Скъпи сънародници, следите ли битките  в Народното събрание? Цял месец  армии високоплатени наемници щурмуват председателския пост. Осем епични сражения. Генерали нападат с декларации, предложения,  кордони, съблазън и заплахи. Но постът не пада в ничии ръце. Само свидни жертви – изключени и неразбрани. А това е само началото. После идва щурма за правителство….

Здравеопасният фронт разбираемо остава далеч от светлините на прожекторите. Но ние бдим, тук сме, за да ви информираме.

„България на последно място в ЕС по отношение на скрининга в онкологията“. В Европа взели та направили индекс на политиката за скриниг на рака (European Cancer Screening Policy Index). Сложили сума ти критерии, разни показатели. Накрая теглили чертата и сравнили страните. Ние твърдо се класираме последни с 26.1%. Пред нас са Румъния с 34,7% и Гърция с 44,8%. Останалите са от 60% нагоре. Първенец се оказва Словения с 91,2%. Не че и преди тази класация ние не знаехме, къде се намираме, ама друго е да ти го покажат отвън,  с числа, обективно.

 На този тъжен фон, малко радост – през седмицата представиха резултатите от Националната скринингова кампания „Заедно срещу рака на дебелото черво“, организирана от Фондация „Лъчезар Цоцорков“. Срещу похарчени 1,4 млн. лв. са направени 93 381 теста, от които 14,2% са били положителни. Сигурно сте чули за кампанията – беше добре застъпена в медиите, известни фигури призоваха да се изследваме.  Организаторите изчислили на база резултатите, че чрез ранното откриване на заболяването, пестим 27 млн. лв. разходи, а приносът към БВП ще да е 31млн. лв. Сигурно е така, ама при положение, че хората с позитивен тест са били своевременно насочени за последващо изследване (колоноскопия), при положение, че тя е извършена правилно, при положение, че са отстранени полипите, които могат да доведат до рак, че са диагностицирани точно всички случаи на рак, че след това са лекувани правилно и т.н. Потърсихме информация какво точно е станало с  хората с позитивни тестове, ама не открихме. А това е най-интересно. Разбираемо е. Затварянето на цялата дълга верига от скриниг до намаляване  на смъртността не е по силите дори на най-могъщата частна фондация. За това е държавата, на която плащаме данъци. Да  организира така системата, че да е ефективна. Е, от Министерството на здравеопазването  имало представител при обявяване на резултатите. И знаете ли какво казал той? “МЗ си е научило урока”. Колко мило! Вместо да представят и анализират данни, да задават тона, да налагат политики  базирани на доказателствата, те учели уроци! В същност прав е бил човека. Като гледаме какви семпли и безидейни фигури, с основно качество послушание и изпълнение, се търсят за топ политически позиции в сектора, какво да кажем за един директор на дирекция? Че ще слушка и ще учи. Между другото частната фондация за три месеца е реализирала  тестове, колкото са заложени в Националния противораков план за следващите 4 години. Толкова за държавата и какво да очакваме от нея.

Продължаваме с темата скриниг.

Историческа дата. Но коментарът ни няма да е свързан с нея. Ще се ограничим до изминалата седмица.

Отново опряхме до Конституционния съд.  След успешното включване  на съдебната система в здравеопасния фронт през пролетта, тази седмица действието се повтаря.  По вече утъпкания път. Жалба –> Върховен административен съд –> Конституционен съд.  Есенното жалене отново е по инициатива на  частните болници,  с малки добавки. Протестът е един, но срещу две различни неща, дето по неизвестни причини са обединени. Оспорена е възможността касата да плаща допълнително средства на определени, наречени приоритетни болници, както и  задължението лечебните заведения, сключили договор с НЗОК,  да приведат основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти в съответствие с определените такива в действащия колективен трудов договор.  ВАС пак открива, че тези неща противоречат на конституцията. Което е причина  да пита Конституционния съд  дали откритието  е правилно.

Когато се приемаха  текстовете, вкарващи темата за заплати в НРД , въобще в договори между каса и болници, имахме възможност да споделим, че това не е нито редно, нито смислено. И обяснихме защо. Забелязали сме обаче, че в битката между логика и популизъм обикновено печели второто, тъй че финалният резултат не ни изненада. Сега съвсем на кратко, да  разберете за какво пишем, ще дадем пример. Представете си, че сте отишли в мандра за да си купите сирене.  Какво ще търсите – цена, вкус, качество. Някога да сте питали колко плаща собственика на работниците и от това да зависи,  ще си купите ли сиренето и на каква цена?  Сигурни сме, не сте  го правили. Обаче НЗОК беше законово задължена точно така да действа. Мандрите в случая са болниците, а клиентът - касата, която по закон закупва медицински  услуги от името на здравноосигурените. Примерът ни може да не е най-точен, щото вие в мандрата ще се интересувате от качеството на продукта, а касата, освен на хартия, такъв интерес няма. Ама всичко друго си е баш така. Та промените в закона за здравното осигуряване нито имаха особен смисъл, нито се целеха в  корените на реалния проблем с ниските основни заплати в сектора. Бяха си козметика, малко пушилката и повече PR за политици, плуващи по повърхността.  Ама това никога не е противоречало на нашата конституция, за това сме учудени, че нещата опират пак  до нея. За нас по-интересна обаче е другата част на внесения  въпрос, дето е свързана с финансирането на т.нар. приоритетни болници. Не знаем на чия идея дължим туй наименование, но изобретателят му сякаш изначало е искал да заложи проблем. Преди много години ние сме говорели  за структуроопределящи болници. Смислено е да говорим и за защитени такива. Ама приоритетни? В какво приоритетни, пред кого приоритетни? Както и да е, названието е маловажно. Днес се атакува  възможността НЗОК да финансира допълнително персонала в тези болници. ВАС вика – нерегламентирана държавна помощ, получаване на икономическо предимство, засягала се конкуренцията на пазара, даже европейска практика някаква извадили да се докаже, че е това било  чисто стопанска дейност. Според съдиите разпоредбите противоречели на принципа на правовата държава и свободната стопанска инициатива гарантирани от основния закон. Замислихме се. Доста опасна е тази работа. Ако се вземе на сериозно Чл.4 ал.1 от Конституцията , има реална опасност да трябва да закрием цялата държава. Щото там пише, че  „Република България е правова държава.“ Пък ние си знаем колко вярно е това.

Да започнем с боклука. Не политическия. Той достатъчно добре е застъпен в новините и предполагам ви е омръзнал.

„Човешки тъкани и кръв: РИОСВ и РЗИ не откриват нарушения за болничните отпадъци“ е заглавие от национална телевизия. По рано кметът на София Терзиев би аларма, че заводът за преработка приема голямо количество опасни отпадъци. Ние по обясними причини не сме фенове на 4П,  което се проектира върху фигурите, дето тя лансира. Обаче на черното не може да кажем бяло. Прав е градоначалника – смесването на болничния отпадък с битовия е потенциален източник на зараза за всички, особено за персонала, който го третира. Сезирал институции, ДАНС, министерство на здравеопазването. Обаче в предаването за продуктово позициониране на висши ръководители  „Защо, господин министър?“ д-р Кондева отсече – проблем няма. Направо се раздвоихме. С очите си видяхме чували с надписи на „Пирогов“, „Майчин дом“ и „Александровска“,  институциите обаче – не. На сайта на Министерство на околната среда и (липсващите) води пък директно оповестяват резултата от проверка на едно от лечебните заведения и потвърждават -  нарушение няма. Същата болница обаче  си призна, че има. Виновен бил санитар. Удобно, почти толкова, колкото разкриването на клошаря „Червения пират“ за заплахите към съдия. Харесват ни похватите  в политиката. Истинските политици, за да направят малко медийно мръсно на опонента си, са  готови да направят много реална пакост на цялото население. В случая баш така реагират МЗ и останалите по държавната верига. Разбираемо -  едните са сложени на поста от две партии, пардон двама шефове на такива, пък кмета не е от тях. За това  - съгласяваме се, че проблеми няма.

Спрели разрешителното на хеликоптерната площадка в Русе след годишна инспекция, установила несъответствия по условията на регистрация. Чували сме, че МЗ насърчавало всякакви инициативи за правене на подобни площадки, дори ако болниците не искали и нямали нужда от тях. Казват – имало келепир в тази работа. Не знаем.  В Русе е изградена от общината и нещо явно не са догледали. Ама да не се тюхкат, че така или иначе, единственият медицински хеликоптер спрял да лети, информира телевизора. Сещате се – проблема с черната кутия. Не могли до сега да я сертифицират и последното временно разрешително изтекло на 12 ноември. Много се разбързали тези от  Гражданска въздухоплавателна администрация!  10 месеца е крайно недостатъчно време за такава тежка задача…..Който не вярва – да пита Елон Мъск. За площадките не знаем, ама за медицинските хеликоптери келепир със сигурност е имало. Не само заради бавещите се доставки, липсващата комплектовка и всичко, дето сме чули на ухо. В показанията си бившата шефка на Агенция митници Петя Банкова споменала закупуването на тези летателни средства в рубриката  злоупотреби. Направо е впечатляващо, че въпреки усилията на администрацията, до сега има изпълнени 42 мисии. В момента военните помагат със самолет. А в болницата им за седмицата бяха направени две чернодробни трансплантаци.

Радостна новина! „Не сме се отказали от Протонния център“ – заглавие от сайта на МЗ.

На здравеопасния фронт – нищо ново. Или почти. Точно както при отминалите избори.

С оригинален начин за точене на здравната каса ни запознава разследване на Nova. „Кашкавал и салам срещу фиктивен прием в болница“. Заглавието казва всичко, но нас лично ни очароват  детайлите в изработката. В Специализираната болница за рехабилитация в Баня, община Карлово взели, та затворили цикъла. Вместо рисковото вписване на непознати мъртви души, ползвали собствения персонал за запълване на креватите. Къде по НЗОК, къде по НОИ. За извършваните действия, които едва ли са били част от трудовите характеристики на работещите в болницата, се полагало ДМС. 1,6 кг кашкавал за лежане по клинична пътека, 8 кг  - по НОИ. Последните получавали също шишчета, шпеков салам и луканка, ама май не винаги и не за всички. Схемата се въртяла от години под строгия поглед на контролиращите институции, към които имало сигнали. Вероятно от разочаровани от качеството на кашкавала. Хора с лицата си застават пред камера и разправят по колко пъти на година са били „лекувани“, докато в същност са на работа,  управителката вика – абсолютна лъжа. Ние знаем, че кой лъже и  кой казва истината може да бъде проверено в рамките на два часа. Всяка хоспитализация е свързана с тонове електронни и хартиени данни, позволяващи бързо да се разбере, какво се е случило. Обаче също знаем, че  заключението на всяка проверка зависи от това, какво са наредили от горе да бъде установено.  Очаквали МЗ да се самосезира. Ех, преди десетилетие журналистите щяха да въртят на шиш здравния министър. Никакво очакване нямаше да има.   Но сега далеч по-големите зулуми в държавата правят установеното  в подобни разследвания да изглежда като невинна  детска залъгалка. Общо взето - сиромашка история. Санаториумът въртял някакви си 3500 души на година. Касата  плащала под милион и половина. През 2022г. сме имали в страната 2 083 959 хоспитализации. Всеки трети човек у нас се води лежал по един път в болница, казва статистиката. Приемаме го като повод за национална гордост – в Европа сме водещи по този показател. Малка болница – малко точене.  Голяма – болница – голямо точене. Така е на здравеопасния фронт. Всеки маневрира според възможностите си. Големите битки обаче сме забелязали, че се печелят не с продукти от малката потребителска кошница, а с финикийски знаци. При това не за персонала.