Ретроперитонеален тумор (лапаротомия)

Последно обновена на 14 Септември 2014
Създадена на 14 Септември 2014
Посещения: 5448

Ретроперитонеалните тумори не са от най-често срещаните новообразувания. Една трета от тях са саркоми и не представляват пряк обект на гинекологичната хирургия. Въпреки това, когато са тазово разположени, ретроперитонеалните тумори могат да създадат диференциално –диагностични проблеми и отличаването им от яйчников тумор, а понякога и от миома, изисква използването на множество образни техники. Лечението е оперативно, но не винаги е лесно да се постигнат чисти резекционни линии. Най-чести са локалните рецидиви и засягането на коремната кухина, като в 90% от случаите на починали от ретроперитонеални саркоми има данни за локален рецидив. Той може да се наблюдава отвъд петата, дори десетата година след резекцията. Най-често срещани като хистологичен тип са липосаркомите (41%). Те имат малко по-добра прогноза и по-ниска честота на далечни метастази (7%), което оправдава по-агресивния хирургически подход към тях, включително и повторни операции при локални рецидиви.

По-долу е представен случай на 56 годишна жена в менопауза с бързо развил се тумор в малкия таз, до степен притискане на уретрата към симфизата налагащо поставяне на катетър за осигуряване дренажа на пикочния мехур. Насочващата диагноза, с която пациентката беше изпратена за консултация бе тумор на яйчника, но след извършените ултразвукови изследвания и компютърен томограф, яйчниковият произход на формацията се постави под съмнение. При пробната лапаротомия беше установен ретроперитонеален тумор, който се екстрипира, като се извърши тотална хистеректомия с аднексите. Хистологичното изследване установи миксоиден липосарком.

Linkedin