Какво (не)трябва да прави родилката през първия период на раждането?
Веднъж започнало раждането, добре е родилката да спре да приема храна и течности. Причината е, че от една страна често се появяват гадене и повръщане, а от друга – никога не се знае, дали няма да се наложи спешно оперативно раждане – ситуация, при която за безопасността на анестезията (упойката) е необходимо жената да е на празен стомах.
През първия период жената може да се движи или да лежи в зависимост от нейните предпочитания. Свободния режим по мое мнение е по-удачен от „заковаването” на легло на жената.
Защо се прави клизма?
У нас това се извършва традиционно с постъпване в родилното заведение. Има за цел да почисти дебелото черво за предотвратяване или по-малко излизане на изпражнения през втория период на раждането (при напъните). Има страни, в които това не се прави рутинно, което показва, че не е от толкова важно значение.
Кога се пука мехура?
Околоплодният мехур се пука спонтанно или с инструмент от лекаря. Идеалния случай е това да стане, когато са се установили добри контракции, раждането и в ход и има разширение от поне 3 см. При такива условия отварянето на околоплодния мехур по правило може да скъси малко втория период, без това да е от изключително голямо значение. Веднъж отворен мехура – връщане на зад няма и раждането трябва да завърши. Затова ако стане по-рано, след определен период на изчакване, при липса на спонтанно появили се контракции, те трябва да се предизвикат. Сред населението тази ситуация се нарича „сухо раждане” и обикновено е по-неприятна за пациентките поради по-дългия престой и честата необходимост от включване на система за стимулация.
Как се намалява болката?
През първия период могат да се използват различни техники, общото, между които е, че се прилагат само след наистина започнало раждане (наличие на ефективни контракции). Обезболяващи могат да се правят мускулно или венозно, ефектът им е частичен и имат ограничение в дозата и времето на приложение, като не се забравя, че лекарствата преминава и у плода. За обезболяване могат да се вдишват определени газове, но най-доброто е използването на епидурална анестезия (поставяне на упойка около гръбначния мозък). Извършва се от лекар анестезиолог, който трябва да е на разположение през целия процес на раждането. Възможно е в резултат на подобна анестезия да се забавят някои моменти от раждането (не рядко се случва обаче да се скъсят!), но контролът на болката е много по-успешен от всички останали методи. Направена в подходящия момент епидурална аналгезия позволява на жената да запази възможността за движения, без да изпитва болка. През втория и третия период на раждането – правенето на разрези и последващото им зашиване може почти напълно да се обезболи с местно поставяне на упойка – извършва се с едно или няколко убождания с игла.
Изключително важно е, когато говорим за болката при раждане да отбележим голямото значение на психиката. Многократно съм се убеждавал, че жени, които познават лекаря, който им води раждането и му имат доверие понасят много по-лесно болките и евентуални манипулации. Обратно предварително стресирани пациентки реагират болезнено при обикновен преглед или дори при докосване с памук.
Съществуват различни „екзотични” методи – акопунктура, раждане във вода и пр., с които се твърди, че болката се намалява. Аз лично нямам опит с тях. Дали наистина е така или и тук става въпрос за психогенно модифициране на болката остава открита за дискусии тема.
Може ли бременната да бъде натискана по корема при раждането?
Това е известна от миналото техника (прийом на Кристелер) . Прилага се при нужда във втория период, непосредствено преди раждането. Възможно е лекарят или акушерката да я използват в точно определен момент, но натискът трябва да е дозиран и синхронен с маточната контракция. Юнашкото „скачане” по корема на жената не е добър атестат за водещите раждането. В такива случаи по-добре е да се преоцени поведението и да се потърси причина за ненапредването на раждането, при необходимост може да се използва вакуум екстрактор или форцепс.
Кога се използва форцепс/вакуум?
Само при глава намираща се на изхода на таза, когато плодът е с достатъчни размери, за да премине, но поради някакви причини (най често слаби напъни) това не става. Въпреки че идеята главата на бебето да бъде хваната с метални щипки (форцепс) звучи ужасяващо на родителите, добре наложения форцепс при правилно подбрани показания е елегантна и ефикасна техника имаща своето място в съвременното акушерство (използването й има тенденция да спада). Още по-лесен метод е използването на вакуум, с който се подпомагат напъните на жената и слизането на главата на бебето. Най-често тези техники се използват, когато раждането трябва да бъде завършено бързо - например спад на тоновете на плода, подсказващо страдание.
Винаги ли трябва да се прави епизиотомия?
Не. Това най-често се налага при първескини, но може да се направи и при многораждали. Възможно е първескиня да роди без разкъсвания и без необходимост от разрези (епизиотомия / перинеотомия). Лекаря преценява как да постъпи и в крайна сметка решението му зависи от разтегливостта на тъканите (перинеум), големината на бебето и самото напредване на раждането.
Може ли да се роди нормално при седалищно предлежание?
Абсолютно да. Седалищното предлежание се среща в около 7% от бременностите на термин. Основния проблем при него е, че най-голямата част на бебето – главата, която минава най-трудно през родилните пътища, се ражда последна. При това веднъж излязло тялото до нивото на гръдния кош, раждането трябва да се завърши бързо – в рамките на няколко минути. Това налага добра предварителна преценка за очакваното тегло на плода от една страна и за размерите на таза на жената от друга. Особено добра трябва да е преценката при раждащи за първи път. Като цяло рисковете от появата на неочаквани усложнения при седалищно раждане са по-големи от тези при главично, за това то не се причислява в групата на напълно нормалните раждания. Лекарят водещ подобно раждане трябва да има добър практически опит – нещо, което ще става все по-важно при условията на ниска раждаемост и увеличаващ се процент на цезаровите сечения по желание. С оглед на всичко това вземането на решението за начина на раждане трябва да става след подробен разговор между лекаря и родилката, като се вземе предвид в максимална степен нейното желание.
По-добре ли е да родя със секцио?
Жените искат да раждат с цезарово сечение основно поради две причини: Да не изпитват болка и за да е максимално щадящо раждането за бебето. По време на операцията наистина не се изпитва болка, но в един момент действието на упойката свършва и остава следоперативния период, който няма как да не е свързан с дискомфорт. Докато при нормалното раждане жената обикновено става и се обслужва сама на втория час, при оперативното раздвижването и е най-често след 24 часа, а за започване на самостоятелно обслужване трябват дни. Така че, доводът за болката е относителен, още повече че днес съществуват епидуралната анестезия и всички останали форми на обезболяване. Много дискутабилно е също, дали всяко цезарово сечение е по-щадящо за плода. Личното ми мнение, подкрепено с някои проучвания е, че при липса на медицински показания цезаровото сечение няма преимущества за бебето, дори обратно – рязкото изваждане от корема на плода, без да е минало през механизмите на родилния процес може да има определени неблагоприятни последици за новороденото в първите часови и дни. Допълнителна информация, която жените трябва да знаят, преди те самите да пожелаят раждане със секцио е, че майчината смъртност при оперативно раждане и три пъти по-висока от тази при нормално, при това данните са от световен мащаб. Наистина в днешно време майчината смъртност е рядкост, но все пак тези данни трябва да се имат предвид. За съжаление първичния избор за оперативно раждане се поощрява необосновано от някои колеги, водени от различни причини, често нямащи нищо общо с медицината. Личната ми позиция е винаги, когато е възможно и безопасно да предлагам на жените раждане по естествените механизми. В случай на отклонения от нормата и заплаха за плода или майката – лесно може да се пристъпи към цезарово сечение. Знаейки всичко това пациентката може да направи своя избор, приемайки всички положителни и отрицателни страни на решението си.
