Теми от родното здравеопазване едва ли биха имали освежаващ ефект през летните жеги, а за случващото се в политиката по-добре да не се говори в отпускарския сезон. Но все пак трябва да сте информирани. За това, в позитивна светлина, кратък обзор на новините от сектора през изминалата седмица:

Неподписан анализ на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) ни обяснява, в каква огромна заблуда е Европейската комисия и колко грешно и лошо е у нас да се иска от частните болници да правят обществени поръчки. Добре щеше да бъде, ако в него беше споменато кой е поръчал и платил анализа, защото знаете поговорката – който плаща, той поръчва музиката. А музиката на моменти звучи фалшиво. Това обаче не попречи само за няколко дни икономист от ЕКИП да обходи всички национални медии – БНТ, NOVA, bTVрадио за да успокои гражданите, че въпреки желанието на ЕК да ни бутне напред, ние ще отстояваме твърдо правото си да се дърпаме назад. Това безкритично публично дефилиране, при което от страна на медиите не беше потърсена никаква алтернативна гледна точка, до някъде отговаря на въпроса КОЙ в същност е поръчител на музиката.

Малко негативно прозвуча изказването на министър Гвоздейков по БНТ, че вторият медицински хеликоптер ще закъснее, но финала беше добър – третият ще дойде на време. Ние отправяме пожелания и стискаме палци, когато и да дойде – да има лебедка.

Докато изпълнителната власт си блъска главата с хеликоптери и назначения, то в Народното събрание кипи творчески труд. Всичките три внесени проекти за промяна в Закона за здравето бяха приети на първо четене, като стана ясно, че не е ясно дали ще минат на второ. Оптимизъм за качеството на законотворчеството дава факта, че големи дискусии все още се водят по темата що е то електронен здравен запис, как пациентът да се идентифицира електронно пред системата, кой да има достъп до ГРАО. Прибързаните естонци решиха тези неща преди 20 години, но съм сигурен, нашите решения накрая ще са много по-добри, защото се коват десетилетия. А по всичко личи, че имаме още много години за дискусии пред нас.

Текстът е писан специално за www.clinica.bg

Един въпрос винаги ме е затруднявал – когато пациентки са ме питали кой ин витро център да им препоръчам. Кои са най-добрите? За да отговориш на такъв въпрос, трябва да разполагаш с някаква обективна база за сравнение, за съжаление отсъстваща до момента. Предпочитанията се определяха  от опит с предишни пациенти, техни отзиви или лични лекарски контакти. Все субективни критерии за избор или препоръка.  Представените  данни от clinica.bg са на път да променят всичко това, давайки основа за сравнение на работата и резултатите при клиниките у нас, занимаващи се с асистирана репродукция.  Излишно е да казвам, колко полезно за всеки пациент е да има информация за реалните шансове за успех от дадено лечение, както и да може информирано да избира между множеството доставчици на медицински услуги. Не по-малко важно обаче е и за самите центрове да разполагат с  информация за дейността на своите колеги и процента успеваемост, защото публичността на тази информация  е огромен стимул за подобряване на резултатите, сравнявайки се с най-добрите.

Какво ни казват данните, представени от ИАТ?

През 2015г при 13 746 цикъла*  са отчетени  2 122 раждания, т.е. 15,4% успех.  За същата година отнесен към броя процедури** (10 566) процентът е 20.  Това са по-ниски стойности спрямо подобни индикатори в чужбина – например средната успеваемост  във Франция за  2013г е 25,5% (брой раждания след трансфер на ембриони отнесен към брой пункции), във Великобритания (2010г) започнатите цикли са довели до раждане в 32,2% при възраст на жената под 35 години, а сравними със средните наши резултати имат във възрастовата група 40-42г – 13,6%. В САЩ след трансфер на ембрион до раждане се е достигнало в 47,4 % от случаите при жени под 35 години, отново нашите резултати са по-близки до възрастовата група 41-42г, където до раждане се е достигнало в 16,2%.

Има нещо, което покрай пандемията Ковид 19 ме човърка от година.

Става въпрос за едно лошо заболяване от моята специалност – рака на маточната шийка. Общо около 16 000 жени у нас са с такава диагноза, новопоявилите се случаи са около 800-900 годишно, смъртността е два пъти по-висока от тази в Европа и расте, за разлика от другите държави. Намираме се на трето място след Молдова и Румъния по смъртност. Това са официални данни взети от национална програма. Числата може и да се окажат доста по-неприятни,  защото знаете какво е състоянието на онкологичната регистрация у нас. Веднъж стигнали до инвазивен рак, жените имат шансове или с голяма хирургия или с лъчелечение/химиотерапия, или с всичко заедно, но с цената на определена инвалидизация, която може да е тежка. Всичко това освен с човешки трагедии е свързано с много средства за диагностика, лечение, временна или трайна нетрудоспособност. Пак според Националната програма загубите от преждевременната смърт на жена на 42 години са най-малко 288 000 лева за държавата ни.

Какво може да се направи?

Ами всичко.

Това коварно заболяване е напълно предотвратимо.

То се развива бавно в началото, което го прави лесно за ранна диагностика и ефективно  лечение. Защо у нас ранното откриване не се случва е тема, която ще оставя за друг път. Но има още нещо, преди ранното откриване, с което може да се попречи да се стигне до това заболяване.

В общество, където все още мнозина разглеждат нещата в черно или бяло, а принципът „който не е с нас е против нас“ властва с пълна сила, да коментираш здравеопазването неминуемо може да доведе до погрешни заключения за мотивите, с които го правиш. За това нека поясня: нямам никакви политически или икономически ангажименти нито с управляващи, нито с опозиция. Още по-малко лични взаимоотношения или амбиции. Започвам с този увод, защото ще изразя мнението си по последната изява на министър Москов, която беше по Нова ТВ. Моля, изгледайте предаването лично, не съдете само по моя или други коментари. Ако работите извън сферата на здравеопазването, или не следите особено от близо политиката, вероятно ще останете доволни. Което е напълно логично, впечатлявайки се от решителността и увереността, с която ни се обяснява как всичко е „просто и логично“ и доброто най-накрая ще възтържествува.

Позволете да не се присъединя към общия възторг. За мен това беше поредица от неверни и некоректни твърдения, на база на които бяха направени умозрителни заключения за необходимите действия, чиито очаквани резултати будят немотивирания ентусиазъм.