Честита независимост, сънародници! В месеца с най-националните празници пак съм тук, да ви занимавам със здравеопазване.
Миналата седмица пропуснах краткия обзор по обективни причини. Лекарите и техните роднини също са хора и понякога се налага да ползват здравната система. А в такива моменти всичко друго става второстепенно.
Ако трябва да посочим голямата тема на седмицата на здравния фронт, то това безапелационно е битката за вендинг машините за лекарства. Битка, битка, на мен повече ми прилича на бутафорна сценка, където юнаци гърмят с халосни патрони. Ама нали знаете, и при такива ситуации някой път гръмне истински пистолета и стане белята. Питайте Алек Болдуин. Иначе на кратко – проект на закон внесен от Възраждане предвижда държавата да може да финансира поставянето на автомати за продажба на лекарства в населени места, където няма аптека. Така щели да се решат проблемите с достъпа до лекарства в малките и отдалечени населени места. Което изглежда супер похвално. Обаче се завъртя дискусия и стана ясно, че на практика никакви проблеми няма да се решат, но за сметка на това пък могат да се появят нови. Фармацевтите естествено бяха първи, които нададоха вой. Плашат с протести, ако текстовете се приемат. Аз лично съм доста мнителен към този бранш, поради не особено приятни спомени от определени негови представители, ама като аргументите им са смислени, как да си кривя душата? Даже гостувах в BGonAIR, и споделих вижданията си. Злите езици казват, че големият зор бил за да се направи инвестиция с пари от нашите данъци. Даже фирмата, дето ще доставя вендинг машините вече била известна. Ние не вярваме. Не допускаме избраниците ни да са опрели до кокошкарски суми в размер на някой и друг милион. По-скоро смятаме, че имат нужда да успокоят съвестта си, че правят нещо за хората. Пък ако следва някаква материална благодарност, добре дошла. Да съм обективен, д-р Симидчиев, като председател на здравната комисия общо взето полага усилия да има разум по темата. Други полагат усилия просто да се харесат на незапознатия с въпроса електорат.
С успокоена душа от разминалата се опасност да падне зад борда, министърът на здравеопазването д-р Кондева дава интервю със заглавие „В МЗ всичко е приоритетно, но най-важното е да има приемственост“ .
Общо взето заглавието добре ориентира за това, което може да очакваме от главнокомандващия. В случай, че някой има очаквания де. На нас по обясними причини особено интересен ни стана абзацът, където д-р Кондева говори за болницата по онкология (УСБАЛО). Да цитирам точно: „Специализираната болница за лечение на онкологични заболявания е с влошени показатели, има отлив на медицински персонал от лечебното заведение и в момента усилията ни са насочени към укрепването на болницата“ Ало, Асена, ало, Асен - Сербезова, Меджидиев? Доволни ли сте? Трябва да сте доволни. Това е ваше дело. Преди компетентните ви кадрови намеси болницата всяка година подобряваше показателите си. За четири години от хронично задлъжняла, завършваща всяка година на загуба стана печеливша, без просрочени задължения (реално, не ала-бала чрез счетоводна акробатика), клиниките се разширяваха и реновираха, нова техника влезе, нов персонал. Сега усилията били насочени към „укрепването на болницата“?! Знаете ли кога за последен път се видях с д-р Кондева? Пролетта на 2022г., станала директор на хематологичната болница - дойде при мен в кабинета, защото бяха спрели да си плащат за дейностите, които им вършехме в онкологията по съвместен договор. Това трябва ясно да ви казва коя болница на какъв хал е била, кой е имал нужда от укрепване. Онкологията и хематологията са две болници в един двор, че даже в една сграда. С общ собственик. За това я пита интервюиращата, до къде стигна сливането. Кондева вика – на този етап не е правилна стъпка. Преди две години пееше друга песен, при това напористо. Аз мисля тук да спра, че ако ви разкажа кой какви и защо ги е вършел, може да си помислите, че за някои хора личните интереси винаги са били водещи и над тези на държавата и обществото. А не е хубаво така да си мислите за лица, които се озовават в първите редове на властта. И не унивайте специално за онкологията. Здравният министър споделя, че е направила обиколка на болницата с настоящия директор, щели да работят за възможности за подобряване на дейността. Очаквала да и представят бизнес план. Малко конфузно и издайнически стана. Щото в същия момент обявява конкурс за директорския пост. Ало, пиарите на МЗ, нямаше ли кой да каже на министърката, че правилното изречение е – очаквам кандидатите да ми представят своите бизнес планове, не определен план? За едното приличие, не за друго. Лицето, което ще „спечелили“ конкурса е ясно. Не само от интервюто. Същото е, с което е правен оглед и чиито бизнес план се очаква. Приемственост, в най-лошите практики, какво да се прави.
„ЕК препоръчва да се забрани пушенето по спирки, паркове и детски площадки“. Тия хора на коя планета живеят? Аз лично бих бил много доволен, ако за начало у, нас се забрани пушенето в болниците – включително в лекарските кабинети и тоалетните им. Ей.., как забравям… 2012г. се прие пълна забрана за пушенето на закрити обществени места, това включваше и болниците. 2010- 2012 бях главнокомандващ и без да искам одобрението на ГЕРБ подех кампания за въвеждане на тази забрана. Много вътрешнопартийни ритници от депутати получих, което утежняваше положението ми на непартиен министър. Външнопартийните също не бяха малко да ви кажа. Лица имаха интерес в Булгартабак и медиите, където пък се рекламираха тютюневи изделия. Лицата и днес ги има, но интересът им вече е към цялата държава. В ГЕРБ обаче се намираха и смислени хора. Повечето ги подмениха с времето де. Накрая Борисов се предаде. Мисля, че му писнах. Искаше да му се махна от главата и един ден рече – добре, от 1 януари 2012 забраняваме пушенето. Пък аз му отговорих – по-хитро ще е да е от 1 юни, хем ще го свържем с мисъл за бъдещето - деня на детето, хем няма телевизиите да се кефят, че в 0ч и 1 минута на новогодишните купони всички още са с цигара в ръка и да пускат репортажи – забраната не проработи. Борисов има уникален нюх за подобни сценарии. Възприе, така остана датата 1 юни. Ама после проблем – аз вече не бях главнокомандващ и забраната почна да се прилага, както някои съдии у нас прилагат законите – само по вътрешно убеждение. Сега съм се предал, седя си в лекарския кабинет, дишам аромата от цигарите на колегите, от време на време най-много нещо да измърморя, ама те ме обезоръжават с усмивка и животът продължава. Хубава е инициативата на ЕК, но мисля, че целокупният български народ също ще я поеме с усмивка. И така трябва, суверенът иска да пуши, да пие и да има вендинг машини за лекарства, та да се тъпче лесно с тях. От къде на къде тъпите европейци ще ни се бъркат? Представяте ли си всички да заживеят по-здравословно и да изгубим първото място по най-кратък живот в съюза? Не бива да се предаваме. Който иска да си поставя цели - до 2040г. „поколение без тютюн“. Нас не ни търсете. Е, ако тръгне някаква наказателна процедура, ще приемем набързо каквото трябва. Много пъти сме го правили. Как беше лафа на шопа за закона?
Не е от изминалата седмица, ама нали пропуснах предходната, а това е важно. Петчленен състав на ВАС окончателно спря действието на текстове в рамковия договор, които финансово лимитират дейността на лечебните заведения. Жалбата беше от страна на сдружение на частните болници. Преди това Конституционният съд пък обяви поставянето на финансови лимити за противоречащо на конституцията. Общо взето обяснението беше, че така се ограничавал достъпът на населението до здравна помощ. Нищо, че листи на чакащи у нас практически няма, а болниците са на половина празни. Мотивите на съда бяха изцяло с мисъл за хората. Ние имаме и други предположения за мотивацията, но понеже тя пак идват от хора, абсолютно приемаме първото. След обявяването на финансовите ограничения за незаконни, би следвало всеки извършен разход от лечебно заведение за реална дейност да бъде безусловно заплащан. Обаче има проблем. Парите, дето ни събират със здравни осигуровки и данъци са ограничено количество. Бюджетът на здравната каса е фиксиран със закон. Та сега трябва да се прибегне към експерименталната наука, с цел осигуряване на възможността някой да получава средства безгранично, които в същото време са ограничени. Трябва да се изобрети нещо като здравноосигурителен перпетуум-мобиле. Не знам дали ще се получи. Предполагам, че може да стане. Ама няма да е за всички.
Лекарският съюз следващата седмица ще има събор. Отчетно-изборен. Сегашният председател изкара два мандата на поста, няма право на повече. Не че преди години нямаше опити бройката на мандатите да отпадне и председателите да печелят избори пожизнено, както прави бай Путин в братска Русия. Ама 2006г. се противопоставихме. Имаше тогава идеи, принципи, спорове. Признавам – и голяма доза наивност. Поне от моя страна. Задължителното членство в организация хибрид между синдикат и лекарска камара е идеална хранителна среда за отчуждаване на принудително членуващите в нея, от функционерите, които я представляват. БЛС като емблема говореща от името на всички лекари се оказа добър проводник на корпоративни интереси. Чудех се преди двайсетина години, защо лица със сериозен бизнес и непрактикуващи лично медицина напъват да са ръководители на БЛС, където в същност трябва да се занимават с проблемите на редовите лекари. Отговорът се оказа удивително прост – за да прокарват интересите си. Е, коригираха се. Разбраха, че директното афиширане не е печеливша тактика. Дори при тоталната незаинтересованост на лекарите от задължителния им съюз, би било дразнещо и уязвимо да бъдеш осветен на първия ред. За това подходът се промени – здравните бизнесмени вече не се кандидатират за постове. Те просто посочват кои хора да ги заемат. И далеч не само в БЛС. Не съм оптимист и за този пореден събор. Особено след разказите на колеги как е протекъл избора преди месеци в най-голямата колегия.
За край – малко наука. Интересно проучване от Университета в Упсала, публикувано тази седмица, показва как видеоигра намалява симптомите след психологично травмиращи събития . Проведено е сред медицински лица, работили по времето на пандемията от Ковид -19. Дори една сесия с играта Тетрис оказва положителен ефект.
Мисля си, че за нашата страна тази игра няма да е достатъчна. Аз лично, по чисто емпиричен начин, съм стигнал до World of Tanks, която ме спасява от ужасите на здравеопасния фронт.
