ЗДРАВЕОПАСЕН ФРОНТ 15-12-2024

24. 12. 15
Създадена на 15 Декември 2024

Случи се! Успяхме!

Не, не пиша за Шенген. Прескочихме границата от 10 милиарда лева! Събрани заедно, гласуваните тази седмица проекти за бюджет на НЗОК и този на Министерство на здравеопазването, правят скромните 10 741 780 900 лв.! Е, общата сума, дето трябва дадем под формата на здравни осигуровки и данъци ще е малко по-малка, понеже има там едни трансфери от МЗ към НЗОК, но числото пак си остава над кръглите десет милиарда. Това са само гарантираните от държавата пари към сектора за следващата година. Не сме чули Дянков да се обсъжда пак за финансов министър, така че е сигурно получаването им. Но има още няколко милиарда. Тях ще трябва да извадите от джоба, за да ползвате услугите на  родното здравеопазване. Данните на Евростат показват, че през 2022г. при средно ниво на доплащане в съюза от 13,98%, ние убедително сме водили останалите държави с 35,08%. Добрите постижения трябва да се бранят и отстояват.

В последните години, гледайки широките пръсти на служебни или откровено популистки мнозинства по темата бюджет,   първото, което ни идва на ум е мъдрия шопски въпрос „Оти ги ручàхме жабетата?“.

Нека поясня. 2011г. парите за МЗ бяха свити на 347 милиона, а тези на НЗОК - 2,6 милиарда. Събрани, да сме точни, всичко беше 2 984 530 000 лв. Комбинативни финансисти даже бяха измислили номер от касата да се правят трансфери към министерството, а 1,4 милиарда преминаха директно към централния бюджет, за да се гордеем с финансова дисциплина пред света.  За нас пък, като здравен министър, остана елементарното изискване да правим реформи с намалените ресурси, от които всички да са доволни и в бонус много да ни харесват. Ние винаги сме били лоялни към хората, дето са ни гласували доверие и принципно сме екипен играч. За това публично сме избягвали критики. Ама при закрити врати не си траем много. Бая се сдърпахме в един момент заради финансовите гимнастики на наш гръб. Пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ си позволихме да възразим на лидера на партията със същия цветущ език, с който той ни разясни ситуацията. Това предизвика искреното възмущение на шефката на касата, присъствала също на срещата. Даже изръси нещо от сорта: „Господин премиер, възмутена съм, как позволявате министър да ви говори с такъв тон?“. Зелени бяхме, идеалисти. Постната пица не ни отказа да си гледаме работата. И малкото увеличени средства тук-там гледахме да ползваме за подобрения. Пък да бъркаме в меда и да ближем ръце даже на ум не ни е идвало. А бе има какво да споделим от кухнята на правенето на бюджети. Днес тя ни изглежда сведена до предлагане на полуфабрикати на кредит, с които системата не расте, а само тлъстее. Нездравословна работа.

Но да не се отплесваме. Идеята ни беше да обърнем внимание как за малко над 10 години парите за сектора са се увеличи 3,6 пъти, без за има опит срещу тях нещо да се промени. А всяко увеличение на средства, дори и малко,  е златна възможност за прокарване на реформи.  Та да дойдем на любимия на журналистите въпрос „Има ли заложени в бюджета реформи?“ Свръхлесен отговор. Няма. Обаче, за да не изглеждаме профан, да уточним. Реформите основно се измислят в министерствата. Министерски съвет ги предлага на Народното събрание, което ги одобрява. Сам по себе си бюджета няма как да е първичен носител на реформа. Той само е инструмент, с който  те могат да бъдат наложени. Писахме горе – даваш пари на хората и срещу тях изискваш нещо. Просто е. Ама като от години няма дори идеи и предложения за промяна в системата от страна на МЗ, а в Народното събрание щъкат индивиди, с основна цел да покажат кой колко по-хитър е от останалите, какво очаквате да видите в бюджета? Без реорганизация, изисквания, насоки, само с даването на повече пари нищо не се променя. Пример  - всички викат  – да се насочели повече пари към извънболничната сфера (доболнична, както най-босите деятели и анализатори се изразяват) , това било реформа.  Ами видяхме колко е.  В последно време всяка година  ръста на бюджета на първичната помощ се движи между 22-24% .  Две години и хоп  – почти 50% на горе. Нещо да се е променило? Намаляха хоспитализациите? Стекоха се хиляди мераклии да работят като общопрактикуващи? Решиха се проблемите на хората на първо ниво,  незаетите практики се запълниха? Същото важи и за специализираната помощ, която следва тренда. Нищо. Ефект – нула.

Нека сме справедливи. Проектът за бюджета на НЗОК не е просто запазване на статуквото. Той е смазка за него. Стимул за лошите практики в нашето здравеопазване. Вижте мотивите към проекта. От НЗОК планират 2,3 млн. хоспитализации през 2025г. плюс 1,9 млн. клинични и амбулаторни процедури, които са вид еднодневни такива по същество. Сакън, да не паднем от първото място в Европа по брой хоспитализации на глава от населението. Има го и инструмента – парите за болници са в размер на над 4 млрд. лева. Ама  те при запазване на сегашните тенденции вероятно няма да стигнат. За това с цел лимитиране ни предлагат някакво обвързване на броя легла по диагностично -лечебни процедури с индивидуалните договори. Възхищаваме се. След преекспонирането на принципа „парите следват пациента“, в резултат на който болниците се напълниха с невиждан брой пациенти (някои само на хартия), сега следва иновативното „парите следват кревата“ . Съмняваме се, че от решението ще последва разцвет на продажбите на този вид медицинско обзавеждане, но още повече се съмняваме, че от него въобще нещо ще последва. Освен бумажна радост и диференциран административен тормоз.

Може би има оптимисти, които предполагат,  че ръст от 16,8% на парите в бюджета на НЗОК  през 2025г. ще доведе до 16,8% ръст на заплатите на простосмъртните работещи в здравния сектор . Ние обаче на тях бихме отговорили, както е направила Айше, при обсъждане на деликатен въпрос:  „Ха дано, ама надали“

Нека не сме много придирчиви към ролята на НЗОК в реформите. По принцип тя е второстепенна, и ако на политическо ниво не се задава посока, то от тази институция трудно могат да измислят нещо много ефективно. Не че те опитват настоятелно де. Имало е даже години, когато активно са пречели. Разбираме ги – парите идват от електоралните единици, не са техни.

Изпълнителният директор на най-голямата здравноосигурителна компания в САЩ UnitedHealthcare беше застрелян в Ню-Йорк. Полицията  открила предполагаемия извършител. Мотивът, по който се работи, е отхвърлени застрахователни претенции свързани с лечение. В САЩ, държавата с най-високотехнологична медицина, 6 от 10 здравноосигурени имат проблеми свързани с покриването на терапии от страна на осигурителя. Включително заплащане на хирургично  и онкологично лечение, което може да е животоспасяващо. Опасна държава. У нас най-големите драми, които могат да сполетят шеф на каса, биха дошли от  евентуално негативно становище за отваряне на нова болница. За това те по подразбиране винаги  са положителни, нищо, че бюджетът накрая се дъни и излиза  с дефицит. Е, трябва да се внимава и с парите за някои вечно близки до властта лечебни заведения. Но всичко е много по-изтънчено и физическата  разправа би изглеждала анахронизъм. За съгрешилите се почва с добро – първо медийни бухалки. Ако не разбират, има  институции – бухалки. И накрая – разжалване в Народното събрание.  Интелигентна работа, казвам ви.

Така и така сме зад океана, да споменем, че 77 нобелови лауреати се обърнаха с писмо към Сената да не подкрепи номинацията на Тръмп за здравен министър. Много негативизъм у тези хора се е събрал. Не е хубаво така. У нас е различно. Тук  академичната общност се обръща с писма за подкрепа при предлагане на кадри. Обикновено го прави при номинации за главен прокурор, ама творческите колективи при поставена задача и за по-низши постове биха откликнали.

Отпушили работата на Народното събрание след избора на председател, депутатите се заеха с любимо действие – питания към министъра на здравеопазването. До момента били депозирани към двайсетина. Повечето от въпросите са с известен отговор. И репликите, и дупликите са ни известни, да ви споделя. Но е хубаво  да се възстанови парламентарния живот.

В началото на месеца държавата отпусна 5.5 млн. лв. за строящата се общинска детска болница в Бургас. Тази седмица кметът на града пък се обърна към местните народни представители да лобират за средства в републиканския бюджет за 2025г. И защо се налага всичко това? Заради тъпата „Директива за пластмасовите изделия за еднократна употреба..“ приета в ЕС, дето задължи капачките да са свързани с бутилките. Удариха ни събирането на капачки с благотворителна цел, което обикновено финансира проекти свързани с детското здраве.  Сега остава да разчитаме само на „Българската коледа“. Ние си казахме мнението в телевизора за подобни инициативи и най-вече за лицата, дето ги организират. Но може и да сме били несправедливи. Ей на, президента - човекът се оказва добродушен шегаджия. На церемонията "Лекар на София – 2024“ изказал признателност към д-р Меджидиев за „значителни усилия“ при работата му като министър. Като се абстрахираме от майтапчийските части в речите на домакина и бившия му патрон, може да поздравим колегите, получили награди и признание за труда си. А също онези 10 000 лекари в столицата, мнозинството от които никога няма да чуят името си в такива формати, без това да ги прави по-малко заслужаващи подобно признание.