Умишлено не писахме последните седмици, за да не ви разсейваме от целта, която ни обедини като нация – търсенето на черната пантера. Но явно родното Неси няма да го бъде, нито Шуменското плато ще добие известността на Лох Нес. За това да се върнем към реалността. А там, на здравеопасния фронт, не е като да няма нищо ново.
„За трети път: Млади лекари и медицински специалисти излязоха на протест за по-високи заплати“. Действието се разигра пред заключените врати на здравното министерство, от където предвидливо пуснаха Позиция, обясняваща как не са в позиция да решават исканията на колегите. Което принципно е така. Ама не баш. Щото законите и наредбите могат да се променят. И за това я има позицията здравен министър. Обаче тия младите доста нахални излязоха. Обявиха кръгла маса в Меката на българската демокрация – Народното събрание. За 2 юли. И тук, абсолютно тактически издържано, по всички правила на военното изкуство, последва изпреварваща атака от страна на Здравна комисия. Бе определено заседание на привидно заспалата структура ден по-рано. Резултатът го знаете: „Тошко Йорданов прати младите лекари в Сицилия, щял да внесе от чужбина за 500 долара“. И настана една… Ние, макар и да обичаме дописките, не се включихме в оплюването на злощастния депутат. Стояхме си като редник в окопите и само гледахме кой какви ги пише. Отбелязахме хора, за които сме убедени, че мислят същото, да се възмущават люто. Какво да ви кажем. Винаги сме предпочитали цапнатите в устата пред скритите лимонки. Че беше гаф голям, спор няма. Последва извинение, което лично ние намираме за правилно. Но в същност цялата история ни зарадва и беше много полезна. Щото без нея никой нямаше да пише за студентско – специализантските неволи, а така някак се получи медийна вратичка колегите поне да си излеят мъката. После дойде кръглата маса. Класирахме се за нея, явно сме се сторили интересен на част от тези млади хора и взеха, та ни поканиха . Ама бяхме разочарован. Щото масата се оказа правоъгълна. Тази форма не дава равни права за изява, за това уставно оставихме главнокомандващите да говорят, а ние – да слушаме. То май само един главнокомандващ усетихме да има на масата. Обаче най-силно впечатление ни направи пацифисткото поведение на опозицията. Нищо, че тя се предвождаше от истински генерал и друг лидер, прясно озовал се самостоятелен владелец на армията от продължаващи промяната войни. Хубаво нещо е мирното съвместно съществуване, спор няма. Носи ползи на всички. Като цяло резултатът от масата беше добър, всичко се изясни, поставиха се срокове. Май само две неща не се уточниха: и лекарите специализанти и сестрите по 150% от средната брутна заплата ли ще вземат като основна, щото едните не искат да паднат надолу, а другите им е съвестно да се качат на горе. И втората малка подробност – дали въобще нещо ще стане. Разбира се, както винаги обясненията бяха, че няма пари. Обаче трябваше само ден, за да дойде решението. От най-висока глава. „Борисов: За да има пари за лекарите, българите да почиват у нас, а не в Гърция“. Ние сме абсолютно съгласен. В същност от години не сме ходил в южната ни съседка, обаче Албена не пропускаме. И тази година ще е така, воден от едничкото желание да се осигурят средства за колегите. Кажете го на г-н Борисов тези, дето тайно ни четете и явно се въртите около него.
Сега, може да сте останали с усещането, че във всички битки някак отсъства здравното министерство и твърде пасивно наблюдава ситуацията. Обаче да ви кажем – ще сгрешите. Там здраво се работи. А където се работи – резултатите не закъсняват. Извадиха за обществено обсъждане „Проект на наредба за медицинската помощ от разстояние“. Отдавна нормативен акт не ни е радвал така, както ни зарадва тази наредба. Издържана е до последната си буква по екзистенциалния на всяка администрация въпрос – „защо трябва да е просто, като може да е сложно?“ Хареса ни и скромността на авторите, твърдящи в мотивите си от девет страници, че с петте страници наредба не се променя административната тежест. А тя тежестта си е като за Карлос Насар. Влезе ли в сила, всеки който ще иска да си общува с пациенти дистанционно да забрави Healee, дори Viber и подобни архаични методи за комуникация. Самият процес е доста интересен – за да получи медицинска помощ от разстояние, пациентът трябва да даде писмено информирано съгласие. Ние си го преставаме така: пациентът идва при нас, носи ни писменото си съгласие на ръка, след което бързо се отдалечава, щото нали, помощта ще е от разстояние… Лекарят също не стои със скръстени ръце. Той тича в помещението, от където ще осъществява помощта от разстояние, понеже само там ще ги има необходимите и изброени в наредбата техники - компютър с периферни устройства, непрекъснато захранване с минимална автономност 30 минути и пр. За всичко си има посочени срокове – 10 минути, 60 минути…Не се изкушавайте да си мислите, че това е някаква нова форма на хаос. Помислено е за реда. Наредбата предвижда лечебните заведения да предоставят достатъчен брой медицински специалисти, които ще работят по график за оказване на медицинска помощ от разстояние, предоставен в НЗИС. Което е добре за персонала, щото ще може предполагаме електронно и дистанционно на пациента да му се изписва – „в обедна почивка сме“, или да се остави бележка – примерно - „До НАП съм. Връщам се след малко“. Изпипана работа, казвам ви. Е, намериха се злонамерени хора, дето не им харесала наредбата. Мария Шаркова написала, че проектът „е меко казано скандален и заплашва да унищожи тази така важна за осъществяването на правото на достъпна медицинска помощ“. Обаче пропуска огромните възможности, които се откриват от създаването на „центрове за медицинска помощ от разстояние“. На всеки такъв център може да му се назначи началник, той да има заместник, евентуално секретарка – нали някой ще трябва да пише графиците. Скрит социален ефект, ама кой да ти го зачете…. Стискаме палци наредбата да се приеме. Ако и вие, като нас сте въодушевени – пращайте положителни становища до МЗ, времето за обсъждане е до 28.07.2025г.
Мисля, че вече забравихте скандалите около домовете за стари хора. Така и трябва – всяко чудо за три дни. Който си направил ПиАр, направил. Ние предложения за промени и подобрения не сме очаквал. Даже се изненадахме, когато д-р Москов един обед изскочи от радиото и даде такива : „Д-р Петър Москов: Да се задължат болници за активно лечение да имат отделение за грижа за възрастни хора“. Сигурно ръководството на болницата, където работи, много се е зарадвало на идеята да бъде задължено да разкрие старчески дом. Ние, въпреки необятната ни фантазия, не можахме да си представим такива структури в „Пирогов“, „Св. Георги“ и пр. Само ни стана странно, че бяха пропуснати „Софиямед“, „Аджибадем“ и останалите частни заведения, дето предполагам също с охота чакат да бъдат задължени. Иначе, както винаги, съвсем правилно и логично звучеше, че след като в общинските болници има празни легла, те могат да станат старчески домове. Само дето забрави да каже кой ще плаща сметката и в какъв размер. Ние, като по-семпъл човек винаги сме предполагали, че ако се намерят пари за тази дейност, много преди общинските и държавни болници да са разбрали, ще изникнат като гъби старчески домове. Ама може да не сме прав.
Добри вести от фронта: „За първи път у нас оперираха рак на гърдата с робот: Пациентката е платила само импланта“ Новината беше тиражирана масово. Ние понеже гледаме да следим медицината, знаем, че такива неща са правени и се правят по света. А когато излезе нова технология, винаги ни и интересна преценката – до колко тя е по-добра от съществуващите методи на лечение и на каква цена става туй нещо. Щото да ви кажем, с робот вероятно може да си изрежете и ноктите с по-добър естетичен ефект, от колкото ако го направите с нокторезачка. Ама ще ви вземе много повечко време и мнооооооого повечко пари. И за да не сме умозрителен по тема, където не сме компетентен, помолихме специализирана програма за медицински изкуствен интелект да ни осветли до колко роботизираната хирургия на гърда е икономически ефективна. Отговорът беше, че може да е ефективна там, където се разполага с големи финансови ресурси и се оперират много пациенти, за да може високите разходи да оправдаят потенциалните ползи. Но това не било универсално и зависи от местната здравна икономика. Е, нашата икономика е известна къде е – на опашката сме. Което обаче не би попречило да видим евентуален опит в близко време тоз тип операция да бъде покрита от НЗОК. Ние най-обичаме на гол тумбак чифте пищови да слагаме. Иначе в рамките на развитието на науката и поддържането на световно ниво в академични центрове – поздравяваме колегите за работата им и успеха, разбираем за всеки лекар.
Ако искате да получите бърза картинка на регионалните битки, то достатъчно е само да поместим някои заглавия от последните две седмици. Те достатъчно добре говорят за ситуацията и ние ги оставяме като позитивен финал, без повече коментари: „Дървеници налазиха спешния център във Видин“; „Затварят детското отделение в Берковица“; „Обучават безработни за парамедици“; „Магазинерка и шивачка на изпит за сестра и акушерка“; „АГ отделението в Перник пред временно затваряне“. Грешка. Последното не е новина. Просто дежурно заглавие.
