Влагалищното течение

Последно обновена на 03 Април 2014
Създадена на 21 Октомври 2007
Посещения: 191409

ImageВлагалищното течение, или както е по-известно сред пациентките – бяло течение е сред най-честите оплаквания водещи жените в гинекологичния кабинет. Множество са факторите, които могат да го предизвикат, като някои от тях въобще не са свързани със заболяване.

Преди да разгледам болестните причинители, трябва да се споменат няколко думи за физиологията.

Влагалището не е стерилен орган. В него се срещат множество микроорганизми, като над всички доминират (50-75%) млечнокиселите бактерии (лактобацили на Дьодерлайн). Те поддържат средата кисела и пречат на останалите микроби да се размножават. Като цяло ефективна форма на защита, с изключение на предпазването от гъбички, които също обичат киселата среда. Трябва да се знае, че влагалището при полово зрялата жена нормално отделя оскъдно количество течност (около 4 мл. дневно). Секретът е съставен от течност, излющени клетки от лигавицата и бактерии живеещи там. Количеството варира в широки граници в зависимост от фазата на цикъла. Така например преди овулация (8-14 ден при жени с 28 дневен цикъл) отделяният секрет може да се засили многократно, като по правило е прозрачен, силно разтеглив и без определена миризма. Това състояние не е израз на заболяване, а напротив – по скоро белег на добре функциониращи яйчници. Преди или непосредствено след менструация течението също може да е засилено, понякога леко по-тъмно до кафеникаво – предизвикано от изчистващата се кръв. Засилената секреция се наблюдава и при наличието на голям ектропион на маточната шийка, без това да значи инфекция.

Кои са симптомите предполагащи болестни промени?

Увеличеното количество, промяната в цвета, наличието на миризма, появата на зачервяване, парене и сърбежи по половите органи подсказват вероятно болестно състояние – възпаление на влагалището, наричано с медицинския термин колпит. Тези оплаквания често се комбинират със симптоми от съседни органи – например често уриниране или болки ниско в корема. Точната диагноза и лечение изисква гинекологичен преглед, които се допълва от микроскопско изследване още в кабинета на лекаря и няколко елементарни теста.

Едни от най-честите болестни причинители в днешно време водещ до възпаления на външните полови органи и влагалището са гъбичките. Нормално оскъдно количество от тях може да се намери у здрави жени, които нямат симптоми. В определени ситуации обаче те се развиват значително и причиняват оплаквания – в класическия случай сърбежи и течение наподобяващо извара. Като причини за поява на гъбичния колпит може да се отбележи употребата на антибиотици (убиващи естествената защита на влагалището от инфекции – млечнокиселите бактерии), състояния намаляващи имунната защита на организма, диабет, бременност, прием на противозачатъчни таблетки, грешки в хигиената, неподходящо бельо, дамски превръзки или тампони. Въпреки че не се касае за полово предавано заболяване в истинския смисъл на думата, сексуалния контакт може да играе известна роля за повтарящите се инфекции. За диагнозата често е достатъчен преглед и изследване на секрета под микроскоп, рядко се налага посявка в микробиологична лаборатория. Лечението на острите случай е бързо и успешно с локални глобули, кремове или таблетки през устата. Може да се направят няколко промивки с цел намаляване на киселинността, но те не са основни в лечението. За съжаление не рядко инфекцията се подновява след време, като в някои случаи изисква много месеци поддържащо лечение и това въпреки големия напредък в производството на препарати против гъбички.

Друг особено чест причинител на влагалищни възпаления е Gardnerella vaginalis – микроорганизъм растящ в среда бедна на кислород, което затруднява изолирането му в лаборатория. Състоянието, което предизвиква се нарича бактериална вагиноза. Освен засилена секреция (сивкаво - водниста), тук особено характерна е неприятната миризма. Точната причина за появата не е напълно уточнена, но връзката с половите контакти е явна. За диагнозата от особена важност е микроскопското изследване. Лечението изисква задължително прием на лекарства през устата, още по-добре комбинирани с локални таблетки. Влагалищните промивки нямат доказан ефект, дори може да са вредни. И тук не може да се разчита на поява на някакъв имунитет, за това рецидиви след време са възможни.

Трихомониазата е друга причина за „бяло” течение. В същност при това заболяване то често е зеленикаво или жълтеникаво. В миналото много честа полово предавана инфекция, днес тя е по-рядка и се среща най-вече при по-ниските социални слоеве. Причината е наличието на ефективни медикаменти и чувствителността на Trichomonas vaginalis към тях. За диагнозата е абсолютно необходим микроскоп, с който трохомоните се виждат идеално на пресен препарат. Лечението е с еднократни дози Тинидазол за двамата партньори, или подобни медикаменти за по-дълъг период.

Множество други микроорганизми могат да причинят влагалищно течение, като повечето от тях не са полово предавани, а нормално се срещат във влагалището и червата. Наричат се условно патогенни, защото причиняват инфекции само в определени ситуации. Също е възможно комбинация от няколко причинителя, изискваща едновременното им лечение.

Тук е мястото да се отбележи, че не винаги влагалищното течение е израз на заболяване на самото влагалище. Понякога то е резултат на секреция от по-горни отдели на половата система – маточна шийка или матка, получаващо се например при възпалителни заболявания (гонорея, хламидия и др.).

При някои физиологични състояния се наблюдават характерни форми на засилено „бяло” течение:

Бременността предразполага към засилена секреция, поради повишеното излющване на клетки от лигавицата на влагалището, дължащо се на високите хормонални нива. Гъбичните инфекции също са особено чести, но за щастие причиняват повече дискомфорт, отколкото опасност за самата бременност. Обратно, някои бактерии и вируси (включително полово предавани) могат да са твърде опасни са новороденото.

Менопаузата (след спиране на менструациите) – поради липсата на хормони (естрогени) лигавицата изтънява и става лесно податлива на инфекции от банални микроорганизми. Лечението освен антимикробни средства основно трябва да включва локално действащи хормони. Разбира се преглед от лекар е абсолютно необходим, защото течението при менопаузалните жени, което по принцип е рядко, може да е израз и на злокачествено заболяване на матката.

Преди появата на менструация и започване на полов живот течението също е рядко. В тези случаи винаги трябва да се изключи наличието на чуждо тяло.

И на края, един практически въпрос. Нужно ли е жената да си прави влагалищни промивки с хигиенна или с лечебна цел?

Като цяло влагалищните промивки не са необходими за тоалета на здравата жена. Дори могат да се окажат вредни, когато се извършват с дезинфекционни разтвори (йод, калиев перманганат и др.) или алкализиращи вещества (сода за хляб) Подобни вещества променят нормалната флора на влагалището, като най-често убиват млечно-киселите бактерии, което позволява на тяхно място да се появят други, често болестотворни. Краткото чувство на сухота обикновено се плаща с цената на повтарящи се влагалищни инфекции. Съществуват сериозни проучвания показващи, че влагалищната промивка противно на очакванията увеличава от 3 до 4 пъти риска от заразяване със СПИН, поради увреждане на естествените защитни механизми на влагалището от инфекции. При наличие на заболяване ролята на промивките също е противоречива – в определени случаи дори може да благоприятстват по-лесното разпространение на инфекцията към горните етажи – матка, тръби, яйчници. Като цяло здравите жени трябва да се ограничават с външен тоалет с вода или подходяща козметика, а при наличие на оплаквания – да пристъпват към промивки след консултация с гинеколог.

Linkedin