99% от случаите на рак на маточната шийка се дължат на инфекция от човешки папиломни вируси (HPV). Към момента са известни около 200 щама, като 12 са класирани като причиняващи рак. Има щамове смятани за потенциално причиняващи рак, или други, за които няма подобни доказателства. Папиломните вируси са широко разпространени и инфекцията с тях е много често срещана, но за щастие само при малка част от жените те могат да доведат до рак. Защото имунната система в мнозинството от случаите изчиства вируса от организма – в половината случаи това става в рамките на 6 месеца, а останалите – в рамките на година. Ако изследваме всички млади момичета за зараза с HPV със сигурност ще бъдат открити много случаи (при някои проучвания до 30%), огромното мнозинство от които е въпрос само на няколко месеца да бъдат отрицателни отново за вируса, при това без каквото и да е лечение. Откриване и съобщаване за наличие на онкогенен HPV обаче със сигурност носи стрес и тревога на всяка жена за следващите месеци или година до получаване на отрицателния резултат. По-лошо – в много случаи, то ще стане причина за допълнителни изследвания и лечения, които могат да имат негативен ефект за здравето ѝ. Например – биопсии, „изгаряния“ (деструкции) или изрязвания на части от маточната шийка и свързаните с тях възможни усложнения – кървене, инфекции и пр. Някои манипулации не са безобидна за жени, които искат един ден да родят, защото могат да увеличат риска от загуба на бременността. И на края - изследването за HPV е сравнително скъпо, както и останалите манипулации, до които може да доведе. Естественият ход на продължаващата инфекция с HPV е първо да се получат изменения в клетките на маточната шийка (които могат да се установят с цитонамазка), след това тези изменения да станат видими с колпоскоп, преди да се стигне до инвазивен рак, като процесът обикновено изисква години. Възрастта, в която се среща най-много рак на маточната шийка е около три десетилетия след започване на полови контакти (и момент на инфектиране).

Дори появили се предракови изменения на маточната шийка в резултата на вирусната инфекция, когато са нискостепенни в по-големия процент от случаите имат тенденция за обратно развитие и спонтанно излекуване. В крайна сметка често срещаната инфекция от HPV, малкото случаи, в които тя прогресира към предракови изменения и изключително рядкото диагностициране на рак на маточната шийка при млади жени са в основата да не се препоръчва HPV тестването преди 25г. възраст. До преди няколко години дори възрастта беше по-висока – 30г. Обратно – имайки предвид, че HPV тестовете са по-чувствителни от цитонамазка те са първото средство на избор за скрининг след 25г възраст, като препоръчителния интервал за повторение при отрицателен резултат е 5 ( или не по-малко от 3) години, а за цитонамазка – 3 години. Възможно е и едновременно тестване за онкогенни вируси и извършване на цитонамазка.

-----
✅*Скрининг - (от англ. screening: пресяване, селектиране) е метод, при който здрави лица се изследват с цел да бъдат открити болести или изменения, които могат да доведат до болести, лечими успешно след откриването им. За да се ползва даден метод за скриниг той трябва да отговаря на редица изисквания – да може да се използва масово, минимално да зависи от разликата в уменията на извършващия го, да е достатъчно чувствителен и специфичен, да е икономически изгоден и най-вече – с ползването му реално да подобрява здравето и да удължава живота на хората. Един и същ метод може да се използва за диагностика, когато има вече някакви оплаквания, за скриниг – когато се прави на хора без такива, може в една възраст да бъде метод подходящ за скриниг, а в друга – да не е. Представете си изследване, с което може да бъде открит тумор, който има бавно развитие – например 10 и повече години, преди да създаде проблем на индивида. Такова изследване няма да е удачно да се ползва като метод за скриниг на хора над 80г. възраст, защото с оглед средната продължителност на живота най-вероятно туморът никога няма да се развие до степен да застраши здравето им. А евентуална операция за отстраняването му може да има вреден ефект поради наличните рискове и усложнения. Обратно – при млади хора същото изследване, неподходящо за скриниг при възрастни, би било прието като съвсем подходящо за скриниг.