Текстът е писан специално за www.clinica.bg

Един въпрос винаги ме е затруднявал – когато пациентки са ме питали кой ин витро център да им препоръчам. Кои са най-добрите? За да отговориш на такъв въпрос, трябва да разполагаш с някаква обективна база за сравнение, за съжаление отсъстваща до момента. Предпочитанията се определяха  от опит с предишни пациенти, техни отзиви или лични лекарски контакти. Все субективни критерии за избор или препоръка.  Представените  данни от clinica.bg са на път да променят всичко това, давайки основа за сравнение на работата и резултатите при клиниките у нас, занимаващи се с асистирана репродукция.  Излишно е да казвам, колко полезно за всеки пациент е да има информация за реалните шансове за успех от дадено лечение, както и да може информирано да избира между множеството доставчици на медицински услуги. Не по-малко важно обаче е и за самите центрове да разполагат с  информация за дейността на своите колеги и процента успеваемост, защото публичността на тази информация  е огромен стимул за подобряване на резултатите, сравнявайки се с най-добрите.

Какво ни казват данните, представени от ИАТ?

През 2015г при 13 746 цикъла*  са отчетени  2 122 раждания, т.е. 15,4% успех.  За същата година отнесен към броя процедури** (10 566) процентът е 20.  Това са по-ниски стойности спрямо подобни индикатори в чужбина – например средната успеваемост  във Франция за  2013г е 25,5% (брой раждания след трансфер на ембриони отнесен към брой пункции), във Великобритания (2010г) започнатите цикли са довели до раждане в 32,2% при възраст на жената под 35 години, а сравними със средните наши резултати имат във възрастовата група 40-42г – 13,6%. В САЩ след трансфер на ембрион до раждане се е достигнало в 47,4 % от случаите при жени под 35 години, отново нашите резултати са по-близки до възрастовата група 41-42г, където до раждане се е достигнало в 16,2%.

Суми, които са изплатени на болничните лечебни заведения за 2014г. от НЗОК, включително за медицински изделия и онкологични лекарства. Източник Standartnews

В общество, където все още мнозина разглеждат нещата в черно или бяло, а принципът „който не е с нас е против нас“ властва с пълна сила, да коментираш здравеопазването неминуемо може да доведе до погрешни заключения за мотивите, с които го правиш. За това нека поясня: нямам никакви политически или икономически ангажименти нито с управляващи, нито с опозиция. Още по-малко лични взаимоотношения или амбиции. Започвам с този увод, защото ще изразя мнението си по последната изява на министър Москов, която беше по Нова ТВ. Моля, изгледайте предаването лично, не съдете само по моя или други коментари. Ако работите извън сферата на здравеопазването, или не следите особено от близо политиката, вероятно ще останете доволни. Което е напълно логично, впечатлявайки се от решителността и увереността, с която ни се обяснява как всичко е „просто и логично“ и доброто най-накрая ще възтържествува.

Позволете да не се присъединя към общия възторг. За мен това беше поредица от неверни и некоректни твърдения, на база на които бяха направени умозрителни заключения за необходимите действия, чиито очаквани резултати будят немотивирания ентусиазъм.

Напоследък често чувам да се говори за листа на чакащите. Вървят приготовления, променят се наредби. Някак си оставаме с усещането, че целта на реформите е да се формират листи на чакащите, с които да се намали потреблението на болнични услуги и по такъв начин да се балансира здравната система. Странно, много странно виждане. Ако има нещо, с което обърканото ни здравеопазване спокойно може да се похвали, това е лесния достъп до болнични услуги и де факто липсата на листи на чакащи пациенти. А такива има в страни, с далеч по-добри здравни системи и най-важното, носещи далеч по-голяма удовлетвореност на ползващото ги население. Тънката разлика обаче е в това, че листите на чакащи при тях са съпътстващ (нежелан) феномен на иначе добре работещи механизми, а не фактор който кара сам по себе си системата да работи добре.