Битката във въздуха временно я губим, братя и сестри. „След аварийното кацане: Проверяват черната кутия на медицинския хеликоптер“ . Машината остава на земята. Не се притесняваме. Други хеликоптери ще дойдат скоро. Кога обаче ще дойдат хора, дето не усвояват, а инвестират качествено парите от Европа – това не се наемаме да предскажем.

На земята битките обаче продължават. Фондация получила анонимно писмо, засягащо Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ, „в което страхът, безнадеждността и отчаянието се усещат във всяка дума“ –  написали на ФБ страницата си.  И подали сигнали към МЗ, ИАМН, болницата… и до медиите, както си му е реда. Ние прочетохме въпросното писмо. Лоши работи в него. Нехуманно, непрофесионално отношение. Клиниката направо плаче за закриване, щом така работи. Ама не усетихме това, дето от фондацията са усетили. И знаете ли защо? Заради анонимността. Ще кажете – хората ги е страх, за това си крият името. Малко вероятно.  Толкова информация за състояние, оплаквания, курсове терапии, прегледи, лечения и консултации – всеки веднага ще се сети за кой пациент иде реч (стига да има такъв де). Респективно коя е майката на детето. От какъв зор да се крие, още повече накрая казва, че вече се лекуват в друга болница с „истински лекари, сестри и санитари“? Странно, не ли? Признаваме, имаме известно предубеждение към такива сигнали.  Може би знаете, били сме директор на голяма болница. Обаче промяната довя за кратко една фармацевтка на министерския пост. Тя ни спука от проверки точно по подобен анонимен сигнал. В него се обясняваше какъв невероятен негодник сме. Проверките нищо вярно не откриха. Ама сигналът  свърши работата, попаднал, а бе направо покълнал на благодатната фармацевтична почва. Дойде дюшеш на Сербезова да изпълни поставената задача. Та за това имаме резерви, когато някой отстоява граждански позиции без да застава с името си. Виж, ако се отстояват други позиции и цели – одобряваме и насърчаваме. Действа, изпитано е, помага.

Не знаем кое е истина за въпросната клиника, кое  лъжа. Само забелязваме, че много фондации почнаха да кръжат над нея. „Спор в детската онкохематология влиза в СОС“.  Колега с академична титла се обърнала към общината, щото от там финансирали организация, която  подтиквала родители да водят съдебни дела срещу клиниката. Самата организация  била ситуирана точно до клиниката и действала агресивно в набирането на материал.  Обаче имало и добра фондация, дето от клиниката си я харесвали. Анонимното писмо, споменато по-горе, пък идва от трета фондация, дето и тя се бори за място под слънцето и иска да е фактор….

Много сложно е станало. Преди години беше просто. Искаш  да продаваш повече лекарства, но имаш проблем да го кажеш открито? Създаваш / финансираш пациентска организация, дето от сутрин до вечер почва да тръби по медиите, как точно това лекарство трябва да се осигури на българския пациент, щото иначе -  геноцид. И лекарството има-няма пари се осигурява. После някои болници се усетиха и те си завъдиха пациентски организации / фондации. Бойците на юридическия фронт също не стояха със скръстени ръце – някак по-възвишено звучи да защитаваш права от името на организация, вместо просто да предлагаш адвокатски услуги. Бизнеса се разраства по-бързо, да не говорим за влиянието. Замислихме се - ще е добре в Националната класификация на професиите и длъжностите да се въведе професия „Защитник на пациентите“. Колко хора си изкарват вече хляба с това, къде с фондации, къде с пациентски организации. Университетите, чиято бройка расте в обратна пропорционалност  на тази  на населението, с радост ще въведат бакалавърски и магистърски програми по защита на пациентите, не ли? Като казахме за класификатора на професиите – знаете ли, че там има специално обособена позиция за лекар -хомеопат? Код 2230. А за шарлатан няма. Несправедливостта е навсякъде.  

„Концентрация: Шест болници с по над 100 млн. лв. приходи от НЗОК“. Три от тях са частни, три – държавни. Всяка една има оборот равен на този използван от цели три области в страната. А в някои области частните болници изпреварвали сериозно по приходи държавните. Лечебните заведения били концентрирани в пет града в страната, а съответните области генерирали 70% от разходите на касата за болнична помощ. Ние не сме изненадани и имаме обяснение. След услужливото решение на Конституционния съд броят на стомилионниците е нормално да расте. Тази година очакваме да е още по-голям. Концентрацията в големите градове също е разбираема – там е населението (платежоспособно), там е работната ръка. Самото концентриране на дейност в големи лечебни заведения е естествен процес. Обаче не разбираме какво спъва частните болници да изместят тотално държавните от челото, че и въобще от списъка? От десетилетие законодателната власт ревностно отстоява възможността им да оперират в  по-благоприятни условия, полага усилия нищо да не пречи на бизнес моделите им на развитие,  а изпълнителната пък, опитва да съсипва с каквото може собствените държавни. Една от доказано успешните форми за унищожаване на държавна структура е чрез  ръководството ѝ – например за директор да се постави доказано негодна, но иначе угодна фигура. Не си мислете, че подобни решения се вземат на  административно или чисто политическо ниво. Чували сме за поне един собственик на частна верига болници, който директно посочва(ше) кои хора да бъдат поставяни в бордове на директорите на държавни болници. Та знаейки това разположение на сили и възможности наистина сме изненадан от слабия пърформанс на частния сектор в лицето на неговите флагмани.

„“Да! За живот!'' или ''Да! За пари!'': Как за 3 месеца се стопиха 430 хил. лв. за популяризиране на донорството“. Две публикации в сайт ни потапят в благородната дейност на Изпълнителна агенция медицински одит (ИАМН). Преди години по неизвестни нам причини Агенцията за трансплантации беше вкарана в иначе създадената за проверки структура. Лично ние винаги сме си представяли, че осветяването на сгради, пускането на балони, мотошествия, концерти  и подобни безспорно ключови дейности за развитие на донорството и трансплантациите са доброволни и безвъзмездни актове на извършителите им. Ама се оказва, че май не е така. Имало си бюджет за харчене.  Обаче искрено се изненадахме, че „Психолог-хипнолог, бивша "зелена барета" от Италия организира обучение за български координатори по донорство и трансплантолози“. 358 871,34 лв. платени за четири дни онлайн курс може да ви се сторят множко, ама няма да сте прави. Фирмата организатор на обучението била от Италия. Разгледахме лично сайта ѝ, да имаме инфо от първа ръка. Открихме курс на тема „Правилно използване на верижния трион“. Първо се уплашихме, че на това са учили нашите трансплантолози. Което даже за закоравялата ни лекарска душа идва зловещо.  Но после се успокоихме – курсът бил за дърводобив. Има и за селско стопанство, и за безработни. За трансплантации нищо не открихме. След публикациите Здравното министерство започнало проверка на проверяващите.

„Нов проект за телемедицина в Бургас“. Кметът предложил, а общинският съвет одобрил предложението. На лица с увреждания и възрастни хора ще се предоставят дистанционни услуги – телекеър. Там вече направиха пилотен проект – „умни гривни“ за самотно живеещи възрастни хора и страдащи от деменция . Гривните имат SOS бутон, измерват пулса, сатурацията, телесната температура и кръвното налягане. Жизнените показатели се измерват 6 пъти в денонощие, като контактен 24-часов център  следи за промяната им и при нужда ще сезира близки или служители на патронажа. Ние  може да изкажем пълното си одобрение на такива инициативи. Съжаляваме само, че не виждаме подобни проекти на национално ниво, с национално финансиране и план за развитие. Звучат ни по-смислено от прегледи в пощенските станции и други велики идеи, но това е субективно наше мнение.

Да погледнем какво става по света. Новият брой на The Lancet започва с редакторска статия озаглавена: „Раковите регистри: основата на глобалните грижи за рака“ . С гордост установяваме, че България е спомената в материала: „… бъдещето на българския Национален раков регистърът е несигурно след оттеглянето на държавното финансиране...“ Ние не сме съгласни с такова негативно изявление. Нищо несигурно в бъдещето на регистъра не виждаме. Бъдещето в същност е настояще. Той е затрит.

Статия в JAMA Surgery показва, че малко стрес на хирургичния екип в началото на операцията може да има благотворен ефект за крайния резултат. Проучването е правено в четири университетски болници в Лион, Франция. Ние мисля сме доста по-напред от французите. За отлични резултати у нас здравната система осигурява перманентен стрес – преди, по време и след операцията.

Моля без силен смях, като прочетете последната новина. Споделяме я само за подобряване на настроението. „НЗОК със сертификат за борба с корупцията“. Според документа до 08.12.2027г. трябва да сме спокойни, че „борбата с подкупването“ (както пише в сертификата) е осигурена. Доволни сме. Ама да вземат тези в Народното събрание да прочетат, как се правят нещата. Писна ни да слушаме за съдебни реформи, промени в Конституция, върховенства на закона и разни комисии. Всичко е толкова просто – всеки депутат, министър, прокурор и съдия да се сертифицира по ISO 37001:2016! Има кой да издава документи, бюджета ще плати за сертификатите. Може и за cash back да остане. Проблемите са решени! Ех, твърде рано преустанови дейността си „Коректна фирма“. Щяхме да минем по-тънко с тях……