Седмицата не започна с добра новина. Побой над лекар в Националната кардиологична болница. Винаги ми е било трудно да коментирам агресията , защото не я приемам под каквато и да е форма. Дали насилието над медици е нещо изолирано и специфично?  Не мисля, по-скоро универсална реакция на определени индивиди в обществото ни. В него липсва тази справедливост, която държавата трябва да осигури. А когато тя липсва, всеки почва да я раздава по начин, който смята за правилен. Част от работата на медиците е да съобщават лоши новини. Хората умират. Скръбта лесно преминава в гняв, когато не сте сигурни, че всичко е направено както трябва, когато ежедневно научаваме за зулуми от всякакъв калибър, чиито извършители не биват санкционирани. Или когато си свикнал да се биеш в кръчмата, на пътя. Що да не удариш някой лекар, хем да отпушиш емоцията, хем да накажеш този, който си мислиш е виновен за случилото се. Ти си съдя, няма какво да чакаш от обществото.  То ти позволява. Дори медийното отразяване в такава обстановка има обратен ефект. Бабаита го съобщават по телевизията. Цял народ научава за геройството му. И после – нищо.  Системата е счупена. Не вярвате? Ами вижте споразумението подписано между БЛС, МЗ и Прокуратурата.

Сега е моментът -  преди церемонията по закриването на олимпийските игри, че не е ясно след нея какви страсти ще се развихрят отново и за колко време ще погълнат целия интерес в социалните мрежи.

Време е за седмичния преглед на новините от здравеопазването. А като кажем здравеопазване, за какво се сещаме първо? За пари.

В началото на седмицата надзорът на касата разгледал изпълнението на бюджета за полугодието и се видяло, че харчовете вървят по-бързо от планираното. В обичайните заподозрени  отново са разходите за лекарства. Обаче  за първото място с олимпийски устрем се класират болниците. Ръстът в разходите спрямо миналата година бил 53%. Някои дейности отчитат повишение  от 544%! Ако така продължава сметката показвала, че дефицитът при болниците в края на годината ще е 304 млн. лв. , а за лекарства 58 млн. лв. Обаче ние сме оптимисти. Няма така да продължи, а ще се засили. Окриля ни  решението на Конституционния съд, който демонстрира висша степен на грижа към хората, обявявайки лимитите на болници за противоконституционни.  Затруднявали  достъпа на хората до здравеопазване.  Нищо, че половината болнични легла в страната стоят празни и директорите на болници се чудят какви фокуси да правят, за да намерят пациенти за тях. Смятам, че системата още не е разбрала пълните възможности, които  ѝ си предоставиха и плахо опитва увеличаване на приходите. Е, ще разберат, че може още. Малък проблем, дреболия, която остана под нивото на конституционните съдии  е фактът, че бюджета на касата е фиксиран, ограничен. Ама за това си има ръководство на институцията, да се оправя. Та в крайна сметка след ползване на резерви и разни други видове гимнастики, включително механизъм за удръжки (частните болници обжалват,  май и това ще падне в съда),  се очертава липса на едни 83 млн. лв. Аз не му се тревожа много. Най-логичното им намиране е да се актуализира бюджета. Ще пасне добре на нашата народопсихология – ние обичаме индивидуално някой да ползва, а всички после заедно да плащат. Ама ще кажете,  нямаме пари. И на това има решение. Да ползваме днес, пък децата да плащат утре. Твърдо съм за актуализация. Колкото трябва, толкова.

Седмицата започна с позитивна новина – първи в Европейския съюз сме по брой завършващи лекари на глава от населението. На 100 хил. души у нас се падат 29.5 дипломирали се лекари, при средно за съюза 15,5. Направо късаме словенците, стоящи на последно място с 11,4 и немците с техните 12,4. При зъболекарите за сега сме с бронзовите медали – Румъния и Португалия произвеждат повече от нас спрямо собственото си население. Но ние сме оптимисти – можем да ги бием. Обаче трябва да сме честни – не дължим тези елитни резултати само на интереса на нашите сънародници. Много чужденци учат тук. Обучението за лекар/зъболекар по света е трудно, а на доста места и скъпо. Но при нас е лесно и евтино. А дипломата – от държава член на ЕС. Що да не изкара човек тапия у нас, вместо да се мъчи в собствената си страна с тежко учене? Пазарът диктува правилата. Я вижте колко медицински университети се отвориха. Май само в Малко Търново нямат свой още и младежите трябва да пътуват до Бургас, ако искат лекари да станат. Преди петнайсетина години Турция и Гърция в един момент престанаха да признават родните дипломи, сигурно високото качество им ги притесни. После нещата се пооправиха. Нашите университети отказаха посредниците, които доста автоматизираха процеса по производството на кадри.

Теми от родното здравеопазване едва ли биха имали освежаващ ефект през летните жеги, а за случващото се в политиката по-добре да не се говори в отпускарския сезон. Но все пак трябва да сте информирани. За това, в позитивна светлина, кратък обзор на новините от сектора през изминалата седмица:

Неподписан анализ на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) ни обяснява, в каква огромна заблуда е Европейската комисия и колко грешно и лошо е у нас да се иска от частните болници да правят обществени поръчки. Добре щеше да бъде, ако в него беше споменато кой е поръчал и платил анализа, защото знаете поговорката – който плаща, той поръчва музиката. А музиката на моменти звучи фалшиво. Това обаче не попречи само за няколко дни икономист от ЕКИП да обходи всички национални медии – БНТ, NOVA, bTVрадио за да успокои гражданите, че въпреки желанието на ЕК да ни бутне напред, ние ще отстояваме твърдо правото си да се дърпаме назад. Това безкритично публично дефилиране, при което от страна на медиите не беше потърсена никаква алтернативна гледна точка, до някъде отговаря на въпроса КОЙ в същност е поръчител на музиката.

Малко негативно прозвуча изказването на министър Гвоздейков по БНТ, че вторият медицински хеликоптер ще закъснее, но финала беше добър – третият ще дойде на време. Ние отправяме пожелания и стискаме палци, когато и да дойде – да има лебедка.

Докато изпълнителната власт си блъска главата с хеликоптери и назначения, то в Народното събрание кипи творчески труд. Всичките три внесени проекти за промяна в Закона за здравето бяха приети на първо четене, като стана ясно, че не е ясно дали ще минат на второ. Оптимизъм за качеството на законотворчеството дава факта, че големи дискусии все още се водят по темата що е то електронен здравен запис, как пациентът да се идентифицира електронно пред системата, кой да има достъп до ГРАО. Прибързаните естонци решиха тези неща преди 20 години, но съм сигурен, нашите решения накрая ще са много по-добри, защото се коват десетилетия. А по всичко личи, че имаме още много години за дискусии пред нас.