Ваксина срещу рак на маточната шийка

Последно обновена на 03 Април 2014
Създадена на 30 Октомври 2012
Посещения: 24456

ImageРакът на маточната шийка е сред най-често срещаните злокачествени заболявания при жената. По данни на Националния раков регистър 7% от новооткритите случаи на рак са именно такива, като тенденцията за последните 30 години у нас е броят им да нараства. В световен мащаб ежегодно се разболяват 500 000 жени, 80% от които живеят в развиващите се страни.

В Европейския съюз във възрастовата група 15-44г ракът на маточната шийка е втори по честота (след рака на млечната жлеза). Или ако използваме числа – 33 000 са новите случая годишно в Европа, а 15 000 жени умират поради това заболяване.


Малко история:
Далеч не за всички видове рак причините за възникване са известни. Но по отношение на рака на маточната шийка още през 1970г. немският учен Харалд цур Хаузен /Harald zur Hausen/ изказва предположение, че роля играят човешките папиломни вируси (HPV). Въпросните вируси „смесват“ своя генетичен материал с този на клетки от организма на човека, което води до появата на раковата клетка. В продължение на повече от 10 години Харалд цур Хаузен търси следи от вирусна ДНК в раковите клетки и през 1983 наистина открива частици от такава. Изолиран е HPV 16, а година по-късно щама HPV 18 - двата са отговорни за 70% от случаите на рак на маточната шийка. За неговото откритие „ Човешки папиломни вируси причиняващи рак на маточната шийка“ Харалд цур Хаузен е удостоен с Нобелова награда за медицина през 2008г.


Какво представляват човешките папиломни вируси?
Към момента това е група от над 150 типа вируси, 40 от които лесно могат да се предават от кожа на кожа или при сексуален контакт (вагинален, орален или анален). Делят се на две подгрупи – ниско рискови (причиняващи брадавици – в 90% от типове 6 и 11) и високо рискови (причиняващи рак с различни места на развитие, най-често маточна шийка). Към последните спадат типовете 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59 и 66, най-честите от тях са първите два.Папиломните вируси са изключително широко разпространени – счита се, че минимум половината от хората имали сексуален контакт поне веднъж, са се инфектирали с папиломен вирус. Добрата информация е, че 90% от тези инфекции не се изявяват и в рамките на 2 години организмът се очиства сам от тях.


Как се доказват HPV
Съществуват специфични тестове, които откриват генетичния материал на папиломните вируси. Важно е да се отбележи, че самостоятелното използване на подобни тестове днес все още е дискутабилно  като метод за ранно откриване на раково или предраково заболяване. В практиката те се съчетават с цитологично изследване (цитонамазка), колпоскопия и биопсия, като последната е реално изследването скоето се доказват предраковите и ракови промени.


Как да се предпазим от HPV?
Тъй като вирусите се предават с контакт, съвсем естествено е вероятността от зараза да се увеличава с броя на сексуалните връзки. Обратно, двустранно моногамните връзки намалява риска от инфекция. Правилното и постоянно използване на кондоми също доказано намалява риска от предаване на инфекция между партньорите, без предпазния ефект да е 100%. Най-сигурния за момента метод е използването на ваксина срещу HPV.
През 2006г. в САЩ беше одобрено използването на четиривалентна (срещу четири типа HPV) ваксина Gardasil /Silgard/. Тя предпазва от типове 6 и 11 (причиняващи брадавици) и онкогенните (причиняващи рак) 16 и 18. От 2007г. одобрение в Европейския съюз има и двувалентната (срещу два типа вируси) ваксина Cervarix (срещу типове 16 и 18)

 
Как действа ваксината?
Подобно на останалите ваксини – чрез активиране на защитните сили на организма – антитела и специализирани клетки, които в последствие го предпазват при появата на вирус. Самите ваксини срещу HPV не съдържат вируси, следователно не могат да доведат да зараза, дори в лека форма.


Кога се поставя ваксината и как?

И двете съществуващи ваксини се препоръчва да се правят на момичета преди започване на полов живот (т.е. преди организма да се е срещнал с вируса). Счита се, че най-подходящи за ваксиниране са 11-12 годишните, но разрешението за употреба обхваща възрастта от 9 до 25г. включително. По-късното поставяне (след започване на полов живот) намалява профилактичния ефект на ваксинацията, поради широкото разпространение на вирусите и голямата вероятност от осъществено вече заразяване. Приложението на ваксините е мускулно (в горната част на ръката), три пъти по схема в рамките на 6 месеца.


В каква степен предпазват и и за колко време?
Според настоящата информация трикратното приложение е достатъчно за изграждане на дълготраен имунитет към съответните щамове и допълнителни ваксинирания не са нужни. Все пак трябва да се знае, че въпросът за продължителността на създавания имунитет е отворен и продължава да се проучва поради факта, че практическия опит в приложението на ваксините е ограничен на девет години (към 2012г), което е сравнително не голям период. Що се касае до предпазващия противораков ефект, той е около 70%, защото покрива само най-честите типове вируси 16 и 18. Съществуват данни, че до известна степен ваксините предпазват и към други щамове HPV освен посочените два (кръстосан имунитет).


Ваксините лекуват ли вече инфектирани лица?
Не, ваксините не лекуват. За това е безсмислено приложението им при жени с проявили се вече предракови или ракови изменения – цитологично или доказани с биопсия.


Необходимо ли е да се ваксинират момчета?
Не, не е необходимо. Въпреки, че вирусите се разпространяват от двата пола и в някои случаи водят до заболявания и при мъжа, приложението на ваксините при тях за момента не е показано и икономически обосновано, независимо, че по света има и подобни практики.


Ваксината има ли странични действия?
Както всеки медикамент така и ваксините имат странични реакции, които са описани в документацията им. Най-честите от тях са болка, зачервяване и подуване на мястото на инжектиране. Неофициално тиражираните информации за това, как ваксините били забранени в редица страни поради тежки странични реакции не отговарят на истината. Становищата на множество регулаторни органи в различни държави следящи медикаментите за момента определят и двата вида ваксини като достатъчно сигурни и ефективни.


В кои държави в Европа ваксините се прилагат?
До м. май 2012г. 19 държави от ЕС/ЕИП прилагат рутинно програми за ваксинирани срещу HPV. Кипър, Естония, Финландия, Унгария, Литва, Малта, Полша и Словакия са държавите, все още нямащи препоръки по отношение на ваксинирането. В повечето случаи ваксинацията се покрива от националните здравни системи, в Австрия се заплаща изцяло от ваксиниращия се, в Белгия и Франция се доплаща (25 и 35% съответно). Португалия и Великобритания са държавите, в които покритието на целевата група е над 80%, Франция, Люксембург и Норвегия постигат покритие под 30%. Като цяло за Европа покритието е твърде неравномерно и се движи в широки граници – от 24% до 84%, което към момента е по-малко от очакваното. В България ваксината не е включена в задължителния имунизационен календар, но от 2012г. има приета „Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка” която предвижда безплатно ваксиниране на момичетата на 12 годишна възраст. То се извършва от общопрактикуващите лекари след съгласие на родителите.


Достатъчни ли са ваксините, необходими ли са прегледи след тях?
Ясно трябва да се подчертае, че прилагането на ваксина срещу HPV не освобождава жената от необходимостта да бъдат правени профилактични прегледи – защото не предпазват от всички типове онкогенни вируси. Доказано е, че добре организираните национални скринингови програми с периодично вземане на цитонамазки, проследяване и лечение на предраковите изменения могат да намалят заболеваемостта от рак на маточната шийка с 80%. За съжаление от близо две десетилетия у нас липсва практически работеща национална програма за цитологичен скрининг, с което се обяснява увеличаващата се честота на болестта. Ваксинирането и последващите профилактични прегледи в най-голяма степен биха допринесли за обръщане на тази негативна тенденция и предотвратяване появата на рак на маточната шийка.