправагинална (без маточната шийка). Последната практически няма никакви предимства, а запазвайки шийката остава и рискът от развитие на злокачествено заболяване на нея. Поради това днес почти не се практикува. Освен това хистеректомията може да бъде с аднексите или без. Аднекси (придатъци) се наричат яйчниците и маточните тръби. Отстраняването на яйчниците по време на хистеректомия трябва да се прави само при наличие на злокачествено заболявания или при жени , които от години са в менопауза. За съжаление все още се спекулира със страховете от появата на евентуален рак на яйчника, което се изтъква като причина те да се премахват по време на операции за доброкачествени състояния (напр. миоми) при жени преди и около менопаузата. В същност подобен подход вреди повече на здравето на пациентките, от колкото да ги предпазва от бъдещи заболявания.

Под радикална хистеректомия се разбира такава, при която се отстраняват и значителни части от връзките на матката към тазовите стени, както и част от влагалището. Основно до такива тежки операции се прибягва при жени с рак на маточната шийка, чиито пътища на разпространение се намират в тези структури. Радикалната хистеректомия е известна под името операция на Вертхайм по името на лекаря, разработил техниката при поредица от случаи. Днес степените на радикалност (обширност) са няколко, както и използваните класификации.

Хистеректомията е сравнително голяма гинекологична операция и крие рискове, с които пациентката трябва да се запознае и попълни информирано съгласие. Едни от най-честите усложнения са свързани с кръвозагуба (предимно при радикалните абдоминални хистеректомии), изискваща кръвопреливане. Към по-тежките усложнения се причисляват нараняванията на съседни органи (пикочен мехур, черва, уретери, големи кръвоносни съдове), които за щастие са сравнително редки, особено при „обикновените“ хистеректомии за доброкачествени тумори.

Вагиналната хистеректомия има най-нисък процент усложнения. Също така тя е единствената, която се извършва с регионална анестезия (пациентката не чувства нищо от кръста надолу и не губи съзнание).

Премахването на матката противно на някои по-стари твърдения не влошава сексуалния живот на жената (стига това да не е причинено от основното заболяване).

Възстановяването на организма след операция може да бъде от дни и седмици (при лапароскопските и вагинални хистеректомии) до месеци след радикалните коремни операции.

click-to-consult

 

Linkedin