Как започва раждането и кога трябва да се постъпи в болница беше разгледано тук. В този материал ще научите за самото протичане на раждането - през какви периоди преминава.
Условно ражданията могат да бъдат разделени на нормални (т.е. такива, при които жената ражда през естествените родилни пътища, първо излиза главата на плода) и оперативни (с помощта на някаква операция – цезарово сечение, форцепс)
Ражданията при седалищно предлежание (когато бебето излиза със седалището първо) са по същество нормални, но поради някои особености, за които става въпрос в следващия материал е удачно да се отделят в отделна група. Дали едно раждане ще протече по естествените механизми или ще се наложи някаква намеса от страна на лекаря в голямото мнозинство от случаите не може да се каже категорично предварително. Абсолютно непрофесионално е при здрави жени още в началото или средата на бременността да им се внушава, че ще трябва да родят с операция.
Акушерите разделят нормалното раждане на три периода:
Първи период – през него се получава разширението на маточната шийка. Той е най-продължителен и обхваща времето от започване на истинското раждане (обикновено при разширение 2-3 см) до пълно такова (10см) Самото разширение се определя с преглед. Освен него лекаря преценява положението на маточната шийка – дали е „центрирана” или е насочена към гърба, дали е изгладена или не, запазен ли е околоплодния мехур и позицията на предлежащата част (главата на бебето) Всичко това дава информация за хода на раждането, която е особено показателна при сравняване във времето на резултата от два прегледа от един и същи лекар. Периодът се характеризира с ритмични и болезнени маточни контракции достигащи до 3-4 на всеки 10 минути. Най-важния въпрос за родилките – колко време още ми остава до раждането може да се изчисли, като се знае, че при първораждащи разширението след 3см напредва с около 1см на час, а при вече раждали с около 1,5см/час. Това разбира се условно, защото определени фактори могат да ускорят раждането, а други да го забавят. Въпреки това подобни изчисления са полезни и на лекаря в ориентацията дали раждането се развива нормално. Освен периодичните прегледи с цел установяване как върви разширението (на около 2 часа) през този период се следи честотата на маточните контракции, силата им и най-важното – честотата на детската сърдечна дейност. Последния показател е важен индикатор за добро състояние на плода или за евентуална заплаха. За оценка на всичко това се използва мониторен запис правен с апарат наречен кардиотокограф – той регистрира сърдечната честота, силата и продължителността на контракциите. При необходимост се правят допълнителни изследвания.
Вторият период - започва с постигане на пълно разширени до самото раждане на плода. През него се появяват напъните – родилката има чувството, че трябва да отиде в тоалетната да се изходи. Причината е притискането на дебелото черво от предлежащата част. Продължителността на този период е около 30 -40 минути за първескини, при многораждалите много по-кратко. Родилката се поставя на родилното легло и активно трябва да се напъва по време на контракции. Обикновено при всяка контракция тя прави по 2-3 напъна. След което „почива” до следващата контракция. Слушат се детските тонове, за преценка на състоянието на плода. Непосредствено преди самото раждане може да се наложи да се направи малък разрез (епизиотомия) целящ предпазване от по-големи разкъсвания и улесняване излизането на плода. След раждането бебето се поставя на масичка между краката на жената или на корема и, там то се почиства от секрети в устата и носа, пъпната връв се срязва.
Третия период - включва времето от раждането на плода до раждането на плацентата и околоплодните ципи. Отлепянето на плацентата и последващото и раждане изискват кратко време (около 5- 10 мин) То може да се скъси с прилагане на медикаменти свиващи матката (окситоцин, метергин). Раждането на плацентата не е болезнено и става спонтанно или с минимална помощ от страна на лекаря и/или напън от страна на родилката. Желанието точно в този период бързо да се приключи често е източник на ненужни усложнения като кървене, задържане на плацентата или ципите, атония (отпускане на матката). При подобни ситуации може да се наложи ръчно и с инструменти отстраняване на плацентата или спиране на кървенето. Често в този период при родилките се получават студени тръпки и разтрисане, което те не могат волево да контролират. Това състояние изчезва от само себе си и не представлява някакво усложнение. След раждане на плацентата се прави оглед на меките родилни пътища за евентуални разкъсвания. Ако такива се открият или е правен някакъв разрез, те се зашиват. Родилките проявяват особен интерес към броя на „вътрешните” и „външни” шевове, които са им поставени. Това едва ли е от голямо значение, защото сравнително големи епизиотомии могат да бъдат зашити с един или два продължителни шева. През следващите няколко часа (обикновено 2) родилката трябва да е под наблюдение с цел ранно установяване на усложнения, най-честото, от които е кървенето. То може да бъде много обилно и опасно. След преминаване на този период жената се превежда в съответното родилно отделение.
