Ракът на маточната шийка е сериозно заболяване налагащо  тежко оперативно лечение,  лъчетерапия или комбинация от двете.  Последиците за здравето и живота на пациентките са значителни. За щастие изясняването на механизмите, по които се развива този вид рак в последните години ни дадоха нови възможности за установяваме отклоненията, които предшестват болестта. Така тя може да бъде избегната, като рисковите случаи се откриват и лекуват много преди същинското заболяване да се е развило. От десетилетия като метод за „пресяване“  (скрининг) се използва вземането на цитонамазка при гинекологичен преглед. Традиционният съвет е това да се прави ежегодно за всяка жена, която има или е имала полови контакти.  И наистина,  данните от страни, в които се провеждат подобни профилактични  изследвания недвусмислено доказват, че случаите на рак на маточната  шийка намаляват, поради простата причина, че жените биват „улавяни“ и излекувани в още предраковия стадий ( медицинският термин е дисплазия). Обратно – в почти всички случаи на пациентки,  достигнали до лечение на напреднал рак става въпрос за жени, които не са посещавали гинеколог   в течение на години, дори десетилетия.
Разкриването на връзката на заболяването с човешките папиломни вируси (HPV) и появата на тестове за тяхното откриване промениха  значително традиционните препоръки за ежегоден скрининг.  Комбинацията от цитонамазка и изследване на HPV предлага нови, много по-дълги интервали, на които жените трябва да бъдат изследвани. Изключително интересно е скорошно голямо проучване от Холандия,  според което при нормална цитонамазка  и отрицателен тест за HPV интервалът между изследванията  може да бъде удължен над 5 години, без да се компрометира сигурността за пациентките. 

Под климактериум у жената се разбира съвкупността от промени в организма и, дължащи се на спиране на яйчниковата функция. Известно е, че основната роля на яйчниците е да отделят яцеклетки, като този процес се придружава с производството на хормони, които са твърде важни за множество системи на организма. С годините тези процеси намаляват, като накрая се прекратяват напълно. Външно този период, обикновено траещ няколко години, се изразява с нередовни менструации, които накрая спират.  За  менопауза говорим, когато жената е нямала над 12 месеца менструация.
Средната възраст за настъпване на менопауза е 50-51 години и е относително постоянна през годините, като се движи в широки индивидуални граници. При някои жени менопауза може да настъпи на 41г. възраст, при други - на 57. Зависи от генетичните фактори, като известно значение има и социално-икономическия статус на индивида. Жени с по-висок такъв като цяло имат по-късна менопауза. Преди 40г. възраст менопаузата е преждевременна и обикновено е израз на някакво болестно състояние, а не на естествен процес. Тъй като продължителността на живота се удължава както у нас, така и в световен мащаб, броят на жените в менопауза непрекъснато се увеличава, което е свързано и с увеличаване на заболяванията и състоянията свързани с менопаузата.

Как се диагностицира климактериума?
Възрастта и оплакванията са напълно достатъчни за поставяне на диагнозата в огромния процент от случаи.

Смъкването на половите органи (гениталии) при жената се нарича с медицинския термин десцензус. Когато смъкването е пълно и влагалището и матката излизат изцяло пред външните полови органи наричаме състоянието пролапс, или изпадане. Често се използва и термина частичен пролапс, който е равен на десцензус, когато матката или влагалището не са излезли напълно на вън. От тези кратки терминологични уточнения става ясно, че смъкването бива различни степени (обикновено се разделя на три), като в най-тежкия случай говорим за пълно изпадане.

Ракът на маточната шийка е сред най-често срещаните злокачествени заболявания при жената. По данни на Националния раков регистър 7% от новооткритите случаи на рак са именно такива, като тенденцията за последните 30 години у нас е броят им да нараства. В световен мащаб ежегодно се разболяват 500 000 жени, 80% от които живеят в развиващите се страни.

При човека оплождането на яйцеклетката от сперматозоида се извършва в маточната тръба, т.е. бременността възниква извън матката. Едва няколко дни по-късно, вече оплодената яйцеклетка бива придвижена в маточната кухина, където е естественото място за нейното развитие и износване на бременността. Ако това не се случи и бременността продължи на друго място, това вече представлява извънматочна (или ектопична) бременност.