Разни неща казани или написани в търсене на истината и правилния път из лабиринтите на родното здравеопазване и всичко свързано с него...
Предизборно време. На здравеопасния фронт би следвало да гледаме битки, сражения на идеи и решения, с цел завоюване на повече електорат за предстоящите на 27 октомври избори. Нищо подобно. Пълна тишина. От скука трябваше да прибегнем до предизборните платформи, белким там нещо грабне вниманието ни като гласоподавател.
Почнахме с най-голямата партия – ГЕРБ. На сайта им – управленска програма, ама май никой не я чете. Иначе все щеше да забележи, че в първото изречение говорят за предстоящите избори през юни тази година! Обаче номерът на бюлетината е сменен – поставено е числото 18. Което показва, че не всичко написано е дело на командата copy-paste. В програмата думата „здравеопазване“ е използвана точно два пъти. Единият – по повод как ще насърчават лекари и сестри да ходят на село. Което искрено ни учуди. Защото всички действия до момента са били точно в обратна посока - насърчаване на медицинските специалисти да остават в големите градове, като специално за целта пък се насърчава всячески откриването на нови болници там. Другото ползване на думичката „здравеопазване“, пак се оказа свързано с кадрите: „..ще провеждаме политики за обезпечаване с кадри на най-важните сектори..“ Тук няма какво да възразим. Доказано е в практиката, че тази партия през годините се е грижила за обезпечаване на сектора с кадри. За сега тези действия са ограничени само до броя на здравните министри, което може да потвърдим от първо лице. Но това е едно добро начало. Все някога ще се стигне и до медицинските сестри, от които май имаме най-голяма нужда. И за тях ще има опашка, както беше във вица.
Разбираемо е неглижирането на здравеопазването от ГЕРБ. Познати, които по принцип са добре информирани, ни разправяха, че голяма част от него била дадена на концесия на лица, предлагащи ново начало. Не знаем. На нас повече ни прилича на съпредседателство. Този формат крие някои опасности, но те лично не ни засягат. Както и да е, защо ѝ е на най-голямата партия да се напъва с програми и реформи? Дори предстоящите избори да не произведат нищо по-различно, по конституционен начин е гарантирано, че служебното правителство ще следва правилната политика, а решенията ще се вземат в съгласие. С концесионери или съпредседатели в сектора – все тая.
Открихме есенната изборна кампания за Народно събрание. Както вървим от избори на избори, защо не помислим официално да фиксираме дати за пролетни и есенни такива, като Главчев ще следи за тяхната честност перманентно? Да дадат по един почивен ден през октомври и април - ще се приеме много добре от електората, а и би придал смисъл на тези упражнения, от които в последните години не следва нищо. Само подхвърлям идея.
Здравеопасния фронт също се настройва на изборна вълна. През седмицата бяха обявени кандидатските листи на партиите и аз с радост установих, че няма неприятни изненади. На миналите избори например се беше пуснала мълва, че доц. Лъчезар Иванов изпада от Народното събрание. Инсинуация. Влезе си човека, сега пак е под гарантиращия депутатство номер 4 в лидерския МИР 25. Доц. Иванов е народния представител на ГЕРБ с най-дълъг стаж като такъв. Ние с него сме състуденти. Още навремето беше активно момче – въртеше се по бригадирските щабове и около Комсомола. Влизането му в Народното събрание с НДСВ бе съвсем естествено, а продължението в ГЕРБ – абсолютно далновидно. Имаше своите върхове и падения, но в каквото и да се замесваше, мястото на кораба остана гарантирано. За съжаление възхищението ми от него във всяко отношение никога не е било реципрочно. И ако като министър в първия кабинет на Бойко Борисов знаех, защо той активно работи срещу мен (ще разкажа някой ден), то негативизмът в последствие остава дълбока тайна. Докато бях директор на болницата по онкология не е имало здравен министър, при когото да не е ходил с искане да ме махне от поста. Общо взето не му се връзваха. Обаче дойде на власт Продължаваме промяната и сложи за главнокомандващ Асена Сербезова. След което бях разжалван до редник и заменен от министъра на ПП с хора, ползващи се с подкрепата на ДПС. По актуалната класификация - ДПС НН. Страхотна промяна, как да не искаш да продължава, а? Разправям ви ги тези истории, защото в предизборната кампания ще видите огромна неприязън и конфронтация между партиите, която може да ви уплаши. А не трябва. Нещата не са толкова страшни. За „добрите“ дела да знаете – винаги се намира сговор. Или достатъчна глупост.
Конституционният съд през седмицата обяви предсрочното прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов, взето от Народното събрание на 17 април 2024 г., за противоконституционно.
Гледам по сайтове и социални мрежи млада лекарка от спешна помощ, вдигнала над главата си надпис „Не викайте спешната помощ за глупости!“. Колежката е симпатична и поради това одобряваме популяризиране на снимката ѝ. Даже може да се помисли спешните центрове да отпечатат календари с такива месечни послания. Ако имат млади кадри де. Щото никой не иска да гледа мои набори по цял месец. Отвъд първичните естетически чувства естествено се размислихме за ефекта от посланието. Уви, той няма да бъде по-голям от този на един човек в розов халат, дето вдигаше картони с някаква мъдрост на тях. Просто проблемът е закодиран в самата здравна система и решаването му не е въпрос на съвест, а на правила и промени. Предложения веднага почнаха да се появяват. Лекар от спешна помощ изказва идея, да се въведе такса от 10 лева за викане на линейка, когато състоянието се окаже, че не е спешно. Да ви кажа, 2010г. получих доклад, където беше изчислено, че едно излизане на линейка с екипа ѝ струва някъде около 100лв. От тогава доста инфлация се насъбра, та сумата трябва да е набъбнала. 10 лв. такса ще е направо супер промоция, подканваща към неограниченото ползване на спешната помощ. Да не говорим за нелоялната конкуренция на всички таксиметрови превозвачи. А с последните шега не бива. Те за разлика от медицинското съсловие лесно се палят и правят протести. Та ако трябва да се плаща за безпричинно викане на линейка, то цената следва да е реална.
Честита независимост, сънародници! В месеца с най-националните празници пак съм тук, да ви занимавам със здравеопазване.
Миналата седмица пропуснах краткия обзор по обективни причини. Лекарите и техните роднини също са хора и понякога се налага да ползват здравната система. А в такива моменти всичко друго става второстепенно.
Ако трябва да посочим голямата тема на седмицата на здравния фронт, то това безапелационно е битката за вендинг машините за лекарства. Битка, битка, на мен повече ми прилича на бутафорна сценка, където юнаци гърмят с халосни патрони. Ама нали знаете, и при такива ситуации някой път гръмне истински пистолета и стане белята. Питайте Алек Болдуин. Иначе на кратко – проект на закон внесен от Възраждане предвижда държавата да може да финансира поставянето на автомати за продажба на лекарства в населени места, където няма аптека. Така щели да се решат проблемите с достъпа до лекарства в малките и отдалечени населени места. Което изглежда супер похвално. Обаче се завъртя дискусия и стана ясно, че на практика никакви проблеми няма да се решат, но за сметка на това пък могат да се появят нови. Фармацевтите естествено бяха първи, които нададоха вой. Плашат с протести, ако текстовете се приемат. Аз лично съм доста мнителен към този бранш, поради не особено приятни спомени от определени негови представители, ама като аргументите им са смислени, как да си кривя душата? Даже гостувах в BGonAIR, и споделих вижданията си. Злите езици казват, че големият зор бил за да се направи инвестиция с пари от нашите данъци. Даже фирмата, дето ще доставя вендинг машините вече била известна. Ние не вярваме. Не допускаме избраниците ни да са опрели до кокошкарски суми в размер на някой и друг милион. По-скоро смятаме, че имат нужда да успокоят съвестта си, че правят нещо за хората. Пък ако следва някаква материална благодарност, добре дошла. Да съм обективен, д-р Симидчиев, като председател на здравната комисия общо взето полага усилия да има разум по темата. Други полагат усилия просто да се харесат на незапознатия с въпроса електорат.
С успокоена душа от разминалата се опасност да падне зад борда, министърът на здравеопазването д-р Кондева дава интервю със заглавие „В МЗ всичко е приоритетно, но най-важното е да има приемственост“ .
Квартирни неволи тресат страната от столицата до морето, баща и син са извадили ножове, НСО ги пази да не се прободат, а аз в края на седмицата традиционно ще направя обобщение на новините от здравеопазния фронт.
Последните 3 години сме похарчили 514 716 900 лв. за да гласуваме. Това са цели 6 национални детски болници, по цени на спечелилата обществена поръчка фирма за строителство ѝ през 2020г. Тогава будни граждани и най-вече свързани със строителния бизнес кръгове нададоха вой, че не им харесва процедурата, искали „истинска“ детска болница и проектът отече в канала. Днес „истинската“ детска болница все още е на етап въображение, но пари за нея се харчат от години. Ама то и за избори от години харчим пари, пък положителен резултат липсва. Значи всичко е в реда на нещата.
Промени на ниво здравен министър няма, но на ниво заместници има. Реверсивни. По обратна последователност, ден след клетвата на правителството, министър -председателят назначи освободения предходната седмица доц. Стефановски за зам. министър, а ден по-късно снимката му зае старото си място на сайта на МЗ. Не са посочени мотиви, както при освобождаването. Последното сигурно се е налагало, защото в Кодекса на труда няма предвиден служебен отпуск, когато кандидатстваш за министър. Предполагам възстановяването е с цел сплотяване на ръководния екип и осигуряване на комфорт на министър Кондева, която ще е спокойна, че във всеки един момент има до себе си човек, можещ да седне на стола ѝ.
„Робот-фармацевт започва работа във Враца“. Машината била вече инсталирана в аптека в града. Притеснително. Как ще реагира Българският фармацевтичен съюз? Ако машината почне да си плаща месечен членски внос, мисля няма да има проблем. Шегувам се. Това не са баш роботите описвани от Карел Чапек и Айзък Азимов. Въпреки че ако сам сортира, избира и доставя лекарствата, се доближава доста повече до робот, от колкото „Да Винчи“ например. Последната машинка в същност се управлява от човек – просто по-технологичен инструмент, никакъв робот не е. Фармацевтичният съюз – все пак бъдете нащрек и следете събитията. Няма логика да сте против вендинг машините в населените места без аптека, а да си затваряте очите за роботи-фармацевти.