Смъкване на влагалището/матката

Последно обновена на 03 Април 2014
Създадена на 04 Октомври 2013
Посещения: 72430

ImageСмъкването на половите органи (гениталии) при жената се нарича с медицинския термин десцензус. Когато смъкването е пълно и влагалището и матката излизат изцяло пред външните полови органи наричаме състоянието пролапс, или изпадане. Често се използва и термина частичен пролапс, който е равен на десцензус, когато матката или влагалището не са излезли напълно на вън. От тези кратки терминологични уточнения става ясно, че смъкването бива различни степени (обикновено се разделя на три), като в най-тежкия случай говорим за пълно изпадане.


    Кратка анатомия


Нормално матката е разположена в малкия таз на жената (виж Анатомия на женската полова система). Пред нея се намира пикочния мехур, а зад нея правото черво. Влагалището осъществява връзката на външните полови органи с матката. Плътно до предната му стена се намира пикочния мехур. При определени състояния влагалищните стени могат да се смъкнат и частично или напълно да излязат пред вулвата (външните полови органи). Обикновено при смъкването на предната влагалищна стена се смъква и частта от пикочния мехур, който е прилепен плътно към нея – в такъв случа говорим за цистоцеле. В смъкването на задната влагалищна стена често се включва и правото черво, което се намира в непосредствена близост – тогава говорим за ректоцеле. Може да се наблюдава само изолиране смъкване на матката, или дори само на части от нея – например удължаване на маточната шийка, а може да има и само смъкване на влагалището, или на точно определен негов участък. Като цяло обаче в смъкването най-често участват в една или друга степен множество органи и структури. За това в медицинската литература се говори за пролапс на тазовите органи.


    Коя е причината за смъкването?


Причините са много и често по няколко при даден пациент. Ясна е връзката на появата на смъкване с напредване на възрастта. Според проучвания всяко десетилетие от 30 до 60г. възраст увеличава риска от поява на пролапс двойно. В САЩ ежегодно в болниците се извършват 200 000 оперативни интервенции по този повод. 11% от жените на възраст до 80г. са претърпели операция поради някаква форма на пролапс, а една трета от тях са оперирани повече от един път. Прогнозите във връзка със застаряване на населението са, че в следващите 30 години броят на подобни операции ще се увеличи с 45% при жените над 50г. възраст. Друг важен фактор освен възрастта е наличието на вагинално раждане. Жена с поне едно вагинално раждане е с два пъти по-голям риск от развитието на пролапс спрямо нераждала. Причината е в разтягането на тазовите мускули, връзки и притискането на нерви,с което се съпътства нормалното раждане. Без да се разглежда като поощрение към раждането с цезарово сечение трябва да се спомене, че родилите с операция имат по-малка честота на появата на пролапс. Като причини също се открояват расови и индивидуални особености на индивида (разтеглива съединителна тъкан). Тежкият физически труд или заболявания водещи до чести напъни или увреждащи нервите на таза предразполагат към развитие на смъкване. Затлъстяването и предходно отстраняване на матката (хистеректомия) също са свързани с повишен риск от появата му. В крайна сметка каквато и да е причината се стига до изтъняване и разтягане на структурите държащи тазовите органи в нормалното им положение.


    Какви са оплакванията?


При началните форми на смъкване често няма никакви оплаквания. Обикновено жените забелязват в даден момент поява на подутина пред срамните устни, която се уголемява при напън, а след покой обикновено изчезва. Поради деликатността на въпроса и от чувство на срам не рядко не се търси лекарска помощ до момента, в който се получи пълен пролапс, когато излязлата влагалищна лигавица започне да се трие в дрехите, да се разранява и се появява кървене. При тежките и запуснати случай сядането може да е затруднено. Често смъкването на влагалището (предната стена) е свързано с невъзможност да се задържи урина при напън. Жените се оплакват, че при кихане или вдигане на тежест се изпускат. Но между изпускането на урина при напън и смъкването на влагалището не трябва да се поставя автоматично знак на равенство. Има състояния, когато без наличие на явно смъкване жените не могат да задържат урина, както и случаи на пълен (тотален) пролапс, когато нямат никакви оплаквания и уринират нормално. Запек, чувство на тежест, дискомфорт, често повтарящи се цистити (възпаления на пикочния мехур) могат да се наблюдават при пациентки със смъкване.


    Как се диагностицира смъкването?


Най-важен е гинекологичният преглед. Той не може да бъде заместен от каквито и да е други модерни форми на изследване. Вашият лекар ще прецени в каква позиция да бъде направен, обикновено се извършва при празен и при пълен пикочен мехур, пациентката може да се подкани да се напъне. За огромния процент от случаите гинекологичният преглед е достатъчен за поставяне или отхвърляне на диагнозата смъкване. При необходимост от лечение допълнително се назначават други изследвания – на кръв, урина, прави се ултразвуково изследване, може да се наложат различни рентгенови изследвания и др.


    Кога смъкването се лекува?


Далеч не всеки случай на смъкване изисква лечение. Много важно е да се преценят конкретните оплаквания на пациентката и да й се даде ясна информация за начините за лечение, резултатите от него и възможните усложнения. Само така тя ще може да има реалистични очаквания и да вземе информирано решение. Понякога е достатъчно да се променят определени фактори от начина на живот, за да се постигне задържане на развитието на смъкването. Както вече беше изтъкнато с напредване на възрастта тенденцията е по-скоро проблемите да се задълбочават, поради което не може да се очаква спонтанно или под въздействието на лекарства излекуване на вече появило се смъкване. Но трябва също да се спомене, че не всички смъквания се увеличават с времето. Обобщено може да се каже, че лечение трябва да се предлага само на жени с оплаквания.


    Как се лекува?

  • Упражнения.

Традиционно се описват различни видове упражнения, целящи заздравяване на тазовото дъно. В България не са особено популярни, а личният ми опит показва, че веднъж появило се смъкване може в най-добрия случай да бъде задържано на едно ниво с подобни мерки. Ако има и незадържане на урината хирургичното лечение е доказано по-ефективно от каквито и да е упражнения.

  • Вагинални песари.

Добили са популярност в разговорни език като „гривни“. Представляват изделия от пластмаса или силикон с различна форма, често кръгла, които се поставят във влагалището и поддържат стените му. Намират все по-малко приложение, предимно при много възрастни и увредени пациентки, при които има противопоказания или нежелание за операция. Като предимство може да се посочи, че поставянето и свалянето им става в кабинет и не се изисква операция. Неудобството от използването им идва от факта, че бидейки чужди тела притискащи лигавицата на влагалището те я травмират, разраняват и не рядко поддържат хронична инфекция изразяваща се в „бяло течение“. Периодически трябва да бъдат изваждани и поставяни отново, като в някои случаи е необходимо лечение на причинените разранявания.

  • Оперативно лечение

Единствено хирургичното лечение може да доведе до трайно добри резултати. С развитието на методите за обезболяване днес почти няма възраст, при която да няма подходяща техника за анестезия. При повечето операции не е необходимо упойката да е обща, а се използва спинална анестезия, при която пациентката е в съзнание, но не чувства болка в долната част на тялото.
Видът на хирургичната намеса зависи от вида и степента на смъкването. Операцията най-често се извършва през влагалището, но има множество техники за операции през корема, а в някои случаи и с комбиниран достъп – през влагалище и през корем. Една от най-разпространените операции е пластиката на влагалището – изрязване на преразтегнатата предна и/или задна влагалищни стени с укрепване на тъканите и следващото им зашиване. В много от случаите, когато има смъкване на матката тази операция се комбинира с вагинална хистеректомия (отстраняване на матката). Какъв тип операция и с какъв достъп да се направи освен от индивидуалния случай при конкретния пациент зависи и от предпочитанията на оператора, владеенето на техниката и наличието на оборудване и консумативи за извършването и. Като цяло усложненията не са чести, а операциите се понасят добре от пациентките, особено вагиналните.


    Има ли подходящи и неподходящи сезони за операция?


В миналото се твърдеше, че лятото не е подходящ сезон за вагинални операции. В същност такава сезонна зависимост днес няма. Оперира се целогодишно. Важно е да се знае, че за да не се компрометира резултата от хирургичната интервенция в периода след нея трябва да се избягва физическо натоварване водещо да повишено налягане в корема. Обикновено подобни натоварвания се получават при пациентки живеещи в селски райони на страната през пролетно –летния сезон.


    Какви са трайните резултати?


Като цяло резултатите от добре направената операция са трайни и осигуряват комфорт на пациентката за дълги години и дори десетилетия. Все пак при определен процент от случаите може да се наблюдава рецидив. Причините далеч не винаги са в некачествено извършените операции. Много често смъкването е резултат на предразположение на самият организъм и „разтегливост“ на съединителната тъкан. Независимо от операцията това предразположение остава и може да стане причина след време за повторна поява на проблема. Според данни от САЩ близо 30% от пациентките оперирани веднъж са имали необходимост от някакъв тип повторна интервенция.


    Може ли нелекуваното смъкване да причини раково заболяване?


Не рядко пациентки забелязващи подутина пред половите органи и особено тези, откриващи кръв по бельото се опасяват, че имат някакъв тумор. В същност връзка между смъкването и туморите няма и както по-горе се спомена, кървенето идва от разраняване на лигавицата в резултат на триенето.

Linkedin