Ракът на маточното тяло (ендометриума) е най-честото злокачествено заболяване, с което гинеколозите се срещат. Годишно в България се откриват около 1300 нови случая. Най-често заболяването се проявява след менопаузата  – пикът е около 65-70г. възраст. Появата на кървене при такива жени често е първия симптом на болестта  и сигнал, че трябва да се потърси веднага лекарска помощ. До колкото в тази възрастова група никой отдавна не мисли за бременност, то решението да се премахне заболелия орган  чрез операция (хистеректомия) е лесно. В същност правилното лечение е премахване не само на матката, но също на яйчници, маточни тръби, лимфни възли в таза и около големите съдове. Въпреки че, основно засегнати са жените в посочената възраст, рак на маточното тяло се среща макар и по-рядко при млади жени, които имат менструация, а някои от тях и планове за бъдещи бременности. Според статистиката у нас – 1,72% от заболелите са до 40 г. възраст, а тези под 45г. възраст – около 5%. Имайки предвид, че все повече жени отлагат плановете за забременяване за по-късно, както и наблюдаваната тенденция за повишаване на броя на младите хора с наднормено тегло (рисков фактор за този вид рак), вече не е изключителна рядкост да се открият пациентки с рак на маточното тяло, които обаче искат да запазят матката, защото имат планове да раждат. В такива случаи предложението за оперативно лечение  - хистеректомия за тях не е лесно за приемане, защото ги лишава от възможността да забременеят. За щастие днес има възможност при определени случаи отстраняването на матката да бъде избегнато  до завършване на репродуктивните планове.

Защо не е добра идея да си правите такива изследвания с цел скрининг*?
Туморните маркери са молекули или субстанции произвеждани от злокачествени туморни клетки, които ги отделят в кръвната циркулация и там могат да бъдат открити с определени тестове.
Звучи изключително примамливо загрижените за здравето си хора без оплаквания периодично да правят подобни тестове, като по този начин, установявайки повишени стойности на даден туморен маркер, да предприемат своевременно мерки за откриване на определен тип тумор, преди още да са се появили симптомите. Всички знаят, че колкото по-рано бъде диагностицирано едно раково заболяване, толкова по-успешно то може да бъде лекувано. Идеята туморните маркери да се ползват за скрининг* e привлекателна, но уви – към момента очакванията не се покриват от резултати. Защо? За да може да откриваме рано дадено злокачествено заболяване с някакъв тест, той трябва да е чувствителен – в идеалният случай ако тестът е положителен, това да означава, че 100% имаме съответното заболяване. Тестът също трябва да е специфичен - пак в идеалния случай, ако тестът е негативен - то със сигурност да може да се отхвърли точно определено раково заболяване. За съжаление всички туморни маркери са много далеч от подобни стойности. В същност голяма част от туморните маркери освен от злокачествени клетки могат да бъдат произвеждани от доброкачествени тумори, а също и от здрави тъкани при определени състояния. Отделно повечето туморни маркери могат да бъдат увеличени при различни видове рак, а не са свързани с точно определен тип. Рядко в ранните стадии на злокачествено заболяване те имат повишени стойности. Чувствителността им е ниска – нормалните стойности не изключват наличие на злокачествено заболяване. Всичко това ги прави неприложими за масов скриниг, защото повишените стойности не отговарят на въпроса дали даден индивид има раково заболяване, евентуално какъв вид рак, или повишаването е резултат на друго заболяване или моментно състояние на организма. В същото време нормалните стойности от своя страна не отхвърлят наличието на злокачествено заболяване. Изследвайки се за даден туморен маркер, без това де ви е назначено от лекар с ясна цел, рискувате да се озовете в ситуация, в която ще трябва да правите множество допълнителни изследвания, понякога инвазивни и съвсем не безопасни за здравето ви, за да установите защо стойността е такава. Или обратното – да получите фалшиво успокоение, че всичко в организма ви е наред при отрицателна стойности и да не потърсите лекарско мнение навреме.

99% от случаите на рак на маточната шийка се дължат на инфекция от човешки папиломни вируси (HPV). Към момента са известни около 200 щама, като 12 са класирани като причиняващи рак. Има щамове смятани за потенциално причиняващи рак, или други, за които няма подобни доказателства. Папиломните вируси са широко разпространени и инфекцията с тях е много често срещана, но за щастие само при малка част от жените те могат да доведат до рак. Защото имунната система в мнозинството от случаите изчиства вируса от организма – в половината случаи това става в рамките на 6 месеца, а останалите – в рамките на година. Ако изследваме всички млади момичета за зараза с HPV със сигурност ще бъдат открити много случаи (при някои проучвания до 30%), огромното мнозинство от които е въпрос само на няколко месеца да бъдат отрицателни отново за вируса, при това без каквото и да е лечение. Откриване и съобщаване за наличие на онкогенен HPV обаче със сигурност носи стрес и тревога на всяка жена за следващите месеци или година до получаване на отрицателния резултат. По-лошо – в много случаи, то ще стане причина за допълнителни изследвания и лечения, които могат да имат негативен ефект за здравето ѝ. Например – биопсии, „изгаряния“ (деструкции) или изрязвания на части от маточната шийка и свързаните с тях възможни усложнения – кървене, инфекции и пр. Някои манипулации не са безобидна за жени, които искат един ден да родят, защото могат да увеличат риска от загуба на бременността. И на края - изследването за HPV е сравнително скъпо, както и останалите манипулации, до които може да доведе. Естественият ход на продължаващата инфекция с HPV е първо да се получат изменения в клетките на маточната шийка (които могат да се установят с цитонамазка), след това тези изменения да станат видими с колпоскоп, преди да се стигне до инвазивен рак, като процесът обикновено изисква години. Възрастта, в която се среща най-много рак на маточната шийка е около три десетилетия след започване на полови контакти (и момент на инфектиране).

Ракът на маточната шийка е сериозно заболяване налагащо  тежко оперативно лечение,  лъчетерапия или комбинация от двете.  Последиците за здравето и живота на пациентките са значителни. За щастие изясняването на механизмите, по които се развива този вид рак в последните години ни дадоха нови възможности за установяваме отклоненията, които предшестват болестта. Така тя може да бъде избегната, като рисковите случаи се откриват и лекуват много преди същинското заболяване да се е развило. От десетилетия като метод за „пресяване“  (скрининг) се използва вземането на цитонамазка при гинекологичен преглед. Традиционният съвет е това да се прави ежегодно за всяка жена, която има или е имала полови контакти.  И наистина,  данните от страни, в които се провеждат подобни профилактични  изследвания недвусмислено доказват, че случаите на рак на маточната  шийка намаляват, поради простата причина, че жените биват „улавяни“ и излекувани в още предраковия стадий ( медицинският термин е дисплазия). Обратно – в почти всички случаи на пациентки,  достигнали до лечение на напреднал рак става въпрос за жени, които не са посещавали гинеколог   в течение на години, дори десетилетия.
Разкриването на връзката на заболяването с човешките папиломни вируси (HPV) и появата на тестове за тяхното откриване промениха  значително традиционните препоръки за ежегоден скрининг.  Комбинацията от цитонамазка и изследване на HPV предлага нови, много по-дълги интервали, на които жените трябва да бъдат изследвани. Изключително интересно е скорошно голямо проучване от Холандия,  според което при нормална цитонамазка  и отрицателен тест за HPV интервалът между изследванията  може да бъде удължен над 5 години, без да се компрометира сигурността за пациентките. 

Под климактериум у жената се разбира съвкупността от промени в организма и, дължащи се на спиране на яйчниковата функция. Известно е, че основната роля на яйчниците е да отделят яцеклетки, като този процес се придружава с производството на хормони, които са твърде важни за множество системи на организма. С годините тези процеси намаляват, като накрая се прекратяват напълно. Външно този период, обикновено траещ няколко години, се изразява с нередовни менструации, които накрая спират.  За  менопауза говорим, когато жената е нямала над 12 месеца менструация.
Средната възраст за настъпване на менопауза е 50-51 години и е относително постоянна през годините, като се движи в широки индивидуални граници. При някои жени менопауза може да настъпи на 41г. възраст, при други - на 57. Зависи от генетичните фактори, като известно значение има и социално-икономическия статус на индивида. Жени с по-висок такъв като цяло имат по-късна менопауза. Преди 40г. възраст менопаузата е преждевременна и обикновено е израз на някакво болестно състояние, а не на естествен процес. Тъй като продължителността на живота се удължава както у нас, така и в световен мащаб, броят на жените в менопауза непрекъснато се увеличава, което е свързано и с увеличаване на заболяванията и състоянията свързани с менопаузата.

Как се диагностицира климактериума?
Възрастта и оплакванията са напълно достатъчни за поставяне на диагнозата в огромния процент от случаи.