Има някои преимущества да си бивш от управлението. Например да споделиш неща от работата, което не винаги е възможно, когато участваш активно в процесите. Е, разбира се човек трябва да запази определена лоялност към хората, с които е бил заедно, за това избягвам да коментирам личности и техните действия. Съвсем спокойно обаче мога да споделя, защо дадена идея не се е реализирала. Още повече, ако виждам темата отново да става актуална и се представя като възлова цел.
„Ще работя медицината да се върне в здравните заведения и в болниците, като търговията постепенно, но сигурно да й отстъпва място. Не виждам никакъв проблем държавните болници, които са под ръководството на МЗ, да престанат да бъдат търговски дружества“
Това е едно от първите изявления на новия здравен министър, което фигурира под №3 в десетте приоритета на д-р Москов.
През 2010г. трябваше в спешен порядък да се представи визията на новия екип в здравното министерство за развитието на сектора. Това стана чрез приета от Министерски съвет Концепция за по-добро здравеопазване, където бяха изложени идеите за функциониране на системата на всичките и нивав близък и средносрочен план. В частта за болничната помощ, между други по-челно представени предложения, беше написано „Промяна във формата на регистрация на болниците с доминиращо участие на държавата от търговски на публични дружества и подобряване на ефективността на тяхното управление“
Защо го предложихме това? Вероятно със същите добри намерения, с които днес д-р Москов го предлага отново. Конкретно желаехме да се изгради един гръбнак на болничното здравеопазване, където държавните болници по-ефективно и прозрачно да провеждат политиката на държавата, бидейки по-близо до Закона за лечебните заведения, от колкото до Търговския закон. Тогава все още вярвах, че държавата може и има воля за добри решения.
Защо болниците не престанаха да бъдат търговски дружества?
По няколко причини. На първо място бяха дълговете им - малко под 300 милиона лева. Каквато и процедура да измислехме, тези пари трябваше да се осигурят при едно преобразуване. Не сме комунисти и не обмисляхме национализация. Днес дълговете на болниците са над 400 милиона, което прави желанието за промяна в статута им още по-сложно. На второ място – не останах доволен от нито един от предлаганите от юристите варианти за пререгистрация. Дълги и сложни действия, за каквито нямаше условия и готовност. Между другото, наследих задвижена процедура по пререгистрация на болниците, след поредната промяна в Закона за лечебните заведения, която сама по себе си внасяше достатъчен смут в системата. И накрая – може би най-важното. Вероятните ползи не оправдаваха енергията и средствата, които щяха да бъдат вложени. Други действия в сектора можеха да имат много по-голям ефект за изгонване на търговията от болниците, от колкото изгонването на болниците от търговския закон. Защото, нямаме разминаване с вижданията на сегашния министър по отношение на търговията в храма.
Но защо търговията е приоритетна над медицината? Със сигурност мога да кажа, че не регистрацията по Търговския закон на болниците в основата на проблема, тя по-скоро е външен белег на една калпаво замислена и твърдоглаво бранена концепция за псевдопазарни взаимоотношения между доставчиците на здравни услуги. Въздигането в култ и балканската интерпретация на принципа „парите следват пациента“ е една от изходните точки. Защото тя директно води до повече пациенти. Всеки обича парите и ако веригата е опростена до пациенти -пари, ясно е, че пациенти ще се намерят. Още повече, че парите са гарантирано налични в единствената НЗОК и всеки, който построи болница може автоматично да предяви претенции за тяхното усвояване. От там на сетне единствената задача на болниците е да отчитат повече пациенти. И болниците го правят, дори непрекъснато се отварят нови, напук на всякакви приказки, как здравеопазването ни било недофинансирано. От появата на НЗОК до днес броят на хоспитализациите се е увеличил двойно и показва стабилен ръст на нарастване всяка година, при намаляващо население в държавата! Как ще „изловим болничните шашкъни“, когато системата ги промотира, стимулира, че даже награждава? Какво са клиничните пътеки? Това са болничните магистрали за бюрократизиране на здравеопазването, убиване на медицината и точене на средства. Рай за „шашкъните“. Безсмислено е за пореден път да се аргументирам, защо това е така, правих го многократно докато бях в министерството. Точно за това решихме да наблегнем НЕ на изваждането на болниците от Търговския закон, което щеше да бъде чиста козметика, на фона на истинските проблеми, а на преструктуриране на болничния сектор, на въвеждане на конкуренция между болниците за сключване на договор с НЗОК, на регулацията при високотехнологичните и ултраскъпи дейности, които се покриват с публични средства, на здравната карта, на изхвърлянето на вредоносните клинични пътеки и заменянето им с ДСГ, на електронното здравеопазване. И като споменах електронното здравеопазване, да развенчая още един мит – че то ще намали разходите и ще промени коренно системата. Още по-малко, ако някой си го представя сведено до притежание на лична електронна карта в джоба. Но това е друга тема, която ще следя с особен интерес като „бивш“ посветил доста време на нея.
Та да се върна към търговията. 15 години цялата система я налага на работещите в нея. А тя не им е вътрешно присъща. Никой не записва медицина и не учи 10 години защото иска да е търговец. Друга е мотивацията и слава Богу, има все още хора, които я запазват. Ама трябва да им се помогне чрез промяна на статуквото.За това желая успех в начинанията на уважаемия д-р Москов. Един поглед от негова страна върху успехите и провалите на дългата плеяда негови предшественица само може да му е от полза в това отношение.
