Преди много години като участъков акушер-гинеколог попълвахме карти за женска консултация. Там имаше графа – месторабота. Не рядко след въпрос къде работи, наши сънароднички от определен етнос отговаряха: „У социало“ („в социалната служба“ -б.пр.). Въобще не бяха социални работнички. Просто получаваха социални помощи, при това толкова дълго и масово, че бяха възприели това за работа. Тъй де, да ходиш от време на време да се подписваш си е вид труд. Започваме с тези спомени, защото имаме усещането, че нещо подобно се случва с целокупния народ по темата ТЕЛК. Конкретния повод:  „..Жена, дарила черен дроб на дъщеря си, отново е без ТЕЛК“. Национална медия в типичния си стил демонстрира загриженост за хората. Даже в предаването за продуктово позициониране на висши политически длъжности „Защо, господин министър?“ пита от упор здравния такъв.  Отговорът по-скоро приятно ни изненада. В смисъл, че доц. Кирилов не се закани да поправи представяната за несправедливост ситуация, а разсъждава малко по въпроса, до колко определени медицински състояния  намаляват трудоспособността на хората и имат ли те нужда от трайно освидетелстване. Щото ние знаем за много случаи, където дадени  операции, освен безспорно необходимото време за възстановяване от дни и  седмици, пряко сили месеци, стават причини да се ползват с години разни социални придобивки, под рубриката намалена трудоспособност. А такава реално няма. Разбираме ги хората. Доходите не са големи, имали възможност с нещо да си помогнат - пускат документи към ТЕЛК-а. Пък  даже доходите ти да са прилични, да имаш кола за сто бона, що да не се уредиш с пропуск за паркирането ѝ на специалните места? Не вярвате? Отидете на паркинга на който и да е хипермаркет и загледайте  т.нар. хора с  увреждания. Социална държава сме си, това е истината. Е, малко изкривена е тази наша социалност, щото в тарапаната всички да имат ТЕЛК решение, тези, дето баш имат нужда от такова обикновено остават назад или получават компенсация, дето хич не им е адекватна. И сега може би ще ни се разсърдят, като ни четат. Те и другите ще ни се разсърдят, които нито са инвалиди, нито болестта или прекараната операция им пречат да си намерят или си гледат работата. Ама що да го правят, след като държавата плаща, па макар и мизерно?

За това, да няма сърдене, а политиците да могат да покажат загриженост, която медиите да отразят,  викаме да разкрием още ТЕЛК комисии  и ударно да  телкосаме всеки гражданин в държавата. Само по документи, естествено, както напредничаво се работи от известно време. Затваряме темата с няколко заглавия, които няма да коментираме, щото са доволно ясни: „За две години в България се появиха близо половин милион нови инвалиди“; „Всяка четвърта пенсия у нас е инвалидна“; „Хванаха две жени, ощетили държавата с над 100 000 лева с фалшиви ТЕЛК решения“

„Здравната каса има нов управител“. Единственият  кандидат за поста беше избран от управляващото мнозинство, което го издигна. Резултатът от първите му действия, след  разговори с БЛС, е позитивен. На срещата всички са се споразумели да се споразумяват.

Като споменахме касата, да продължим с друго заглавие, дето има връзка с дейността ѝ. „Договорите по изключение продължават“. Знаете, че у нас болниците са премного. В опит бройката им да се контролира, през годините се появиха разни изисквания, без които не могат да сключат договор с касата. Щото частни, държавни, всички на таз софра чакат и от нея зависят. Тоз нискоефективен процес, маскиран с благозвучното обяснение, че така се гарантирало качество на предлаганата услуга, обаче породи проблеми в някои предимно малки населени места, където болниците не можеха да отговорят на изискванията. И пред дилемата между това да няма никаква медицинска помощ или тя да не е баш по изискванията на касата се появи инструмента „договор по изключение“.  Та такива договори, макар и спорно, имат място за лечебниците в дълбоката провинция, дето едва свързват  двата края. Обаче надзорниците на НЗОК дали разрешение за клиника на пъпа на София. Ние си мислихме,  че лечебните заведения в столицата с лопата може да ги ринеш, обаче сигурно сме в грешка. Тъй де, какво са само стотина болници за град с милион и половина население? Ама да не си представяте, че разрешението е за някоя психиатрична клиника? Не, не вярвам да сте толкова наивни. Там пари няма. Онкология. Медицинска онкология. Където са лекарствата, там са ресурсите, там е и разрешителното по изключение.  В същност откриването на клиника по медицинска онкология в лечебно заведение създадено и специализирано за сърдечно - съдови  заболявания показва високата стратегическа мисъл на управляващите здравеопазването. Надяваме се добрият почин да продължи и се мултиплицира. След „Св. Екатерина“ очакваме медицинска онкология да бъде отворена и в „Майчин дом“. А Надзорния съвет на НЗОК може да гласува дейността на клиниката там по изключение да се извършва без никакъв персонал. Само по фактури.

„Психиатри излязоха на протест“ Искали 50% увеличение на заплатите.  Неблагодарни хора се оказват тези работещи в държавните психиатрични болници. Стоп! То май частни няма, безсмислено е да се пояснява, че са  държавни. Не знаем защо не са доволни от предлаганото 5% увеличение. Звучи така щедро. И какво толкова властта се церемони с тях. Като не им харесва, да кандидатстват за работа в други държавни институции, под шапката на други министерства. Има такива, дето дават желаните 50% увеличение. Че и повече. И категорията на труда е друга.

Сигурно като подготовка за първи април някой пусна слуха, че от тази сериозна дата всички рецепти ще се издават само електронно. „Хаос с електронните рецепти от 1 април“ вещае заглавие. Аптекари с ултиматум, лекарите успокояват. „БЛС: Остава хибридният модел за изписване на рецепти“ . Тук няма какво да кажем, освен, че подкрепяме. Новостите трябва да улесняват и подобряват битието. Ние често пишем електронни рецепти и ги пращаме на пациентки по разните мобилни канали. Ама си обичаме и хартийката, щото понякога ни е по-сгодно да я ползваме в кабинета. Пък и остава нещо, с което пациентът да се подсеща за дадените му указания, докато се удивлява как след толкоз години практика сме запазили сносен краснопис.

 „И в Бургас ще има фармацевтичен факултет“. Просветния министър внесъл проект на решение в парламента.  Наглед много добра новина. Поне за Бургас, морето и неговите трудови хора. Обаче се оказва, че ние нямаме никаква нужда от разширяване производството на такива кадри. Щото аптеките у нас са над необходимото, осигуреността е 22% над средното за Европа, самите фармацевти са с 16% повече на брой население спрямо съюза. На всичко отгоре статистиката показва, че не са като общопрактикуващите – сиреч застаряващ вид. Най-много фармацевти има във възрастовата група 31-40 години. Самият съюз на фармацевтите дал негативно становище. „Няма нужда от разкриването на още един фармацевтичен факултет“. Та не е ясен смисъла от откриването на поредната печатница на дипломи. На национално ниво говорим. На индивидуално смисълът е ясен. За някои. 

„БСП искат втори подуправител на НЗОК“. Мъдри хора. Ние отдавна наблюдаваме властовите ешелони и сме отбелязали колко ключова  може да бъде фигурата на заместника. Докато гръмотевиците и амортизиращото медийно фокусиране се концентрират върху първия, все някой трябва да върши добрите дела, за които е пратен на поста, нали? А в касата има много добри дела, които могат да бъдат свършени. Пък и да не забравяме, че днешният втори може да е утрешен първи.

Ако сте лекар, искате бързо да изкарате много пари, но никоя политическа сила не ще да ви издигне поне за подуправител, то решение има. „Градче в Австралия си търси лекар срещу 428 000 долара“ (австралийски $680,277).  Обаче трябва да побързате, че новината се върти поне от две седмици по световните медии. За несгодата да живеете в Куинсланд, на 3 часа път от най-близкия си колега,  ще получите заплата по-висока от тази на министър –председателя на Австралия, 5 седмици годишен отпуск, 3,6 седмици отпуск за професионално развитие, безплатно жилище с четири спални и др. Лечебница е с 6 легла за дневно лечение, операционната маса изглежда по-добре от тези в половината общински болници у нас. Даже имало медицински сестри. Офертата заслужава размисъл, ако обмисляте да дезертирате от здравеопасния фронт.