АГ специалист

Общество

медицина, здравеопазване, политика

АГ специалист

За пациентите

Теми и въпроси от акушерството и гинекологията, представени на достъпен език.

АГ специалист

За специалистите

Новини, проучвания, публикации и коментари

Миома на матката

ImageМиомата е най-честия тумор на матката. Въпреки че самата дума тумор звучи страшно и в обществото се използва като синоним на рак, миомата практически няма нищо общо с това заболяване. Според някои проучвания миома може да бъде открита в до 40% от жените на възраст над 35 години. Много от тях нямат оплаквания и вероятно никога няма да разберат за наличието и.

Какви са най-честите оплаквания при пациентки с миома?

Миомата често предизвиква по-обилни и продължителни менструации, неправилни кръвотечения или болка, не рядко обаче при по-слаби жени първият симптом е подуване на долната част на корема. Анемия предизвикана от честата и повишена загуба на кръв също може да бъде първи симптом. Някои определени форми на миома могат да предизвикват повтарящи се аборти, ролята на миомата в безплодието при жената по принцип се надценява.

В каква възрастова група се среща миомата?

Миомата по правило се наблюдава при жените с менструация. Тъй като в повечето случаи е зависим от хормоните тумор, след спиране на менструацията (поради липса на яйчникови хормони след менопаузата или при приложение на лекарства) миомата може да намали (понякога значително) обема си.

При кои жени се наблюдава?

На практика в момента медицината не може да отговори защо точно определена жена има миома, а друга не. Ясна е връзката с наследствеността – често се наблюдава в майка и дъщеря, сестри, но това не е абсолютно.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата може да се постави при профилактичен преглед или такъв в следствие на оплаквания на пациента. Често обикновения гинекологичен преглед ориентира лекаря в достатъчна степен. Ехографията (ултразвуково изследване) показва прецизно размера на матката, възлите, тяхното положение. Тъй като миомата заедно с матката, от където произхожда в повечето случаи са представени като една цяла формация, за нуждите на проследяването големината и се сравнява с големината на бременна матка в съответната седмица / месец. За това при преглед пациентката може да чуе например, че „миомата е с големина на двумесечна бременност”.

Има ли разлика между миома и миомен възел?

Миомата може да бъде представена като един голям възел или множество по-малки.

Трябва ли всяка жена с миома да се лекува?

Категорично не. Много лекари не предприемат никакви действия при пациентки без оплаквания.

Кога трябва да се лекува?

snimka 1На лечение подлежат жените с оплаквания – с болки, кървене, значително нарастване (в много страни за такова се приема големина на тумора над 3 месечна бременност – или 12 гестационни седмици).  Най-голямата миома , която съм виждал беше достигнала тегло 23кг. и застрашаваше живота на пациентката (снимката в дясно)
.

Какви са възможностите за лечение?

Единственото 100% сигурно лечение е оперативното отстраняване на матката - чрез коремен достъп, през влагалището или лапароскопски. В много случаи обаче това не е необходимо – може да се отстрани само миомния възел или възли – обикновено се прави при жени желаещи да забременеят или когато пациентката иска да запази матката си. В определен процент от случаите след такава съхраняваща матката операция може да се наблюдават повторно миомни възли. Отстраняването на миомния възел може да се направи с операция при отворен корем, с лапароскоп или с хистероскоп (при възли под маточната лигавица). При лапароскопското отстраняване на миомата, за да бъде извадена през малките отвори на коремната стена (0,5-1см) се налага тя да бъде раздробена на парченца (морселация). Тази техника не се приема единодушно от всички, защото макар и незначителен,  винаги съществува риск предполагаемия доброкачествен тумор да се окаже злокачествен и раздробяването да благоприятства  разпространението на болистта. Сравнително по-нов метод е емболизацията на маточните артерии. Казано опростено в кръвоносните съдове на пациентката се вкарва специална сонда достигаща до артерията, която храни миомата. В нея се инжектира вещество, което я запушва. По такъв начин храненето спира и миомата се „умъртвява” Успехът е около 90%. Друг още по-нов метод е унищожаването на миомата с помощта на фокусиран ултразвук. Изисква специална техника и от 2012г. започна да се прилага и у нас. Поради краткото време на използване е рано да се говори за трайните му резултати. Методът не е подходящ за всички случаи. Особено ако има съмнение в доброкачествеността на тумора.

Съществуват лекарства, които могат да „свият” значително размерите на миомата. Те предизвикват изкуствена менопауза понижавайки значително половите хормони. Приложението им води до странични явления, което ограничава продължителността на техния прием. След спирането на лечението вероятността миомата да възвърне размерите си е голяма. За това те са подходящи само за подготовка за оперативно лечение на големи миоми при млади жени целящо запазване на матката. От няколко години в България е регистриран улипристал ацетат -  лекарство, специално показано за лечение на миоми.  Смисълът от прилагането му винаги трябва да се обсъжда с гинеколог.

Трябва ли при оперативно отстраняване на матката за миома да се отстраняват и яйчниците?

Логиката „да махнем всичко, за да няма повече проблеми, така и така сме отворили корема” е несъстоятелна. Наличието на менструация е белег за запазена яйчникова функция. Отстраняването на яйчниците води до всички негативни състояния наблюдавани в менопаузата, при това по-бързо и по-тежко. Вероятността пациентката да се разболее от рак на яйчника е многократно по-малка от вероятността да получи счупване в следствие на остеопороза, или съдово заболяване с не по-малка смъртност от рака. Профилактичното отстраняване на яйчниците може да се дискутира единствено при по-възрастните пациентки, особено при съмнение за злокачествено заболяване.

Може ли с билки да се „стопи” миомата?

Това се твърди за много от т.нар. натурални продукти. До момента не ми е известно сериозно проучване подкрепящи подобни твърдения. От личния ми опит по-скоро съм склонен да мисля, че става въпрос за естествено намаляване на размера на миомата в климакса, грешки при диагностиката или неточни измервания. Как ще се развие дадена миома – дали ще се уголеми или намалее практически е невъзможно да се каже, за това фактът, че определена миома е намаляла при прием на дадена билка сам по себе си не е доказателство за ефективност.

Миомата може ли да се изроди в злокачествено новообразувание?

Маточният сарком – злокачественото новообразувание на матката е много рядко заболяване – от 0,5 до 3,3 случая на 100 000 жени. Имайки предвид голямата честото на доброкачествения тумор – миомата и рядкото срещане на злокачествения вариант – саркома, може да се каже, че практически миомата не се изражда. Предложението за оперативно лечение с цел да се предотврати злокачествено израждане е несъстоятелно от медицинска гледна точка. Освен естествено ако вида на миомата при преглед не събуди подозрения относно доброкачествения характер на тумора.

Трябва ли при жени с миома да се извършва специален контрол?

Въпреки че много колеги съветват пациентките да посещават гинеколог на 6 месеца за контрол, при отсъствието на симптоми едва ли интервали на по-малко от 1 година са оправдани. Измерването на миомата може да се направи по време на рутинния профилактичен преглед с вземане на цитонамазка, който трябва да се извършва ежегодно.

Може ли да се забременее с миома?

Да, това е възможно. Миомата може да се приеме за причина за безплодие само след щателно елиминиране на всички останали причини.

Какво е отношението на миомата към бременността?

Някои форми на миома могат да са причина за спонтанни аборти – това са миомите намиращи се непосредствено под лигавицата на матката. По принцип е трудно да се предскаже как ще се развие миомата през бременността. Най –често през първите 3 месеца тя нараства. Противно на широко разпространеното мнение, включително на колеги, че през бременността миомата винаги расте, проучванията показват, че това се наблюдава в по-малко от половината случаи. Не рядко дори има намаление на размера, особено във втората част на бременността. В повечето случаи е възможно бременността да завърши успешно, но могат да се наблюдават и сериозни усложнения, зависи от конкретния случай. Отстраняване на миомни възли по време на бременност или раждане (с цезарово сечение), макар и възможно е рисковано поради опасност от силно кръвотечение. Медицинското прекъсване на желана бременност с довода, че първо трябва да се отстрани миомата и след това жената да забременее е груба грешка.

Linkedin