Разни неща казани или написани в търсене на истината и правилния път из лабиринтите на родното здравеопазване и всичко свързано с него...
Знаем, че днес масово мислите да гласувате и не ви е до темите от здравния фронт. Ама то така беше през цялата предизборна кампания – нямаше дебат за здравеопазването, не усетихме то да е приоритет на някого, да се предлагат решения. Значи всичко върви както трябва. Може да направим седмичния обзор.
Интервю с новоизбрания председател на БЛС. „На първо място продължаващото медицинско обучение трябва да стане задължително“. Ние принципно подкрепяме такава постановка. Винаги сме се старали да четем, гледаме и слушаме какво ново се случва в медицината. Обаче забелязахме нещо интересно – в кариерно отношение съвсем не тези качества се оказаха най-важни за успеха. Хора, дето не си падаха много по четенето стигнаха до позиции на обучаващи. Та в тази връзка изразяваме притеснение, да не започнат и нас да обучават, при това продължаващо. Живеем в пазарна икономика, където всичко се купува и продава. Въпросът в крайна сметка опира до това дали ще може да си „купим“ продължаващо медицинско обучение от избрани от нас „продавачи“, или ще трябва да ни фиксират точно определени такива. Второто малко ме смущава, щото знам кой каква стока има на тезгяха.
Докато размишлявахме по тези въпроси ни изскочи материал в новинарски сайт, където заглавието с големи букви информираше: „Проф. д-р О……….: …….. – следващо поколение имунна защита“ . Ние като гинеколог не отбираме много от имунология, но сме любознателни. Та се зачетохме. Оказа се реклама на хранителна добавка. За това сме поставили многоточие вместо името ѝ. На нас не са ни платили да я рекламираме. Професорът беше истински – шеф на катедра, дето се обучават бъдещите млади лекари на А и Б в медицината. Поставена даже снимка. Говори едни хубави неща – „японски научен пробив в управлението на имунното здраве“, „..Осъществява интересна симбиоза на чревната микробиота с имунната система….Предотвратява адхезията на патогенни организми в лумена на червата… не напряга имунната система, а действа само при наличие на инфекция… и т.н“ . И най-важното, признава професора : „В ежедневната си работа назначавам …… на своите пациенти“ . Потърсихме повече информация за научния пробив, ама стигнахме само до разни рекламни сайтове. Уж много научни публикации имало, пък нито една връзка към тях. После ни дойде на ум, че както често се случва днес, някой е злоупотребил с името на човека. Но не, сайта беше сериозен. Е, не до толкова, че да си напише „платена публикация“, а по-изтънченото – била част от партньорство. Няма лошо в рекламите, дори ако са леко замаскирани като някакви научни материали. Обаче се чудим, толкова ли финансово са го закъсали българските професори, шефове на катедри, та трябва да прибягват до участие в подобни публикации? Не са, със сигурност не са. Просто такава е играта, някои не се усещат и преминават границата. Ядене, пиене, воаяжи до топли страни за сметка на фармацевтични фирми (все повече не лекарства, а хранителни добавки), маскирани като обучения. Ама толкова добре маскирани, че колеги вече си вярват, как това са реални обучения и там научават смислени неща. Като сложиш и благодарността за направените разходи – ето как се модифицира поведението на лекарите, повярвайте далеч не в интерес на пациентите. Сега разбирате ли нашето притеснение от едно продължаващо медицинско обучение, съобразно родните условия? Вероятността най-продължително хранените да се окажат с най-сериозните тапии за знания е съвсем реална.
Тази седмица имах вземане-даване със здравната система като пациент. Не съм болен. Профилактика. Реших да се погрижа за себе си, като изрядно здравноосигурено лице. Ако трябва да определя област, където здравеопазването ни има явен прогрес, то това без съмнение е електронизацията. Секунди след като личният лекар ми даде направление за изследване, получих нотификация от приложението на телефона. Същото се случи, когато отидох в лабораторията и ми взеха кръв, а няколко часа по-късно – когато излезе резултата. После пак на телефона сравних резултатите с тези от предишни години. Преди месец дарявах кръв – кръвната група, информацията от свързаните с действието изследвания са там. Всичко е лесно и интуитивно с приложението еЗдраве. Някак въпреки пълният политически идиотизъм, бавно поглъщащ държавата ни, има острови, където се случват хубави неща. Почти ежедневно ползвам друго приложение - eRx, с което издавам електронни рецепти на пациентите си, а ако искам да се ориентирам за цената на дадено лекарство у нас - MedicinePrice. Като казах за електронните рецепти, спомняте ли си, при въвеждането антибиотиците задължително да се изписват електронно, какъв вой беше? Е, апокалипсиса въобще не се състоя. Напротив. Може да си припомните кой какви позиции тогава зае. Ще ви е полезно, за да знаете кого да слушате днес, евентуално утре. Ама знам, че няма да го направите. Ние сме горд народ, трудно вадещ изводи от миналото, още по-трудно ги ползва за строежа на бъдещето. Всеки ден в Националната здравноинформационна система (НЗИС) се регистрират над 220 000 прегледа, 9500 хоспитализации, 134 000 направления, 110 000 електронни рецепти. Внушителна информация, безценна за всеки, който иска да подобри здравеопазването. Проблемът е само да се намери такъв човек. В същност проблемът е да се намери политическа партия която да застане зад гърба му. Не само на хартия. Иначе има мегдан за развитие на НЗИС. Да имам цялото си медицинско досие в джоба, като ми е на разположение винаги е безспорно улеснение. Но още по-полезно ще е, ако като лекар имам достъп до електронното досие на пациент, когото лекувам. И който ми е дал това право, естествено. Ще стане, въпрос на време.
Открихме есенната изборна кампания за Народно събрание. Както вървим от избори на избори, защо не помислим официално да фиксираме дати за пролетни и есенни такива, като Главчев ще следи за тяхната честност перманентно? Да дадат по един почивен ден през октомври и април - ще се приеме много добре от електората, а и би придал смисъл на тези упражнения, от които в последните години не следва нищо. Само подхвърлям идея.
Здравеопасния фронт също се настройва на изборна вълна. През седмицата бяха обявени кандидатските листи на партиите и аз с радост установих, че няма неприятни изненади. На миналите избори например се беше пуснала мълва, че доц. Лъчезар Иванов изпада от Народното събрание. Инсинуация. Влезе си човека, сега пак е под гарантиращия депутатство номер 4 в лидерския МИР 25. Доц. Иванов е народния представител на ГЕРБ с най-дълъг стаж като такъв. Ние с него сме състуденти. Още навремето беше активно момче – въртеше се по бригадирските щабове и около Комсомола. Влизането му в Народното събрание с НДСВ бе съвсем естествено, а продължението в ГЕРБ – абсолютно далновидно. Имаше своите върхове и падения, но в каквото и да се замесваше, мястото на кораба остана гарантирано. За съжаление възхищението ми от него във всяко отношение никога не е било реципрочно. И ако като министър в първия кабинет на Бойко Борисов знаех, защо той активно работи срещу мен (ще разкажа някой ден), то негативизмът в последствие остава дълбока тайна. Докато бях директор на болницата по онкология не е имало здравен министър, при когото да не е ходил с искане да ме махне от поста. Общо взето не му се връзваха. Обаче дойде на власт Продължаваме промяната и сложи за главнокомандващ Асена Сербезова. След което бях разжалван до редник и заменен от министъра на ПП с хора, ползващи се с подкрепата на ДПС. По актуалната класификация - ДПС НН. Страхотна промяна, как да не искаш да продължава, а? Разправям ви ги тези истории, защото в предизборната кампания ще видите огромна неприязън и конфронтация между партиите, която може да ви уплаши. А не трябва. Нещата не са толкова страшни. За „добрите“ дела да знаете – винаги се намира сговор. Или достатъчна глупост.
Конституционният съд през седмицата обяви предсрочното прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов, взето от Народното събрание на 17 април 2024 г., за противоконституционно.
Предизборно време. На здравеопасния фронт би следвало да гледаме битки, сражения на идеи и решения, с цел завоюване на повече електорат за предстоящите на 27 октомври избори. Нищо подобно. Пълна тишина. От скука трябваше да прибегнем до предизборните платформи, белким там нещо грабне вниманието ни като гласоподавател.
Почнахме с най-голямата партия – ГЕРБ. На сайта им – управленска програма, ама май никой не я чете. Иначе все щеше да забележи, че в първото изречение говорят за предстоящите избори през юни тази година! Обаче номерът на бюлетината е сменен – поставено е числото 18. Което показва, че не всичко написано е дело на командата copy-paste. В програмата думата „здравеопазване“ е използвана точно два пъти. Единият – по повод как ще насърчават лекари и сестри да ходят на село. Което искрено ни учуди. Защото всички действия до момента са били точно в обратна посока - насърчаване на медицинските специалисти да остават в големите градове, като специално за целта пък се насърчава всячески откриването на нови болници там. Другото ползване на думичката „здравеопазване“, пак се оказа свързано с кадрите: „..ще провеждаме политики за обезпечаване с кадри на най-важните сектори..“ Тук няма какво да възразим. Доказано е в практиката, че тази партия през годините се е грижила за обезпечаване на сектора с кадри. За сега тези действия са ограничени само до броя на здравните министри, което може да потвърдим от първо лице. Но това е едно добро начало. Все някога ще се стигне и до медицинските сестри, от които май имаме най-голяма нужда. И за тях ще има опашка, както беше във вица.
Разбираемо е неглижирането на здравеопазването от ГЕРБ. Познати, които по принцип са добре информирани, ни разправяха, че голяма част от него била дадена на концесия на лица, предлагащи ново начало. Не знаем. На нас повече ни прилича на съпредседателство. Този формат крие някои опасности, но те лично не ни засягат. Както и да е, защо ѝ е на най-голямата партия да се напъва с програми и реформи? Дори предстоящите избори да не произведат нищо по-различно, по конституционен начин е гарантирано, че служебното правителство ще следва правилната политика, а решенията ще се вземат в съгласие. С концесионери или съпредседатели в сектора – все тая.
Честита независимост, сънародници! В месеца с най-националните празници пак съм тук, да ви занимавам със здравеопазване.
Миналата седмица пропуснах краткия обзор по обективни причини. Лекарите и техните роднини също са хора и понякога се налага да ползват здравната система. А в такива моменти всичко друго става второстепенно.
Ако трябва да посочим голямата тема на седмицата на здравния фронт, то това безапелационно е битката за вендинг машините за лекарства. Битка, битка, на мен повече ми прилича на бутафорна сценка, където юнаци гърмят с халосни патрони. Ама нали знаете, и при такива ситуации някой път гръмне истински пистолета и стане белята. Питайте Алек Болдуин. Иначе на кратко – проект на закон внесен от Възраждане предвижда държавата да може да финансира поставянето на автомати за продажба на лекарства в населени места, където няма аптека. Така щели да се решат проблемите с достъпа до лекарства в малките и отдалечени населени места. Което изглежда супер похвално. Обаче се завъртя дискусия и стана ясно, че на практика никакви проблеми няма да се решат, но за сметка на това пък могат да се появят нови. Фармацевтите естествено бяха първи, които нададоха вой. Плашат с протести, ако текстовете се приемат. Аз лично съм доста мнителен към този бранш, поради не особено приятни спомени от определени негови представители, ама като аргументите им са смислени, как да си кривя душата? Даже гостувах в BGonAIR, и споделих вижданията си. Злите езици казват, че големият зор бил за да се направи инвестиция с пари от нашите данъци. Даже фирмата, дето ще доставя вендинг машините вече била известна. Ние не вярваме. Не допускаме избраниците ни да са опрели до кокошкарски суми в размер на някой и друг милион. По-скоро смятаме, че имат нужда да успокоят съвестта си, че правят нещо за хората. Пък ако следва някаква материална благодарност, добре дошла. Да съм обективен, д-р Симидчиев, като председател на здравната комисия общо взето полага усилия да има разум по темата. Други полагат усилия просто да се харесат на незапознатия с въпроса електорат.
С успокоена душа от разминалата се опасност да падне зад борда, министърът на здравеопазването д-р Кондева дава интервю със заглавие „В МЗ всичко е приоритетно, но най-важното е да има приемственост“ .