В повечето страни имащи програма за скрининг чрез мамография възрастовата група, към която е насочена е 50-70 години. Дебатът дали скринингът да не започва от 40г. възраст и на какъв интервал да се извършва (година, две или три) не е от вчера, но опасенията, че масовото изследване на жените в групата 40-49г може да причини повече вреда, от колкото полза винаги са били реални. Като вредни ефекти се отчитат фалшиво положителните резултати, ненужните биопсии (които също могат да бъдат фалшиво положителни), излагане на радиация, болка стрес – въобще ятрогенизация.

Днес се приема, че скриниране на жените между 40-49г. възраст може да намали смъртността, но също така е известно че, около половината от жените в тази група за период от 10 години ще имат една фалшиво положителна мамография изискваща допълнително уточнение, а при 5% ще се наложи извършване на биопсия. Тогава остава въпросът – при кои жени скрининговата мамография ще бъде по-полезна, отколкото вредна?
Отговор в тази насока получаваме от две скорошни публикации в Annals of Internal Medicine. Първата е мата-анализ според който наличието на изключително плътна жлезна тъкан или роднина от първа степен с рак на гърдата увеличават повече от два пъти риска в конкретния индивид спрямо останалата популация. Предходна биопсия на гърдата, хетерогенно плътни гърди, роднина от втора степен увеличават риска 1,5-2 пъти. С 1-1,5 пъти пък е увеличен риска при използващите орални контрацептивни, нулипаритет, първо раждане след 30г. възраст.
Според второто проучване, където са използвани математически модели, скрининговата мамография при жени 40-49г имащи 1,5-2 пъти по-висок риск от цялата популация съотношението вреда/полза е подобно на това при възрастовата група 50-74г. По-честият интервал от две години води до малки ползи. Така в заключение може да се каже, че при жени имащи два пъти повишен риск от развитие на карцином (определен на база фамилна анамнеза, статус,  прием на контрацептиви и т.н.), започване на скриниг от 40г. възраст с мамография на всеки две години носи повече полза, от колкото потенциални вреди. Проучванията подсказват, че би следвало да се върви към нов по-персонализиран и базиран на риска подход. Фокусирането върху плътността на гърдите и анамнезата за роднини със заболяване е вероятно най-удачния начин за практическо индивидуализиране на възрастта от която да се предлага скринингова мамография.

Ann Intern Med. 2012;156:609-617, 635-648, 662-663