Дейности, консултации, услуги

14. 04. 15
публикувано от: Super User
Създадена на 15 Април 2014
Посещения: 86777

Лапароскопията е метод, с който се оглежда коремната кухина и извършват  операции на органите в нея, без да се отваря с разрез на коремната стена. Гинеколозите я използват за оценка на състоянието или лечение на заболяванията на яйчниците, маточните тръби и матката, които са разположени изцяло или в значителна степен в коремната кухина. Лапароскопските операции често се наричат безкръвни, въпреки че това не е съвсем точно, тъй като определена кръвозагуба (обикновено незначителна ) съществува. По-точното им название е минимално инвазивни.

 

Каква е техниката?

Пациентката е под обща анестезия (упойка). Обикновено през малък разрез през пъпа (около 1см) се поставя уреда (лапароскоп) към който има монтирана камера. С него се осветява вътрешната част на корема и се наблюдават органите. За да има достатъчно пространство за оглед и работа в коремната кухина се поддържа определено налягане чрез контролирано вкарване на въглероден двуокис. При нужда през допълнителни отвори, най-често два или три в долната част на корема (по около 5 мм.), могат да се въведат различни инструменти, с които да се извърши необходимата операция. Броят и разположението на поставените инструменти зависи от вида на операцията и конкретната необходимост. Възможно е  през влагалището също се поставя инструмент, служещ за промяна в положението на матката или изпълването и с течност. След края на манипулацията отвърстията на кожата се затварят най-често само с по един конец, като оставащите белезите са минимални или почти не съществуват.

В какви случаи се използва?

Все повече оперативни интервенции се извършват чрез лапароскопия. Първоначално методът е използван само за поставяне на диагноза, но днес с него могат да се извършват множество операции – отстраняване на  кисти на яйчниците, извънматочна бременност, отстраняване на миомни възли със запазване на матката, отстраняване на матката (хистеректомия) с или без яйчниците при доброкачествени или злокачествени заболявания, извършване на  лимфни дисекции, операции при ендометриоза, смъкване на матката и влагалището,  абдоминален серклаж при бременност и др.  Въпреки че минимално инвазивните ендоскопски техники намират все повече приложения, включително и при  онкологични заболявания, не всички случаи са подходящи за използването им. Например при рак на маточното тяло (ендометриума) лапароскопската хистеректомия с лимфна дисекция дава същите резултати по отношение на излекуването както отворените операции, но с много по-бързо възстановяване за пациентите. При рак на маточната шийка обаче, въпреки че лапароскопски операцията е възможна, резултатите  по отношение излекуването за сега показват преимущество на отворените операции

Кога се прави? Каква е подготовката?

Лапароскопска операция може да бъде направена по спешност (например при извънматочна бременност или кръвотечение от спукана киста на яйчника), но повечето интервенции се планират предварително. В такъв случай предния ден се назначават препарати намаляващи раздуването на червата. За диагностични цели най-добре е лапароскопията да е планирана в първата част на цикъла, след менструация, при сигурност, че няма бременност

Как се изваждат отстранените тъкани или органи от коремната кухина, щом имаме толкова малки оперативни отвори?

В някои случаи, например при хистеректомия, отстраняването се извършва през влагалището, което в последствие се зашива. В други случаи, когато материалите са по-големи от диаметъра на отворите е възможно да се направи малък разрез на коремната стена – 2-3см, през който да се извадят. Отстраняването на големи миомни възли  става със специален уред – морселатор, който ги раздробява на малки части и така те биват извадени от тялото. В последния случай е изключително важно да има сигурност, че няма злокачествено новообразувание, където методът не може да се използва поради риск от разсейване на туморни клетки. Какъвто и метод на изваждане от тялото да се използва обикновено материалите се поставят предварително в някакъв сак, в който си раздробяват, или с който се изваждат на вън.

Какъв е болничния престой?

Лапароскопските операции се отличават не просто с минимални белези по тялото. При тях възстановяването е изключително бързо. В много от случаите от чисто медицинска гледна точка е напълно възможно пациентката да бъде изписана още в деня на манипулацията. За това се използва термина еднодневна хирургия. Към момента болниците работещи с НЗОК са задължени да спазват минимален болничен престой за различните заболявания, за това пациентите трябва да останат определен брой дни в зависимост от клиничната пътека, по която са лекувани.


Има ли рискове, странични ефекти и усложнения от лапароскопията?


Както повечето дейности в медицината рискове винаги съществуват, още повече, че говорим за инвазивна процедура (при която макар и минимално има нарушаване на естествените обвивки на организма). Не се колебайте да дискутирате с вашия лекар всичко, което ви интересува. Във всеки конкретен случай той ще ви обясни възможните предимствата или недостатъци на използвания метод.

 

click-to-consult

 

14. 04. 04
публикувано от: Super User
Създадена на 04 Април 2014
Посещения: 144001

 

abrasio2Абразио (abrasio probatoria, abrasion residuorum) е една от най-честите малки гинекологични операции. Известна е също под името кюретаж, идващо от името на инструмента с който се извършва – кюрета. Абразиото представлява „остъргване“ на лигавицата на маточната кухина с цел да се вземе тъкан за изследване или да се отстрани болестно изменение. За да достигне инструмента до вътрешността на матката той трябва да премине през канала на маточната шийка, който обикновено е затворен и пропуска свободно единствено инструменти с размер няколко милиметра. За това преди въвеждане на кюретата се налага той да бъде разширен със специални инструменти – дилататори, които се поставят с прогресивно нарастващ диаметър до достигане на необходимото за манипулацията разширение. Тъй като процедурата е болезнена тя се извършва с някакъв вид упойка, най често краткотрайна венозна обща анестезия. Когато се прави с диагностична цел (т.нар. пробно абразио) отделно се взема материал от канала на маточната шийка и отделно от самата маточна кухина. Причината да се прави това е, че злокачествените заболявания на маточната шийка и тези на тялото на матката имат различен модел на развитие и съответно различен подход при лечение (операция).

Пробното абразио най-често се практикува при жени около менопаузата – при неспиращи кръвотечения , или при кървене след менопауза. Освен за поставяне на точната диагноза, в много от случаите то е достатъчно и за лечение – например отстраняване на прекалено дебела лигавица или полипи. Кюретажа е сходен (а понякога и част от) манипулацията за инструментално прекъсване на бременността, която обаче днес се извършва с вакуум кюрета. Когато след спонтанен аборт или след прекъсване на бременността по желание има остатъци в матката, които не могат да бъдат изхвърлени се извършва отново абразио (abrasio residuorum).

Алтернатива на класическото абразио е т.нар. „офис“ абразио (ендометриална аспирационна биопсия и т.н.), при което с много тънка кюрета без предварително разширени на маточната шийка се вземат малки проби тъкан от маточната кухина. Офис абразиото не изисква обща упойка и има преимуществото да е бързо. Недостатък е, че полученият материал е малко и не може да се използва за лечение – например да се спре кръвотечение от матката. При определени състояния вместо абразио е по-добре да се извърши хистероскопия. С нея вместо работа на сляпо в маточната кухина всичко се извършва под контрола на зрението чрез инструмент с оптика и с източник на светлина въведен в матката. Операцията е особено подходяща при наличието на полипи и при млади жени, но за разлика от абразиото, изискващо много малък брой инструменти с дълг живот, за хистероскопията са нужни сравнително скъпа апаратура и консумативи.

 

Кюретажа продължава обикновено няколко минути и е относително сигурна манипулация, практикувана ежедневно във всяка гинекологична клиника. Въпреки това тя също носи определени рискове, най-сериозния от които е пробив на матката по време на манипулацията. Това усложнение обаче е изключително рядко. За добрия резултат от манипулацията основно значение имат два фактора - опита на оператора и опита на патолога, който анализира изпратения за изследване материал.

click-to-consult

 

 

14. 04. 04
публикувано от: Super User
Създадена на 04 Април 2014
Посещения: 142635

 

Хистеректомията (hysterеctomia) е операция за отстраняване на матката. Матката е мускулест орган при жената имащ една единствена функция – да износва бременност. За това тя има определено развитие през жизнения цикъл, а при полово зрелия индивид търпи и месечни промени, изразяващи се в подготовка на органа за евентуална бременност. Ако такава не настъпи цикъла започва от начало, като „нулирането“ се проявява с настъпващата менструация. След менопаузата матката загубва функцията си, но чрез връзките си участва в поддръжката на влагалищния свод.

В България ежегодно се извършват около 8000 хистеректомии.

Причините да се наложи отстраняване на матката са различни. Най-честата от тях е миомата – широко разпространен доброкачествен тумор, изискващ лечение когато достигне определени размери, или води до оплаквания, които не могат да бъдат лекувани успешно по друг начин. Хистеректомия поради миома най-често се извършва при жени между 40 - 50г. възраст, нежелаещи повече бременности. След менопаузата причините за отстраняване на матката обикновено се свързват с наличието на злокачествено заболяване – най-често от които е карцином на ендометриума (рак на маточната лигавица), но хистеректомия в тази възраст се прави и при други злокачествени заболявания – напр. рак на яйчника. Ракът на маточната шийка е причина за разширени хистеректомии и при по-млади жени, когато предраковите изменения не са установени своевременно чрез профилактични прегледи. Друга честа причина за отстраняване на матката е нейното смъкване или изпадане (пролапс). Засяга най-често жените след менопауза. Важно е обаче да се знае, че само по себе си премахването на матката е доказано рисков фактор за развитие на смъкване на влагалищните стени. Хистеректомията може да бъде извършена по спешност – например при застрашаващо живота кървене след раждане, неподаващо се на лечение с други средства, или при пробив на матката при някаква манипулация. Но най-често операциите се извършват в планов порядък.

В зависимост от начина по който се извършва хистеректомията тя бива абдоминална (през корема), вагинална (през влагалището) и лапароскопска (чрез няколко отвора в коремната стена). Абдоминалната хистеректомия се извършва при злокачествени заболявания и големи тумори. Следоперативното възстановяване при нея е най-бавно. Вагиналната хистеректомия е предпочитано лечение за смъкване на матката, но опитния оператор може да отстрани при определени условия и матка с миома през влагалището. Пациентите понасят много добре вагиналните хистеректомии и възстановяването обикновено е много бързо, при това без да остават никакви белези по тялото от операцията. У нас за разлика от практиката в много държави вагиналната хистеректомия не е достатъчно популярна и използвана от лекарите. Лапароскопските хистеректомии имат предимството, че пациентът се възстановява много бързо, но изискват специална апаратура и консумативи, за които пациентът обикновено трябва да доплаща. Белезите от нея са минимални – на мястото на отворите за инструменти.

ХистеректомияХистеректомията може да бъде тотална (цялата матка – с шийката) или суправагинална (без маточната шийка). Последната практически няма никакви предимства, а запазвайки шийката остава и рискът от развитие на злокачествено заболяване на нея. Поради това днес почти не се практикува. Освен това хистеректомията може да бъде с аднексите или без. Аднекси (придатъци) се наричат яйчниците и маточните тръби. Отстраняването на яйчниците по време на хистеректомия трябва да се прави само при наличие на злокачествено заболявания или при жени , които от години са в менопауза. За съжаление все още се спекулира със страховете от появата на евентуален рак на яйчника, което се изтъква като причина те да се премахват по време на операции за доброкачествени състояния (напр. миоми) при жени преди и около менопаузата. В същност подобен подход вреди повече на здравето на пациентките, от колкото да ги предпазва от бъдещи заболявания.

Под радикална хистеректомия се разбира такава, при която се отстраняват и значителни части от връзките на матката към тазовите стени, както и част от влагалището. Основно до такива тежки операции се прибягва при жени с рак на маточната шийка, чиито пътища на разпространение се намират в тези структури. Радикалната хистеректомия е известна под името операция на Вертхайм по името на лекаря, разработил техниката при поредица от случаи. Днес степените на радикалност (обширност) са няколко, както и използваните класификации.

Хистеректомията е сравнително голяма гинекологична операция и крие рискове, с които пациентката трябва да се запознае и попълни информирано съгласие. Едни от най-честите усложнения са свързани с кръвозагуба (предимно при радикалните абдоминални хистеректомии), изискваща кръвопреливане. Към по-тежките усложнения се причисляват нараняванията на съседни органи (пикочен мехур, черва, уретери, големи кръвоносни съдове), които за щастие са сравнително редки, особено при „обикновените“ хистеректомии за доброкачествени тумори.

Вагиналната хистеректомия има най-нисък процент усложнения. Също така тя е единствената, която се извършва с регионална анестезия (пациентката не чувства нищо от кръста надолу и не губи съзнание).

Премахването на матката противно на някои по-стари твърдения не влошава сексуалния живот на жената (стига това да не е причинено от основното заболяване).

Възстановяването на организма след операция може да бъде от дни и седмици (при лапароскопските и вагинални хистеректомии) до месеци след радикалните коремни операции.

click-to-consult