Има нещо, което покрай пандемията Ковид 19 ме човърка от година.
Става въпрос за едно лошо заболяване от моята специалност – рака на маточната шийка. Общо около 16 000 жени у нас са с такава диагноза, новопоявилите се случаи са около 800-900 годишно, смъртността е два пъти по-висока от тази в Европа и расте, за разлика от другите държави. Намираме се на трето място след Молдова и Румъния по смъртност. Това са официални данни взети от национална програма. Числата може и да се окажат доста по-неприятни, защото знаете какво е състоянието на онкологичната регистрация у нас. Веднъж стигнали до инвазивен рак, жените имат шансове или с голяма хирургия или с лъчелечение/химиотерапия, или с всичко заедно, но с цената на определена инвалидизация, която може да е тежка. Всичко това освен с човешки трагедии е свързано с много средства за диагностика, лечение, временна или трайна нетрудоспособност. Пак според Националната програма загубите от преждевременната смърт на жена на 42 години са най-малко 288 000 лева за държавата ни.
Какво може да се направи?
Ами всичко.
Това коварно заболяване е напълно предотвратимо.
То се развива бавно в началото, което го прави лесно за ранна диагностика и ефективно лечение. Защо у нас ранното откриване не се случва е тема, която ще оставя за друг път. Но има още нещо, преди ранното откриване, с което може да се попречи да се стигне до това заболяване.
ВАКСИНАЦИЯ.
Ракът на мотаната шийка в огромния процент от случаите се причинява от вируси. И срещу тях има ваксини, при това вече добре проучени (антиваксърите да си спестят възражението „експериментална течност“). У нас са налични повече от десетилетие.
В началото ваксинацията тръгнаха плахо (2013 г. - 23,83 %), за да стигнем до… 2, 68% при 12 годишните и 0,75% при 13 годишните две години по-късно. Само за информация – в 11 страни в Европа покритието надвишава 75%! Пълна мизерия у нас. Защо? Антиваксъри, неадекватни министерски реакции, нечетящи лекари. Достатъчно като обяснение, нали?
Сега имаме поредната Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка. До 2024г. Там има хубави неща: политическа воля, лидерство, консенсус, интензивна информационна кампания, обучение и мотивиране на общопрактикуващите лекари, ефективно управление, мониторинг, сформиране на Национален координационен съвет, усъвършенстване на механизма, предприемане на дейности, семинари, здрави медиатори, НПО и т.н.
Но реално нищо не се променя.
Как да очакваме тогава, че нещо ще се подобри с ваксинацията? А ако не се подобри нещо с ваксинацията, как ще спрем този вирус да причинява рак? Как ако не намалим случаите на рак, ще спасим повече човешки животи?
И ето предложението ми.
Работих в болница, където бяхме едни от първите започнали да ваксинираме срещу Ковид 19. Онкологична болница се грижеше хора да бъдат предпазени от заразно заболяване.
А защо в онкологична болница да не може да се предлага ваксинация за предпазване на хора от онкологично заболяване? Защо множество лечебни заведения да не могат да го правят? Днес имаме цялата инфраструктура, при това тествана в реални условия. Нека се даде възможност на онкологичните центрове, на педиатричните клиники, на гинеколози, на педиатри да правят ваксинации на подрастващите, да консултират, да водят информационни кампании, да са част от процеса на промотиране на ваксинациите. Не виждам причина защо всичко трябва да бъде ограничавано до общопрактикуващите лекари и цялото очакване за неслучващата се кампания да пада само върху тях. Най-малкото, което може да се опита, е да се сформират пилотни центрове и се оцени какъв интерес и резултат ще има.
Да, лидерство, съвет, мониторинг и пр. са хубави думи, но съвсем не достатъчни нещо да се промени. Трябват три прости неща:
- Решение ( в компетенциите на МЗ да предложи нормативна регламентация и механизъм )
- Финансиране (трябва да има стимул за тези, които поставят и регистрират ваксините – финансовата изгода е доказана, човешката – няма цена)
- Система за on line регистрация и проверка на ваксинационен статус (такава вече беше разработена заради пандемията)
Не знам дали това ще бъде възприето, но до тогава бих се обърнал към хората, натоварени със задачата да ваксинират подрастващите. Скъпи колеги, когато майките на 12-13 годишните момиченца се интересуват от ваксина срещу HPV, не ги препращайте да питат гинеколог за мнение, а веднага я правете, стига да няма противопоказания в момента. И да, даже Мангъров подкрепя тази ваксинация.
