Ракът на млечната жлеза е най-честото злокачествено новообразувание при жените. Според Българския Национален Раков Регистър за 2004г. 23,5% от всички случаи на злокачествени новообразувания при тях са се падали на него. За сравнение през същата година случаите на рак на маточната шийка са представлявали 7,3%, на маточното тяло 7,9%, а на яйчниците – 5,8%. Както в световен мащаб, така и у нас се наблюдава бавна, но трайна тенденция за повишаване честотата на това заболяване.

Вероятността за поява на рак на гърдата се увеличава с възрастта, като 80% от случаите се диагностицират при жени над 50г. възраст. Пак за 2004г. у нас са открити само два случая във възрастовия интервал 20-24г., докато при 55-59 годишните броят им е бил 485. В същност най-много случаи се откриват между 50 и 70 годишна възраст, което е основание в повечето страни имащи профилактични програми за ранно откриване на заболяването усилията да бъдат насочени точно към тази част от населението.

В Европа най-често се среща в западните държави, а най-рядко в Румъния и Латвия. България спада по-скоро към страните с по-ниска честота на заболяването. До колко това е реален резултат или израз на недостатъчна диагностика и/или неточна статистика може да се дискутира.

Въпреки че ракът на гърдата се среща все по-често, в развитите държави наблюдаваме намаление на смъртността. Например във Великобритания за периода 1989 -2006г. смъртността се е понижила с 34%. Това доказва ефективността както на ранното откриване, така и на новите методи на лечение.

    От какво се причинява рака на гърдата?

До сега няма установен точно определен причинител. Проучванията показват, че повечето случаи се дължат на нарушения (мутации) в гени на клетки от тъканите на гърдата, които се появяват през жизнения цикъл на индивида. Значително в по-малка степен става въпрос за унаследени гени, които предразполагат към поява на заболяването – например BRCA1и BRCA2. Въпреки че липсва една единствена причина, която да обяснява развитието на заболяването, днес знаем кои са рисковите фактори за появата му.

    Рискови фактори

• Възраст. Както вече стана въпрос, с напредване на възрастта рискът се увеличава. В България честотата между 20-24г. е 0,8 на 100 000, но на 65-69г. стига до 202 на 100 000.

• Брой раждания и продължителност на кърменето. По-големият брой раждания и по-продължителното кърмене намаляват риска от рак на млечната жлеза и обратно

• Ранна поява на менструация и късното и спиране (менопауза). И двата фактора увеличават риска

• Възраст при първо раждане. Колкото по-късно роди жената, толкова рискът е по-голям. Смята се, че той се увеличава с около 3% за всяка година.

• Прием на хормоно-заместваща терапия (ХЗТ). Рискът се увеличава с продължителността на приемане – от почти незначителен при жени използвали ХЗТ за 1-2г. до отчетлив след пет и повече години (над 2 пъти увеличен риск при приема от 10г.).

• Противозъчатъчни таблетки. Нямат отношение, макар че има и публикации, в които се твърди, че се наблюдава съвсем незначително увеличение на риска, предимно по време на приема им (не повече от 5 случая на 100 000 жени, които ги използват). След спиране на приема им и този незначителен риск изчезва.

• Наднормено тегло. Жените със затлъстяване са с повишен риск

• Физическа активност. Има предпазващ ефект, застоялия живот – обратно.

• Някои храни и напитки. Консумацията на алкохол увеличава риска. Подобен ефект може да има и повишения прием на мазнини от животински произход, без да е доказано със сигурност.

• Йонизиращата радиация. Рентгеновите снимки с диагностична цел имат малък ефект. Далеч по-значителен е той при жени подложени на облъчване поради друго злокачествено заболяване.

• Социален статус. Обратно на други тумори, рака на млечната жлеза се среща по-често при жени с по-висок социален статус. Обяснението вероятно трябва да се търси в начина им на живот (раждания, кърмене, храна, ХЗТ и т.н.)

• Доброкачествени тумори на млечната жлеза. Най-честият от тях е фиброаденома. Той няма връзка с рака на гърдата, следователно не трябва да се разглежда като рисков фактор. Единичните кисти на гърдата по правило са доброкачествени и не представляват рисков фактор. Не рядко срещаните множествени кисти на гърдата при жени в третото или четвърто десетилетие от живота може да се разглеждат като фактор увеличаващ съвсем леко риска от поява заболяването. У нас често се поставя диагнозата мастопатия, без да съществуват точни и единни критерии за нея. Това я прави доста неясна по отношение на риска от рак на гърдата и не рядко плаши ненужно пациентките. Когато е правена биопсия (взета частица тъкан и изследвана под микроскоп), ако се установи атипична хиперплазия, рискът се увеличава от 2 до 5 пъти.

• Наследственост. Жена със заболял близък роднина (майка или сестра) има два пъти повишен риск от развитие на рак на гърдата. При наличие на двама или повече преки родственици, рискът се увеличава допълнително (до 5-6 пъти). В малък процент (2-5% от всички случаи) ракът на млечната жлеза се причинява от гени предавани по наследство. Носителите на такива гени (BRCA 1и 2, както и някои новооткрити гени) имат висока вероятност да развият заболяването през живота си (50-80%) Установяването на това носителство и определянето на риска е скъпа техника, която не се предлага рутинно у нас. Въпреки това то е възможно да се направи на строго определени лица (с изразена наследствена обремененост).

• При жена с открит случай на рак на гърдата съществува от 2 до 6 пъти увеличен риск от поява на нов тумор, дори пациентката да се смята за клинично оздравяла.

    Симптоми

У нас най-често първият симптом е уплътнение (бучка), която жените откриват сами или при лекарски преглед. До колкото в страната ни липсва профилактична програма включваща периодично правене на мамографии, това изследване по-рядко става повод за откриване на рак на гърдата при жени без оплаквания.

Друг симптом е появата на болка точно в определен участък на млечната жлеза. Тя няма връзка с менструалния цикъл (за разлика от изключително честите двустранни болки и напрежение в гърдите преди менструация, които като цяло са безобидни). Промяна в големината и формата на гърдата, оток, зачервяване на кожата или нейното уплътнение, хлътване на зърното или кожата, поява на секреция, особено с примес на кръв и то само от едната гърда са оплаквания, зад които може да се крие рак. Понякога първият симптом са подути лимфни възли под мишницата, преди още първичния тумор да е предизвикал оплаквания.

Още:

причини, рискови фактори и симптоми >> ранна диагноза и скрининг >> потвърждаване на диагнозата и лечение