Квартирни неволи тресат страната от столицата до морето, баща и син са извадили ножове, НСО ги пази да не се прободат,  а аз в края на седмицата традиционно ще направя обобщение на новините от здравеопазния фронт.

Последните 3 години сме похарчили 514 716 900 лв. за да гласуваме. Това са цели 6 национални детски болници, по цени на спечелилата обществена поръчка фирма за строителство ѝ през 2020г. Тогава будни граждани и най-вече свързани със строителния бизнес кръгове нададоха вой, че не им харесва процедурата, искали „истинска“ детска болница и проектът отече в канала. Днес „истинската“ детска болница все още е на етап въображение, но пари за нея се харчат от години. Ама то и за избори от години харчим пари, пък положителен  резултат липсва. Значи всичко е в реда на нещата.

Промени на ниво здравен министър няма, но на ниво заместници има. Реверсивни. По обратна последователност, ден след клетвата на правителството, министър -председателят назначи освободения предходната седмица доц. Стефановски за зам. министър,  а ден по-късно снимката му зае старото си  място на сайта на МЗ.  Не са посочени мотиви, както при освобождаването. Последното сигурно се е налагало, защото в Кодекса на труда няма предвиден служебен отпуск, когато кандидатстваш за министър.  Предполагам възстановяването е с цел сплотяване на ръководния екип и осигуряване на комфорт на министър Кондева, която ще е спокойна, че във всеки един момент има до себе си човек, можещ да седне на стола ѝ.

„Робот-фармацевт започва работа във Враца“.  Машината била вече инсталирана в аптека в града. Притеснително. Как ще реагира Българският фармацевтичен съюз? Ако машината почне да си плаща месечен членски внос, мисля няма да има проблем. Шегувам се. Това не са баш роботите описвани от Карел Чапек и Айзък Азимов. Въпреки че ако сам сортира, избира и доставя лекарствата, се доближава доста повече до робот, от колкото „Да Винчи“ например. Последната машинка в същност се управлява от човек – просто по-технологичен инструмент, никакъв робот не е. Фармацевтичният съюз –  все пак бъдете нащрек и следете събитията. Няма логика да сте против вендинг машините в населените места без аптека, а да си затваряте очите за роботи-фармацевти.

Седмицата не започна с добра новина. Побой над лекар в Националната кардиологична болница. Винаги ми е било трудно да коментирам агресията , защото не я приемам под каквато и да е форма. Дали насилието над медици е нещо изолирано и специфично?  Не мисля, по-скоро универсална реакция на определени индивиди в обществото ни. В него липсва тази справедливост, която държавата трябва да осигури. А когато тя липсва, всеки почва да я раздава по начин, който смята за правилен. Част от работата на медиците е да съобщават лоши новини. Хората умират. Скръбта лесно преминава в гняв, когато не сте сигурни, че всичко е направено както трябва, когато ежедневно научаваме за зулуми от всякакъв калибър, чиито извършители не биват санкционирани. Или когато си свикнал да се биеш в кръчмата, на пътя. Що да не удариш някой лекар, хем да отпушиш емоцията, хем да накажеш този, който си мислиш е виновен за случилото се. Ти си съдя, няма какво да чакаш от обществото.  То ти позволява. Дори медийното отразяване в такава обстановка има обратен ефект. Бабаита го съобщават по телевизията. Цял народ научава за геройството му. И после – нищо.  Системата е счупена. Не вярвате? Ами вижте споразумението подписано между БЛС, МЗ и Прокуратурата.

Няма да ви се разсърдя, ако здравеопазването остане извън интереса ви тази седмица. След шоуто от понеделник с клетата Горица и юмрука вдигнат за борба от вътрешния министър пред президентството със  „спонтанно“ събралите се там полицаи, всичко бледнее. А какви времена бяха!  Здравни министри ги разчекваха от сутрин до вечер  по телевизиите, преди да ги сменят като носни кърпички. Много подло от страна на МВР  да открадне така вниманието към себе си! До там я докарахме, че в новините при представянето в понеделник на неуспешния проект за кабинет съобщиха, че има само едно предложение за нов министър – този на транспорта. А те бяха няколко, в това число и здравния. Секторът вече не го бръснат за слива. Толкова мижав интерес никога не е било.

„Лекарка от Спешна помощ рита и обижда пациент. Видео!!!!“ Преди време това щеше да запълни сутрешните блокове поне за три дни. Сега – само бегло споменаване. Версията на снимащия : спешна помощ идва след повикване за  мъж в безпомощно състояние. Лекарката се държала арогантно, подритвала пациента, нарекла го „гнусен циганин“. Версията на лекарката: Познат пациент обслужван многократно. Преди няколко дежурства пак бил пиян. Силно агресивен. Спасявала му е живота, правила му е сърдечен масаж. Изгледах видеото. Лекарката беше видимо афектирана.  Репликите на възмутените граждани към нея: „Ти си най-гнусната българка…По-гнусен човек от вас няма.. Това куче е повече човек.. Мизерничка… Качвай се в линейката и изчезвай.“ Не оправдавам изразните средства на колежката и реакцията ѝ пред снимащите, въпреки, че последните могат да бъдат разбрани с оглед какво и се подвикваше. Но тяхната, на будните граждани?? Писах миналата седмица за това как всеки се изявява като съдия и раздава правосъдие. Видеото си беше точно такова улично правосъдие. Иначе проблемът е стар – трябва ли обществото ни да плаща за разкарване на линейки с лекарски екипи, за това, че някой се е напил? На мен лично ми се струва, че други институции би следвало  учтиво да се занимават с припадналите поради прекомерна консумация на алкохол наши съграждани. И изтрезняването им да не е точно в спешния център…

Седмицата започна с позитивна новина – първи в Европейския съюз сме по брой завършващи лекари на глава от населението. На 100 хил. души у нас се падат 29.5 дипломирали се лекари, при средно за съюза 15,5. Направо късаме словенците, стоящи на последно място с 11,4 и немците с техните 12,4. При зъболекарите за сега сме с бронзовите медали – Румъния и Португалия произвеждат повече от нас спрямо собственото си население. Но ние сме оптимисти – можем да ги бием. Обаче трябва да сме честни – не дължим тези елитни резултати само на интереса на нашите сънародници. Много чужденци учат тук. Обучението за лекар/зъболекар по света е трудно, а на доста места и скъпо. Но при нас е лесно и евтино. А дипломата – от държава член на ЕС. Що да не изкара човек тапия у нас, вместо да се мъчи в собствената си страна с тежко учене? Пазарът диктува правилата. Я вижте колко медицински университети се отвориха. Май само в Малко Търново нямат свой още и младежите трябва да пътуват до Бургас, ако искат лекари да станат. Преди петнайсетина години Турция и Гърция в един момент престанаха да признават родните дипломи, сигурно високото качество им ги притесни. После нещата се пооправиха. Нашите университети отказаха посредниците, които доста автоматизираха процеса по производството на кадри.