Битката във въздуха временно я губим, братя и сестри. „След аварийното кацане: Проверяват черната кутия на медицинския хеликоптер“ . Машината остава на земята. Не се притесняваме. Други хеликоптери ще дойдат скоро. Кога обаче ще дойдат хора, дето не усвояват, а инвестират качествено парите от Европа – това не се наемаме да предскажем.

На земята битките обаче продължават. Фондация получила анонимно писмо, засягащо Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ, „в което страхът, безнадеждността и отчаянието се усещат във всяка дума“ –  написали на ФБ страницата си.  И подали сигнали към МЗ, ИАМН, болницата… и до медиите, както си му е реда. Ние прочетохме въпросното писмо. Лоши работи в него. Нехуманно, непрофесионално отношение. Клиниката направо плаче за закриване, щом така работи. Ама не усетихме това, дето от фондацията са усетили. И знаете ли защо? Заради анонимността. Ще кажете – хората ги е страх, за това си крият името. Малко вероятно.  Толкова информация за състояние, оплаквания, курсове терапии, прегледи, лечения и консултации – всеки веднага ще се сети за кой пациент иде реч (стига да има такъв де). Респективно коя е майката на детето. От какъв зор да се крие, още повече накрая казва, че вече се лекуват в друга болница с „истински лекари, сестри и санитари“? Странно, не ли? Признаваме, имаме известно предубеждение към такива сигнали.  Може би знаете, били сме директор на голяма болница. Обаче промяната довя за кратко една фармацевтка на министерския пост. Тя ни спука от проверки точно по подобен анонимен сигнал. В него се обясняваше какъв невероятен негодник сме. Проверките нищо вярно не откриха. Ама сигналът  свърши работата, попаднал, а бе направо покълнал на благодатната фармацевтична почва. Дойде дюшеш на Сербезова да изпълни поставената задача. Та за това имаме резерви, когато някой отстоява граждански позиции без да застава с името си. Виж, ако се отстояват други позиции и цели – одобряваме и насърчаваме. Действа, изпитано е, помага.

Да честитим Нова година на всички, посрещнали празника в окопите на здравеопасния фронт и на техните командващи!  Както и онези в тила, дето избират командващите. Те определят важните неща – доставки, снабдяване, поръчки. Невидима, но отговорна задача, от която зависи успеха на всяка фронтова кампания. След личните такива, естествено. За всичко обаче са необходими ресурси. Измислени от древните финикийци. Трябва само някой да ги поиска. За щастие има кой:  Български лекарски съюз!

„Брънзалов: Трябва да се вдигне здравноосигурителната вноска“ ни информира сайт. Д-р Брънзалов е председател на БЛС, а сайтът се позовава на негова изява в телевизора. Изгледахме я. Интересно ни е защо трябва. Правилни неща каза за личните лекари, застаряването, административната тежест. Ама като почна по любимата тема на лекарския съюз – финансовата, нещата доста се омазаха. Ние  следим работите и бяхме учудени да разберем, че сме били последни по процент разходи за здравеопазване  от БВП в Европейския съюз. Проверихме. Не сме. Някъде под средното сме. Зад нас са Словакия, Латвия, Хърватска, Литва, Естония, Унгария, Полша, Ирландия, Румъния, даже Люксембург. А що са ни малко парите тогава? Ами щото толкова произвеждаме, толкова са ни заплати и пенсии. Не е проблема в процента, дето харчим за здравеопазване. Проблемът е в общите пари, дето имаме за харчене. Да се върнем на здравната вноска. Не разбрахме каква е връзката между нея и застаряването на общопрактикуващите лекари. Търсихме и в Google, но никъде няма описан ефект някой да се е подмладил, като са му увеличили данъци и вноски. Пък на нас, с Новата година ни ги увеличиха. Януари при същата заплата ще вземем по-малко пари от декември, щото максималния осигурителен праг се вдигна. БЛС и те дават своята лепта по въпроса. Членския внос го обвързали с минималната работна заплата. Тя скача, скача и членския внос. Хитро. Зависимостта на едното с другото е толкоз смислена, колкото подмладяването на личните лекари и здравната вноска. Та сме разколебани. Да  вземем да сложим едни 14.6% здравна вноска, колкото е в първенеца Германия, вместо нашите 8%.

Хайде честито! Смяна на главнокомандващите фронта с редовно избрани такива. Ние винаги сме били привърженик на редовната власт, щото така най-точно знаеш на кого да благодариш и кого да попържаш. Имаше един служебен министър, дето по въпрос изцяло в компетенциите му викаше – нищо не зависи от мен, каквото отгоре ми кажат, това правя. А тия отгоре се преструваха, че няма такова нещо. Ама ти като гласоподавател не може да им се разсърдиш, щото не ходеха на избори и им беше все тая за общественото мнение. За личното ти пък – хептен. Не че при партиите стана много по-различно, но там все още наказанието да получиш малко гласове / да изпаднеш от софрата си е валидно и тежко. Та си мислим, по-умните ще внимават в естествения нагон да се правят зулуми.

Но да се върнем на фронтовите въпроси и разгърнем стратегическата карта. Четем коалиционното споразумение и – изненада! Първа, ама най-първа приоритетна политика е: „Извеждане на качеството на живот на хората като първостепенен приоритет с фокус върху здравеопазването, образованието и развитието на пазара на труда.“ Смутени сме. Личният ни опит, както и цялостното наблюдение на политиката в България, показват, че деклариран фокус върху здравеопазването води най-вече до  изгаряне на здравния министър. Знаете какво става във фокусното разстояние на лупа, поставена под слънчеви лъчи. Обаче после си рекохме, че фокусът може да не е толкова страшен, щото ще е разсеян. Неясните предизборни програми за сектора на политическите партии ни вдъхват надежда, че трябва да е такъв. Доц. Кирилов може да е спокоен. Ама да не забравя слънцезащитния крем за всеки случай. Че слънца много, някои с голяма енергия.

„Новият здравен министър: Ще се съсредоточа върху надграждане на започнатото“ Интелигентно и културно предаване на властта. Ние пък се замислихме, какво е започнатото? Нямаше много за мислене. Д-р Кондева стартира ударно с разрешението за нова частна болница в София, после я натиснаха да го оттегли. Не ходеше да се снима на терена до летището, все към ливадите на Горна Баня я теглеше с Главчев. Новина от седмицата насочва към отговора, какво е започнатото: „МРРБ издаде виза за проектиране на детската болница“. Казвал съм го и преди. Тази болница ще е неизчерпаем извор на позитивни заглавия и пиар за всеки, докоснал се до нея. До момента, в който и ако се построи де. После следва лошото. Но то е далеч, да не го мислим. Сега да очакваме следващите важни новини. Примерно - Електрохолд даде положително становище за присъединяване към преносната мрежа, после Софийска вода -  за ВиК. Поводи за празник – много. Злите езици казват, че проблем щял да бъде персонала. Но това категорично не отговаря на истината. Чухме, че МЗ е приютило доста народ  все работещ за Националната детска болница. Отделно  има цяла Здравна инвестиционна компания с щатна администрация посветена на въпроса. Хора има.

Хора няма. Ама в Перник.  „Няма желаещи да работят в Детско отделение в Перник, от седмица няма и нощни  дежурства“.

Пред Коледа стават чудеса. „Личните лекари вече имат пълен достъп до електронните здравни досиета на пациентите си“.  Имали сме възможност да изкажем удовлетворението си от развитието на електронното здравеопазване през последните години, което е удобство и пести време както на пациенти, така и на лекари. Даването на пълен достъп до досието  е важен инструмент за лекаря. Помага бързо да се оцени медицинската история, промените  в показателите през годините, да се избегнат ненужни повтарящи се изследвания и пр. Може да спести пари,  осигурява точност. Точност казваме… Да направим едно уточнение. Пътечната медицина, развивана в последните две десетилетия у нас, предполага в документите на пациентите приоритетно да се вписва не това, което реално им се е случило, а това, което касата изисква, за да заплати дадено лечение или диагностика. Вече имаме поколения лекари, обучени в този дух на административна съобразителност. За да се задоволят все по-разрастващите се и често променящи се формални изисквания от страна на касата, масово се ползват шаблони. Те са проверени, че минават контроли и гарантират получаване на заветните финанси. Уникалният ни роден опит,  успяващ да натика десетки хиляди болести и над сто хиляди термина, процедури и изследвания в   267 клинични пътеки сам по себе си е първопричина за тежко изкривяване на медицинската реалност. Вече никой не пише диагнози, които е учил в дебелите книги. Важно е името на клиничната пътека, както и изискваните кодове в нея.  За това ние, като стараещ се да работи добре клиницист,  когато разглеждаме документите на даден пациент гледаме да  питаме – истина ли е написаното? Такива ли са били оплакванията Ви реално? Това дали Ви е правено? И често получаваме негативен отговор. А ако нямаме отговор се въздържаме  да приемаме всичко за чиста монета. Та достъпът до досиетата е хубаво нещо, ама имайте едно на ум, колеги, относно написаното в тях.

„Предколедно! Взеха 2 милиона лева от фонд инвитро“. Заглавие от сайта на фондация „Искам бебе“.