Близо 45% от ражданията  в България към момента стават чрез цезарово сечение. Един от проблемите, за които малко се говори, е отражението на абдоминалното родоразрешение върху последващите бременности.  От множество проучвания  е известно, че placenta praevia и  placenta accreta (с всичките и форми) се наблюдават по-често при жени с предшестващо цезарово сечение. Според  мета анализ на Faiz and Ananth*  вероятността за placenta praevia след абдоминално родоразрешение се увеличава с 2,6 пъти. Silver and associates** определят вероятност от 1,3% за placenta praevia след 1 цезарово сечение, но след 6 рискът става 3,4%, което почти 10 пъти над средната честота, считана за 0,4%.  Съвсем логично е, с оглед високия процент цезарови сечения, да очакваме в бъдеще значително покачване на тази патология у нас.

И наистина, личните ми впечатления са точно такива – случаите на предлежаща и/или врастнала плацента се увеличават.  Всеки акушер- гинеколог  знае добре какви са рисковете от подобно състояние и трудностите, с които може да се сблъска в операционната поради обилното и неспиращо кървене. В тежките случаи се прибягва до хистеректомия, въпреки че съществуват техники, които могат да се опитат преди прибягване към последната възможност.

Точно за това  представям един лесен и по мое мнение ефективен метод, които винаги си заслужава да бъде опитан в случаите на placenta praevia – паралелни вертикални шевове.  Техниката е публикувана от  Yuh-Ming Hwu, Chie-Pein Chen, Hung-Sheng Chen, Tsung-Hsien Sub***. На кратко представлява пришиване на предната част на долния утеринен сегмент за задната стена на матката с помощта на два шева. Технически се извършва като се отпрепарира пикочния мехур достатъчно ниско, след екстракцията на плода и плацентата се поставят два симетрични шева, всеки започващ от предната маточна стена,  няколко см под разреза за хистеротомията (2-3см над края на маточното шийка). Конеца първо преминава през цялата предна маточна стена, после захваща задната маточна стена през почти цялата и дебелина (без да преминава серозата) и накрая преминава от вътре на вън пак през предната маточна стена, излизайки на 2 см под хистеротомията и над мястото на вход на конеца. Пристягайки двата подобни конеца се получава частично облитериране на долния маточен сегмент, което спира дифузното кървене от ложето на плацентата. Страховете от задръжка на лохии не се потвърждават в практиката. Кръвта има място за изтичане между шевовете, а използването на резорбируем материал и бързата инволуция на матката в постпартума улесняват разхлабването на лигатурите и гарантират дренажа.
Видеото показва основните моменти на операцията – цезарово сечение при жена с предходно такова и наличие на тотална плацента превия. Обърнете внимание на високото разположение на пикочния мехур, изискващо отделянето му по остър начин (честа находка след предшестващо цезарово сечение). Самата плацента освен предлежаща се оказа и сравнително здраво свързана с долния маточен сегмент. Вижда се дифузното кървене от плацентарното ложе, което намалява драстично  след завързването на двата вертикални шева.

Ултразвуковото изследване на четвърти ден след раждането потвърждава липсата на хематометра, следоперативния период протече гладко и без особености.

*Faiz AS, Ananth CV. Etiology and risk factors for placenta previa: an overview and metaanalysis
of observational studies. J Matern Fetal Neonatal Med. 2003;13(3):175–90.

** Silver RM, Landon MB, Rouse DJ, et al: Maternal morbidity associated with
multiple repeat cesarean deliveries. Obstet Gynecol 107:1226, 2006

***BJOG: an International Journal of Obstetrics and Gynaecology
October 2005, Vol. 112, pp. 1420–1423
DOI: 10.1111/ j.1471-0528.2005.00666.x