Киста на яйчника

Последно обновена на 24 Март 2023
Създадена на 26 Юли 2007
Посещения: 501869

 

ImageЯйчникът е орган, чиято функция е свързана с образуването на кисти. Като изключим периодите на детство, менопауза, бременност и кърмене, това той прави ежемесечно през целия живот на жената. В същност малките кистички, които се появяват по яйчниците на медицински език се наричат фоликули. Те съдържат яйцеклетката и появата им, растежа и спукването представляват процеса наречен овулация. Овулацията е абсолютно необходима за забременяването по естествен път.

При жени с редовен цикъл на 28 дневен интервал тя обикновено се случва около 14 ден. Тогава фоликула е с размер около 20мм и се нарича Граафов. След овулацията той изчезва. Следователно яйчникът мени структурата си през различните периоди на менструалния цикъл. Всеки гинеколог се е срещал със случаи, при които на пациентки по време на ехографски преглед случайно е открита кистичка на яйчника (обикновено от лекар с друга специалност), която при повторен преглед вече е изчезнала. В мнозинството случаи става въпрос за наблюдаван по-голям фоликул около овулация.

    Каква е разликата, между киста и фоликул?

Разликата е в големината и в продължителността от време, за което се наблюдават на яйчника. Когато размерът надхвърли 30мм повечето гинеколози говорят за киста. Времето за което се наблюдава пък е от особена важност, за обособяването на две големи групи от кисти на яйчниците:  т.нар. функционални кисти и кистите, представляващи новообразувания  (доброкачествени или злокачествени).

Въпреки че функционалните кисти обикновено са по-малки, те могат да достигнат значителни размери 6-7 и повече сантиметра. Тяхна характерна особеност е, че е единствено въпрос на време да изчезнат спонтанно – така, както са се появили. Това определя и един от начините за тяхната диагностика – изчакване и проследяване (с ехограф). Разумния срок за наблюдение на киста имаща характеристиката на функционална е от 3 до 5 месеца.

    Как се различава доброкачествената киста от злокачествената?

Колкото по-възрастна е жената, толкова по-съмнителна за злокачественост  е всяка киста. Период на изчакване и наблюдение може да си позволим само ако нямаме опасения за злокачествено заболяване и пациентката няма оплаквания - обикновено при жени преди менопаузата. На първо място ехографският преглед (през влагалището) може да ни ориентира за степента на опасност. Множество са критериите, по които гинеколога се ориентира - например наличието на прегради в кистата, дебелина на стената, прораствания, течност в корема и т.н. Използват се и кръвни тестове – туморни маркери, но внимание! Въпреки името си тези тестове могат да дадат положителни резултати и при много други заболявания. Освен това не всички кисти, които са злокачествени новообразувания водят до завишени стойности на туморните маркери. За това разчитането им може да стане единствено от специалист и то като се има предвид цялостната находка – с преглед, ехограф и всички други изследвания. Съществуват специфични индекси на база възраст и стойности на туморните маркери, с които се дава ориентация за вероятността дадена киста да е злокачествена. Те също изискват интерпретация от лекар за всеки конкретен случай. Туморните маркери са особено подходящи за проследяването на вече оперирани от доказано злокачествени кисти – с тях може да се установи, дали се върви към трайно излекуване, или заболяването отново започва.

    Какви са симптомите при наличие на яйчникова киста?

Оплакванията могат да варират от никакви, през тежест и тъпа болка с или без промени в менструалния цикъл, до остра режеща болка, повръщане и краткотрайна загуба на съзнание. Последните симптоми са характерни при случаите на остро влошаване – при завъртане (торзия) на кистата или нейното спукване. Тъй като яйчникът има известна подвижност спрямо околните тъкани, всяка киста произлизаща от него също може да бъде умерено подвижна. Кистата винаги има едно „краче” – мястото, от което влизат кръвоносните съдове хранещи яйчника. Когато поради някакво причина тя се завърти и „крачето” се усуче, съдовете се притискат и страда кръвоснабдяването. Това предизвиква силната болка и в повечето случаи е показание за спешна операция. Подобно „усукване” може да се случи при функционална, при доброкачествена и при злокачествена киста. В случаите на спукване на кистата може да се появи кървене в коремната кухина, което изисква оперативна намеса. Кистите, които са предизвикани от злокачествено заболяване (рак на яйчника) много често протичат без симптоми и се откриват по-късно, когато не рядко вече има засягане на други органи.

    Каква е разликата между киста и  тумор?

Туморът е по-общо понятие. Когато е представен като течност с външна мембрана се нарича киста. Ако няма течност, а е изпълнен с плътна тъкан се нарича солиден тумор. Възможни са комбинации от двете. Туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Специално при яйчника има и трети тип – с гранична малигненост (злокачественост)

    Как се лекуват кистите?

Ако става въпрос за функционална киста – например жена преди менопаузата, еднокамерна кистичка с гладки стени и големина 4 см., не е необходимо нищо да се прави – при последващ контролен преглед вероятно вече няма да я има. Понякога се  предписват хормонални таблетки (например противозачатъчни хапчета). Чрез тях се спира стимулацията върху яйчника и по този начин му се осигурява покой. Но ако сме сигурни, че не става въпрос за злокачествено заболяване, то простото изчакване е напълно достатъчно.

Ако една киста се задържа повече от няколко месеца – то тогава вероятно става въпрос за истински тумор на яйчника. Лечението там е съвсем различно. Туморите могат да варират от доброкачествени, през междинни форми до злокачествени (рак). Освен това никой не може да гарантира, че една задържана с години и предполагаемо доброкачествена киста няма да се изроди в злокачествено заболяване. Единственият сигурен начин за поставяне на диагнозата е микроскопското изследване на самия тумор (киста). Това изисква операция. Днес кистите имащи белези на доброкачествено заболяване се оперират чрез лапароскопия (в обществото наричани безкръвни операции – заради минималните белези и бързото възстановяване). Премахва се само кистата, като се запазва максимално останалата неувредена яйчникова тъкан. Това е особено важно при жени, които имат планове да раждат. Туморите с явни белези на злокачественост е най-добре да се оперират от специализирани гинеколози – онколози поради спецификата и обема на извършваната операция. Основна цел на операцията е всякаква злокачествена тъкан да бъде изрязана до здраво и отстранена. За съжаление безсимптомното развитие на болестта води често да откриването ѝ в по-напреднал стадий, когато туморната тъкан не може да се отстрани напълно. В такъв случай целта е тя да бъде редуцирана до минимум, защото колкото по-малки участъци са останали, толкова по-успешно е последващото медикаментозно лечение. В последното десетилетие се отбеляза голям прогрес при лекарственото лечение, като освен традиционната химиотерапия, днес съществува множество други възможности, изборът на които се индивидуализира след специфични (генетични) анализи на тумора. Това осигурява   увеличена преживяемостта на пациентки в напреднали стадии.  

    Срещат ли се кисти през бременността?

Да, в началните месеци може да се наблюдава киста на жълтото тяло, която изчезва с напредване на бременността. Всички останали кисти в случай на усложнения или ако представляват пречка за раждането могат да се оперират, без това да увреди бременността.

    Киста на яйчника и поликистозни яйчници едно и също ли са?

Не, поликистозните (или микрополикистозните) яйчници са израз на хормонално заболяване за което има отделен материал.

   Какво представляват шоколадовата киста, дермоидната киста?

Шоколадовата киста срещана по яйчниците е особена форма.Тя в същност е проява на друго заболяване – ендометриоза. Лечението е оперативно и медикаментозно. Дермоидната киста е по-скоро любопитен феномен, от колкото страшен. В нея могат да се намерят частици от тъкани от почти всички части на тялото. Най-често се установяват косми, зъби, мастна тъкан. Лечението е оперативно.

    Каква е честотата на рака на яйчника, ролята на наследствеността?

През целия си живот 17 жени на 100 000 ще се разболеят от рак на яйчника. Вероятността това да стане напредва с възрастта. Близки роднини – майка и/или сестра увеличават риска близо 3 пъти спрямо останалото население.Съществува наследствен рак на яйчника, главно дължащ се на генни мутации BRCA1 и BRCA2

    Има ли профилактика на кистите и рака?  

Всички състояния водещи до покой на яйчника профилактират появата на кисти и тумори. Това са бременността и кърменето. Факт е, че ракът на яйчника, както и този на матката е по-рядък в страни с голяма раждаемост. Факт е също, че жени приемали по-продължително противозачатъчни таблетки боледуват по-рядко от кисти и рак на яйчника. Обяснението трябва да се търси в аналогията с физиологичните състояния даващи покой на яйчниците.

    Има ли начин за ранна диагностика и скрининг на злокачествените заболявания на яйчника?

За съжаление това е все още открит въпрос пред днешната медицина. Опитвани са комбинации от трансвагинална ехография и изследване на туморни маркери, но до момента няма ясно доказана полза по отношение на ранното откриване и още по-важно – по отношение намаляване на смъртността от рак на яйчника.